Сделката за миграцията между ЕС и Мавритания е обречена на провал
На 7 март Европейският съюз и Мавритания подписаха миграционна договорка на стойност 210 милиона евро (227 милиона долара). Споразумението беше инициирано от Европейски Съюз и лобирано от испанското държавно управление, което се тревожи от повишаването на миграцията без документи към Канарските острови. През януари бяха регистрирани повече от 7000 пристигания на островите.
Споразумението за миграцията има за цел да понижи тези идващи посредством поддръжка на мавританската граница и сили за сигурност за битка с контрабандата на хора и трафика на хора и подсилване на мавританския потенциал за ръководство на границите и наблюдаване. Сделката също по този начин дава обещание средства за основаване на работни места в страната, подсилване на системата за леговище и схемите за легална миграция.
Но един взор към историята на политиките на Европейски Съюз за „ извеждане на външни граници “ допуска, че тази договорка има дребен късмет да реализира декларираната си цел. Още по-лошо, невижданата социална реакция, която провокира в Мавритания, заплашва да дестабилизира страната.
Усилията на Европейски Съюз за прекъсване на миграцията от Мавритания започнаха през 2006 година, когато близо 32 000 души дойдоха на Канарските острови от западноафриканските крайбрежия. Тези пристигания по море последваха кървави репресии против мигрантите в испанските северноафрикански анклави Сеута и Мелила през 2005 година и следващо преориентиране на юг на миграционното придвижване.
Отговорът включваше въздушни и морски интервенции за наблюдаване, осъществени от Испания с поддръжката на Frontex, Европейската организация за гранична и брегова защита, и разполагането на Гражданската армия на Испания в северния мавритански пристанищен град Нуадибу. Полицейските сили бяха натоварени да патрулират в града и да образоват своите мавритански сътрудници. За да бъдат обработени и депортирани лицата, арестувани на Канарските острови или хванати в морето, едно остаряло учебно заведение в града беше превърнато в център за задържане.
Тези старания доведоха до трагично нарастване на депортациите на непознати жители от територията на Мавритания и краткотрайно мъртвило в идващите по море на Канарските острови, което разреши на Испания да похвали интервенцията като сполучлива.
Европейски Съюз употребява тази опция, с цел да изготви нова национална миграционна тактика, която беше призната от държавното управление на Мавритания през 2010 година Ако разполагането на задгранични сили за сигурност в Нуадибу към този момент имаше фрапантни последствия за държавния суверенитет на Мавритания, това упражнение във външното технократско ръководство в допълнение ги циментира.
На процедура тактиката финансира редица планове в страната, вариращи от създаване на потенциал за силите за сигурност и модернизиране на граничната инфраструктура на страната до стратегии за подкрепяне на младежи и акции за повишение на осведомеността за мигрантите в страната.
В идващите години маршрутите към Европа се изместиха на изток, като през 2015 година невиждан брой идват през проходите на Централно и Източно Средиземноморие. В отговор Европейски Съюз започва Доверителния фонд (EUTF) за справяне с първопричините за противозаконната миграция и разселването в Африка.
Чрез EUTF Мавритания още веднъж получи финансова и техническа поддръжка от Европейски Съюз, отдадена на ръководството на миграцията с по-широк набор от парични средства и планове, ориентирани към попречване на придвижването към Европа.
До 2020 година обаче пристиганията на Канарските острови от Западна Африка се усилиха още един път с повече от 40 000 пристигания по море, регистрирани от испанското държавно управление през тази година. В доклад за тези идващи Службата на Организация на обединените нации по опиатите и престъпността разпознава ограничаването за прекосяване на границата в Мароко измежду аргументите за нарастването.
Преминаването към морето обаче пристигна с огромна човешка цена, като смъртността по Атлантическия път се прави оценка на една гибел на всеки 12 души, пробвали се да пътуват.
Въпреки че от дълго време се следи, че сходни смъртни случаи на границата и контрабандата на хора като цяло са разследване от рестриктивните мерки върху законното придвижване, отговорът на Европейски Съюз е да разшири в допълнение средствата за ограничение на придвижването в Мавритания.
От юли 2022 година това е под формата на дипломатически напън за договаряне на съглашение за статута сред Европейската комисия и Мавритания. Като в допълнение нарушаване на териториалния суверенитет на Мавритания, това би разрешило разгръщането на Frontex на територията на Мавритания, което ще разреши на чиновниците му да извършват отговорности по ръководство на границите в страната и ще им даде имунитет против наказателно гонене в Мавритания.
Това съглашение за статута към момента не е финализирано и макар че аргументите за закъсненията не са оповестени обществено, има индикации, че управляващите на Мавритания са се почувствали наранени от относителната липса на самопризнание от европейските сътрудници на ролята им в контрола на външните граници на Европейски Съюз.
Документите, изтекли през септември, демонстрират чувството в кръговете на държавното управление на Мавритания, че са недооценени спрямо Тунис, който сключи договорка с Европейски Съюз през юли, която включва 100 милиона евро (112 милиона долара), отдадени на ръководството на миграцията. С повишаването на идващите на Канарските острови към края на 2023 година, сцената беше готова за сходна договорка, която да бъде подписана с Мавритания.
Като се има поради историята на политиките за екстернализиране, които се ползват в Мавритания от 2006 година насам, наподобява малко вяра, че тази договорка ще реализира плануванаъа цел за прекъсване на „ противозаконната миграция “ към Европа. Тези, които желаят да стигнат до Европа, ще продължат да пробват с различни направления, които се търсят в отговор на рестриктивните мерки и репресиите.
Наистина, тъкмо както повишаването на броя на идващите на Канарските острови през 2006 година, което в началото даде началото на устрема за екстернализиране в Мавритания, беше предшествано от жестоки репресии в Сеута и Мелила през 2005 година, увеличението на идващите по море в Испания към краят на 2023 година беше предупреден от прекомерно сходно кръвопролитие в Мелила през юни 2022 година
Ако договорката за миграция по този метод има чувство за дежавю, заслужава да се подчертаят две нови характерности. Първо, контрактуваното финансиране е с порядък по-голямо от предходните старания за екстернализиране. Националната миграционна тактика от 2010 година да вземем за пример задели 12 милиона евро (13 милиона долара) за планове през осемгодишното си битие, до момента в който EUTF финансира 84 милиона евро (91 милиона долара) планове в Мавритания единствено през 2019 година Последната миграционна договорка, в противен случай, дава обещание 210 милиона евро (227 милиона долара) на Мавритания преди края на годината.
Второ, до момента в който съпротивата против екстернализиране на границите в Мавритания исторически е била лимитирана до шепа организации на гражданското общество, последната договорка за миграцията провокира публично неспокойствие. Опозиционните партии осъдиха това, което считат за проект за презаселване на „ незаконни имигранти “ в Мавритания, до момента в който деятели на гражданското общество, с които съм приказвал, подлагат на критика напъните на Европейски Съюз да трансформира Мавритания в „ жандарма на Европа “.
Ответният удар беше подобен, че мавританското държавно управление беше насила да отговори на отрицателната гласност. И управляващите и МВР излязоха с обособени изказвания, в които отхвърлиха слуховете, че страната е принудена да разселва непознати жители на своя територия. Тези изказвания обаче не съумяха да потушат публичните опасения. Ден преди подписването на договорката силите за сигурност разпръснаха протест против нея в столицата.
По този метод поляризацията, основана от съглашението, има капацитет да проникне в по-широко общество. Наистина 2023 година беше и година на засилени протести и митинги в Мавритания, дължащи се значително на полицейското ликвидиране на деятеля за правата на индивида ал-Суфи Улд ал-Чайн през февруари и на млад афромавритански мъж, Оумар Диоп, през май.
Последният случай по-специално усложни възприятието за расово изключване, изпитвано от мнозина в афро-мавританската общественост. Всъщност не е извънредно афромавританците да бъдат обвинени като „ незаконни имигранти “ от силите за сигурност, като се имат поради компликациите, с които се сблъскват мнозина при приемането на документи от гражданския указател. В подобен подтекст насърчаването на националните сили за сигурност от страна на Европейски Съюз да се оправят с „ противозаконната миграция “ носи остри опасности за тези, които към този момент са на маргинал в Мавритания.
Следователно договорката за миграцията рискува да разпали расово напрежение и обществена поляризация в Мавритания, като в същото време е малко евентуално да реализира декларираната си цел за попречване на „ противозаконната миграция “. Подобен резултат би бил на първо място гибелен за самата страна и също по този начин би подкопал личната рамка на ЕС на Мавритания като фар на непоклатимост в проблематичен район.
В последна сметка, единственият излаз от порочния и ненужен кръг, подхранван от екстернализиране на границите, е елементарните хора в страните от Глобалния юг, като Мавритания, да упражняват по-голямо въздействие върху ангажираността на техните държавни управления с външни участници, като Европейски Съюз. Това би нараснало обсега на миграционните политики, които отразяват районните действителности, а не външните ползи, и би сложило на напред във времето ползите на тези, които са изложени на риск да бъдат жертви при статуквото.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
