Разривът на Белия дом със западния алианс

Стратегиите за национална сигурност на Съединени американски щати нормално са еволюционни документи. Вместо това версията от 2025 година на администрацията на Тръмп бележи коренен раздор. Може да е по-скоро декларативно изказване за желание, в сравнение с политически документ. Но това е нещо, което Китай и Русия може да намерят доста за харесване - до момента в който за Европа това е строго предизвестие. Това разсейва всяка заблуда, че идеологическата, враждебна визия, изложена за първи път от вицепрезидента JD Vance в Мюнхен през февруари, е била някак спонтанна интервенция, ориентирана към локалната аудитория. Тази визия в този момент се оформя като американска теория.

Документът алармира, че Съединени американски щати се отдалечават от общите полезности, които са в основата на тяхната политика в продължение на осем десетилетия. Той разказва предходния ангажимент на Америка за отбрана на демокрацията и правата на индивида, глобализма и свободната търговия - които мнозина биха видели като извор на благосъстоянието и силата на Съединени американски щати - като тежести, които са го отслабили. Привързаността към съюзи, които са в основата на „ учреден на правила “ ред, който главно се управлява от Съединени американски щати, се преглежда вместо това като „ подкопала . . . характера на нашата нация “.

Новата тактика планува свят, разграничен на сфери на ползи от огромните сили, като Съединени американски щати преобладават в западното полукълбо. Това е светоглед, насърчаван от Русия на Владимир Путин в продължение на съвсем две десетилетия. Въпреки че в тактиката се споделя, че Съединени американски щати би трябвало да предотвратят световно или в някои случаи районно владичество от други, тя отхвърля „ хабенето на кръв и съкровища “ за прекалено много сходни старания.

Китай ще оцени имплицитно неконфронтационното обръщение. Много мощни водачи в Африка, Близкия изток и другаде ще честват отстъплението от демократичния интервенционизъм, макар че доста от техните жители ще съжаляват за загубата на поддръжка за продемократичните старания.

Най-притеснителното за водачите оттатък Атлантическия океан е, че тактиката изобразява Европа, към момента ангажирана с полезностите и институциите, не като съдружник, а като противник или даже опасност. Европейски Съюз е упрекнат в подкопаване на политическата независимост и суверенитет. Американски публични лица се оплакват от хипотетичното несъгласие сред Европейски Съюз, който предизвиква политики, „ неподходящи “ за ползите на Съединени американски щати, като климатичния преход и софтуерното контролиране, и съюза на НАТО – с доста общи членове – който към момента чака Америка да го пази.

Има малко парадокс в документ, който възхвалява достолепията на националния суверенитет, като в същото време се застъпва — посредством поддръжка за популистки националистически партии в Европа — директна интервенция в суверенните каузи на други народи. И въпреки всичко тактиката дефинира курса към раздор, от който мнозина в Европа се опасяваха, само че не желаеха да признаят.

Украйна е най-неотложната евентуална причина за подобен раздор. Съединени американски щати, допуска вестникът, рано или късно ще принудят Украйна да подписа договорка в името на „ стратегическата стабилизация “ с Русия – която в никакъв случай намерено не подлага на критика като агресор. Това допуска, че европейците ще бъдат принудени да избират сред това да застанат до Киев или да запазят Съединени американски щати в НАТО.

Въпреки че европейските водачи разбираемо желаят да избегнат откритото опълчване на Тръмп, те не би трябвало да се заблуждават, че той може да бъде уверен в тяхната позиция. Тяхната задача, преди всичко, е да удвоят напъните за поддръжка на Украйна и да понижат личната си взаимозависимост от сигурността на Съединени американски щати, като по този метод изпратят обръщение за ясна решителност към Русия. Европейските водачи също би трябвало да си слагат цел за вдишване на отговорност за стандартната защита на Европа най-късно до края на десетилетието, с минимално присъединяване на Съединени американски щати.

Второ, държавите-членки и институциите на Европейски Съюз би трябвало да преодолеят икономическата си накърнимост и да подобрят конкурентоспособността на континента. За да имат благонадежден проект за финансиране на превъоръжаването, те би трябвало да изпълнят промените, които биха генерирали спомагателен напредък. Стратегията за национална сигурност може да не е ново разобличаване, само че е още един трус, който единствено удостоверява неотложността на европейските дейности.