Сънливият Сайпан става свидетел на края на правната сага с Джулиан Асанж

Елегантният, мраморната окръжна съдилища в Сайпан можеше да бъде на всички места в Съединените щати, само че за чиновниците, които ни посрещнаха в ярките си ризи на цветя. Топлият океански бриз, приближаващ от Тихия океан, шумоли в листата на огнените дървета, чиито цветя пламтят на фона на мека зелена трева.

Това беше най-невероятното място да станем очевидци на.

Тя беше определена от Асандж като територията на Съединени американски щати, която е най-отдалечена от континенталната част на Съединени американски щати, от центровете на властта във Вашингтон, против които той беше водил толкоз доста от своите акции.

Разположен на 2500 км (1550 мили) източно от Филипините, Сайпан е на път към на никое място.

С изключение може би на Австралия.

В правосъдната зала обаче всичко беше бизнес.

Дори Асандж, чийто външен тип претърпя много необикновени промени през последните 14 години, се бе пооумял, стегнал измачканата си кафява вратовръзка и носещ черно сако.

Съдия Рамона Манглона, която изслушваше това, което би трябвало да е било най-голямото дело в кариерата й, нямаше да бъде прибързана.

Тя преглеждаше всеки подробност от договорката, която създателят на Wikileaks беше сключил с прокурорите на държавното управление на Съединени американски щати, с цел да постави завършек на дългата им правосъдна борба, неведнъж проверявайки дали той е удовлетворен от контрактуваното.

На моменти изглеждаше малко нервозен, той отговаряше твърдо на всеки въпрос, че да, беше благополучен.

Нямаше малко от бравадата, която той е показвал в предходните си години. И Джулиан Асанж, и прокурорите изглеждаха изтощени от дългата си омраза и нетърпеливи да стигнат до края на чуването.

Имаше единствено един проблясък на остарялото Асандж, когато беше запитан от съдията дали в този момент приема, че е нарушил закона.

Той отговори, че когато ръководи Wikileaks и пуска хиляди класифицирани документи в общественото пространство, той счита, че това деяние е предпазено от първата корекция на конституцията на Съединени американски щати, гарантираща свободата на изложение, и че счита, че Законът за шпионажа, по който е упрекнат, е в несъгласие с тази корекция.

Но не продължи дълго. Да, призна той, каквото и да си мислех тогава, в този момент одобрявам, че съм нарушил този закон.

Хората пред съда бяха комплицирани от неочакваното навлизане на публицисти, нещо непознато на място, което вижда малко вести.

За финален път бях тук, когато придружавах японския император Акихито и императрица Мичико, 19 години преди Джулиан Асанж да донесе славата си на Сайпан.

Територията, столица на Северните Мариански острови, беше сцена на изключително жестока борба през Втората международна война, когато беше под японско ръководство, и войските и на цивилните беше казано, че не могат да се предадат на настъпващите американци.

Стотици цивилни бяха уверени да скочат до гибелта си от висока канара в северната част на острова.

Императорът и императрицата стояха на ръба на скалата и съзерцаваха ужасната загуба на живот, провокирана от техните предшественици.

Днес хората се приближаваха към нас с торби със мемоари, възползвайки се от момента на техния отдалечен остров в светлината на прожекторите. Някои нямаха визия кой е Джулиан Асандж. Нямаше опция да разберем.

След два часа обсъждане арбитър Манглона разгласи освобождението му: „ Честит рожден ден на вас “, сподели тя. Асандж навършва 53 години идната седмица.

И тя подсети на него и на прокурорите, че Сайпан преди малко беше отпразнувал 80 години мир след тези ужасни борби сред японци и американци и сподели, че се надява той към този момент да откри мир в личния си живот.

След минути Джулиан Асандж беше в кола до летището и на своя. И Сайпан още веднъж се върна към мрачната си рутина на цветя и палми и корейски младоженци, които се разхождат по плажовете.