Рохингите в Индия обвиняват Моди в двойни стандарти по отношение на закона за гражданството
Колката, Индия – Мохамед Хамин не може да спи през нощта от 8 март, когато правителството на североизточния индийски щат Манипур нареди депортирането на бежанците рохингия.
На този ден главният министър на щата Н Бирен Сингх – който принадлежи към партията Бхаратия Джаната (BJP) на премиера Нарендра Моди – публикува на X, че неговото правителство е депортирало първата група от осем бежанци от група от 77 членове, които е „влязъл незаконно в Индия“.
По-късно депортирането беше спряно, след като властите в Мианмар отказаха да работят с Индия по въпроса.
Хамин, рохингия, който дойде в Индия през 2018 г., е в Ню Делхи, на около 1700 км (1050 мили) от Манипур. Но 26-годишният мъж, който следва бакалавърска степен по бизнес администрация в столицата на Индия, прекарва времето си в гледане на телевизия или превъртане в платформите на социалните медии на мобилния си телефон за всякакви актуализации относно опитите за депортиране на членове на неговата общност.
Той прави това дори когато спазва постите от сутрин до здрач по време на свещения месец Рамадан.
„Новината за депортирането със сигурност предизвика паника сред повечето граждани на Мианмар, живеещи в Индия, тъй като никой не знае кой ще е следващият, който ще излезе и ще се сблъска със същия ужас от насилие и кръвопролития“, каза той.
За много бежанци рохинги в Индия този страх е обагрен с горчива ирония. Три дни след като правителството на Манипур започна репресиите си срещу рохингите, правителството на Моди на 11 март обяви прилагането на противоречив закон за гражданството, целящ да предостави индийско гражданство на преследвани малцинства от съседни страни.
Законът за изменение на гражданството (CAA) предоставя националност на шест религиозни малцинства – индуисти, сикхи, будисти, джайнисти, парси и християни – които са дошли в Индия от Пакистан, Бангладеш и Афганистан преди 2015 г. и са били изправени пред религиозно преследване.
В списъка с потенциални бенефициенти липсват мюсюлмански общности от тези нации, които са обект на насилие, като Ахмадия в Пакистан и Хазара в Афганистан. Също така отсъстват рохингите от друга гранична нация, също преследвани и също предимно мюсюлмански.
„Ние също сме жертви на религиозно преследване, точно както гражданите на три други държави, които ще получат гражданство. Ние също сме малцинство в доминирания от будисти Мианмар. Но индийското правителство не се притеснява за нас просто защото сме мюсюлмани“, каза активист за правата на рохингите пред Al Jazeera, пожелал анонимност поради страх от репресии от страна на правителството.
Дълга борба
Рохингите са предимно мюсюлманско етническо малцинство от Мианмар, което им отказва гражданство, като по този начин ги прави лица без гражданство и без основни права. Общността, повечето от които са жители на щата Ракхайн в Мианмар, е изправена пред насилие и репресии в страната с мнозинство от будисти от десетилетия.
През 2017 г. повече от 750 000 рохинги бяха принудени да напуснат Мианмар, след като започна това, което ООН нарече военна кампания, проведена с „геноцидни намерения“. Хората избягаха по бреговете на Южен Бангладеш, превръщайки региона в най-големия бежански лагер в света.
Много също избягаха в съседна Индия или стигнаха до страната, след като избягаха от лагерите в Бангладеш.
Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) казва, че близо 79 000 бежанци от Мианмар, включително рохингия, живеят в Индия, като около 22 000 са регистрирани в агенцията на ООН за бежанците. Повечето рохинги в Индия са получили карти на ВКБООН, които ги признават за преследвана общност.
Хамин пристигна в Индия през 2018 г. – година след като семейството му от 11 членове се приземи в тесните селища на Бангладеш.
„Семейството ми все още е в Бангладеш, но дойдох тук за образованието си и започнах да живея с приятелите си, които бяха дошли тук преди мен“, каза той.
Но подобно на други бежанци рохинги в Индия, неговото съществуване в страната е несигурно.
Индия не е страна по Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г., която излага правата на бежанците и отговорностите на държавата спрямо тях. Южноазиатската страна също няма закон, защитаващ бежанците.
Критици критикуваха правителството, че изключва преследваните малцинства като рохингите от Мианмар или ахмадистите от Пакистан от обхвата на закона за гражданството, наричайки го двоен стандарт, целящ да се угажда на антимюсюлманските тропове преди началото на общите избори следващия месец.
„Безразсъдни изявления“
По време на изслушване миналата седмица по молба за оспорване на депортирането на рохинги, правителството заяви пред Върховния съд, че групата няма основното право да живее в Индия.
Активистът рохингия, който пожела анонимност, каза: „Имаме бежански карти, издадени от ВКБООН, но индийското правителство твърди, че нямаме основното право да живеем в Индия.“
Адвокатът на Върховния съд Колин Гонсалвес осъди позицията на правителството.
„Правото на живот не е само за индийците, но обхваща всички граждани на територията на Индия, включително рохингите и други, които бягат от религиозно преследване. Индийската конституция защитава правата им, но е изненадващо, че висши служители в правителството правят безразсъдни изявления“, каза той.
„Върховният съд изяснява, че защитата на живота на бежанците е конституционно право. Те са защитени съгласно политиката за неотблъскване или забрана за връщане, която гласи, че бежанецът не може да бъде върнат обратно на мястото, откъдето е избягал поради страх от физическо или сексуално посегателство.“
„Бъдещето изглежда тъмно“
Салаи Дохар е базиран в Ню Делхи активист, който управлява Индия за Мианмар, политическа кампания за повишаване на осведомеността за правата на бежанците. Той се опасява, че депортирането на рохингите може да застраши живота на бежанците на фона на гражданска война в Мианмар, която възникна след военен преврат в страната през 2021 г.
„Страхуваме се, че бежанците може да бъдат използвани от армията [на Мианмар] като живи щитове в [гражданската] война или ще бъдат третирани зле, защото са напуснали страната“, каза той, добавяйки, че ако индийското правителство е непреклонно в депортирането рохингите, трябва да ги предаде на Консултативния съвет за национално единство (NUCC), платформа на опозиционни партии в Мианмар.
В продължение на години рохингите в Индия също бяха подложени на кампания на омраза от предполагаеми десни индуски групи в социалните медии. През януари Хамин и сънародник рохингия, Мухаммад Каусар, на 19, подадоха петиция във Върховния съд на Делхи с искане за действие срещу Facebook за предоставяне на платформа за кампания в социалните медии срещу бежанците. Вносителите на петицията призоваха съда да нареди на базираната в Съединените щати компания за социални медии да премахне речта на омразата и друго вредно съдържание.
„Забелязахме, че има кампании на омраза срещу нас във Facebook, но компанията не направи нищо, за да ги спре. Някои публикации са спрени за кратко и скоро възстановени в социалните медии. Подобни публикации повишават риска от атаки срещу уязвимата общност, като ги заклеймяват като терористи“, каза Хамин.
Балиращият в Германия активист на рохингите Най Сан Луин, също съосновател на Free Rohingya Coalition, организация с нестопанска цел, бореща се за правата на общността, каза, че индийските медии често представят рохингите като потенциална заплаха за националната сигурност усложни техните предизвикателства.
„Дясното индийско правителство не гледа благоприятно на нас и ситуацията само се влошава от апатичното отношение на медиите“, каза той.
„Просто се нуждаем от някаква защита, за да живеем тук [докато] ситуацията в страната ни се нормализира. Но бъдещето изглежда тъмно за нас.“
