R. O. Kwon поставя странната любов, загубата и вярата в „Exhibit“ в нов роман

(CNN) — Куиър любовта, БДСМ сексът, рецесиите на идентичността и религиозната контузия — това не са тематиките, с които е отгледан корейският американски публицист Р. О. Куон; нито евентуално са тематиките, за които фамилията й желае да написа, означи тя иронично. Но до момента в който тя прерасна в (някои от) тях, по този начин и те прераснаха в нейната работа: В два романа – и „ Kink “, антология, която тя редактира взаимно с сътрудника си създател Гарт Грийнуел – роденият в Сеул, основан в Сан Франциско авторката е вдъхнала героите и разказите на своите книги с тези тематики, в доста случаи извлечени от нейния личен живот.

Kwon е първият, който признава, че безпокойството, обвързвано с процеса на писане и самоизследване, я изтезава, само че сходно разискване не се разгръща до автоцензура в нейните полово натоварени, рисковани герои, които постоянно са заклещени сред живота, който считат, че би трябвало живеят и живота, който биха могли.

„ Трябваше да се науча по какъв начин да ръководя дълбокото си безпокойствие при писане – или в някои случаи да не се оправям доста добре “, сподели тя във видео изявление за CNN. „ Особено безпокойството, което изпитвам към писането на книга, която има толкоз доста общо с физическия блян. Като корейска жена и като някогашна католичка... усещам се доста рисково за тялото си да дам намек обществено, че в миналото съм правила секс. Продължавах да ходя към това, което се опасявах да напиша, и да го напиша.

В „ Експонат “, книжовен труд от към 9 години, героят на Куон Джин Хан бързо се увлича по мистериозната балерина Лидия след инцидентна среща на празненство, на което тя е била със брачна половинка си Филип. В Лидия Джин открива дух близнак – непокорен, артистичен и необмислен – и двамата стартират полова, сетивна връзка на фона на битки в брака на Джин. (Филип е притискал Джин да сътвори семейство, макар тогавашното им взаимно предпочитание да останат без деца.)

„ Книгата изследва какво рискувате, с цел да изследвате главните си стремежи “, сподели Куон. „ „ Exhibit “ се интересува доста от разнообразни стремежи – упоритост, предпочитание за принадлежност, храна и секс. “

Отдаването на сходни стремежи е антитеза на пуританските вярвания, присъщи на религиозното образование на Куон, изясни тя; женските герои както в „ Exhibit “, по този начин и в нейния дебютен разказ „ The Incendiaries “ също са измъчвани от виновност, позор и безпокойствие поради телесните си стремежи. Собствената й загуба на религия беше като банкрут, спомня си Куон.

„ Не усещам, че съм се възстановила и не чакам да се възстановя “, сподели тя. „ Разбрах, че за някои хора има типове тъга, които в никакъв случай не свършват. Мисля, че може би ще оскърбявам Бог с активност до края на живота си… Мъката е това, което ми е останало от любовта, която имах. “

Острото добиване на тези вътрешни спорове и рецесии на идентичността - по какъв начин да съществуваш в общество, което чака да бъдеш богобоязлива, насочена към фамилията жена, когато сходни етикети към този момент не се ползват - е съществена линия, храбро изследвана от Kwon в нейните романи, журналистическата работа и в персоналния й живот.

Куон е омъжена за първото си гадже, мъж, който е срещнала в колежа, и признава, че доста читатели (погрешно) ще одобряват, че в „ Експонат “ Джин и Филип са едва завоалирани представяния на Куон и нейния брачен партньор – които по-скоро се любуват моногамна връзка, която тя разказва като „ доста любяща “.

„ Книгата е съсредоточена върху един чудноват корейски американски художник, какъвто съм аз “, сподели Куон. „ Хората в живота ми може да си помислят, че съм имал спекулация с странна корейска американска балерина. Моят другар се пошегува, че „ Кой не би желал да има спекулация с блестяща балерина? “

Странната половост на Куон разцъфтява късно. Тя сподели, че е бисексуална пред най-близките си другари, а по-късно и в обществените медии през 2018 година В есе, което показа по тематиката година по-късно, тя написа, че „ Отчасти заради моето образование минаха години след колежа с цел да схвана към кого и към какво ме притегля и че привличането ми към някои хора – в това число дами – може да надвиши границите на платоничната връзка. “

„ Започнах да приказвам за това, че съм странна едвам през 2018 година, откакто „ The Incendiaries “ излезе “, сподели тя пред CNN. „ Докато растях, не познавах никого, който да е чудноват и „ отвън “, не и до момента в който не отидох в лицей. И по този начин, лиши ми известно време, с цел да схвана това - и това е много всекидневно за хора, които порастват в корейски американски фамилии и общности. Странността значително се възприемаше като екзотична болест, която визира другите хора.

Насмешливата, Куон сподели, че прави оценка реакцията на родителите си на нейното обществено изява като B+. „ За корейските католически имигранти това не беше идеалният отговор, само че по-добър, в сравнение с можеше да бъде. “

„ Няма доста корейски американски писатели, които са странни обществено “, продължи тя. „ Мислех, че мога да прибавя към това число и че може би би трябвало да го направя, в случай че мога. Никой в никакъв случай не би трябвало да изпитва напън да излиза, само че аз пребивавам в Сан Франциско и множеството ми другари са писатели и художници. В моите общности има обилие от странности. “

Излизането като queer затова и писането на полово подхранвана, извратена фантастика са средството на Куон да даде позволение и одобряване на дами като нея, които не са се виждали показани в своите общности, нито в изкуството или медиите.

„ Исках да покажа един свят на необичайно обилие, в който просто е необичайно да са хора “, сподели Куон от „ Exhibit “, добавяйки, че написа предимно за тези, които са подготвени да я чуят, да се ангажират с нея и да се разпознаят – или опцията за себе си - в нейната работа. „ Въпреки че сме заобиколени от надигащия се фашизъм и дестабилизиращото повишаване на възбраните на книги, ориентирани към цветнокожи писатели, куиър и транс писатели. Исках да напиша книга, изпълнена със странна наслада и необичайно цялост. Силно съзнавам какъв брой заплашително може да бъде това за доста хора. ”

Наистина, една невидима опасност - може би личната самооценка и безпокойствие на Куон - остава, колкото и дръзка и полово натоварена да е нейната небивалица.

„ Хората би трябвало да си показват, че съм доста освободена и все пак се усещам толкоз лимитирана и населявана по толкоз доста способи “, сподели тя. „ Чувствам се като частен човек по толкоз доста способи. Но това, което разбрах, е, че човек не би трябвало да се усеща освободен, с цел да прави освобождаващи неща, да прави неща, от които се опасява. Надявам се, че това е потребно за други хора. “