Сделката за миграцията между ЕС и Мавритания е обречена на провал
На 7 март Европейският съюз и Мавритания подписаха миграционна сделка на стойност 210 милиона евро (227 милиона долара). Споразумението беше инициирано от ЕС и лобирано от испанското правителство, което се тревожи от нарастването на миграцията без документи към Канарските острови. През януари бяха регистрирани повече от 7000 пристигания на островите.
Споразумението за миграцията има за цел да намали тези пристигащи чрез подкрепа на мавританската граница и сили за сигурност за борба с контрабандата на хора и трафика на хора и укрепване на мавританския капацитет за управление на границите и наблюдение. Сделката също така обещава средства за създаване на работни места в страната, укрепване на системата за убежище и схемите за легална миграция.
Но един поглед към историята на политиките на ЕС за „извеждане на външни граници“ предполага, че тази сделка има малък шанс да постигне заявената си цел. Още по-лошо, безпрецедентната обществена реакция, която предизвика в Мавритания, заплашва да дестабилизира страната.
Усилията на ЕС за спиране на миграцията от Мавритания започнаха през 2006 г., когато близо 32 000 души пристигнаха на Канарските острови от западноафриканските брегове. Тези пристигания по море последваха кървави репресии срещу мигрантите в испанските северноафрикански анклави Сеута и Мелила през 2005 г. и последващо преориентиране на юг на миграционното движение.
Отговорът включваше въздушни и морски операции за наблюдение, извършени от Испания с подкрепата на Frontex, Европейската агенция за гранична и брегова охрана, и разполагането на Гражданската гвардия на Испания в северния мавритански пристанищен град Нуадибу. Полицейските сили бяха натоварени да патрулират в града и да обучават своите мавритански колеги. За да бъдат обработени и депортирани лицата, задържани на Канарските острови или заловени в морето, едно старо училище в града беше превърнато в център за задържане.
Тези усилия доведоха до драматично увеличение на депортациите на чужди граждани от територията на Мавритания и временно затишие в пристигащите по море на Канарските острови, което позволи на Испания да похвали операцията като успешна.
ЕС използва тази възможност, за да изготви нова национална миграционна стратегия, която беше приета от правителството на Мавритания през 2010 г. Ако разполагането на чуждестранни сили за сигурност в Нуадибу вече имаше драстични последици за държавния суверенитет на Мавритания, това упражнение във външното технократско управление допълнително ги циментира.
На практика стратегията финансира редица проекти в страната, вариращи от изграждане на капацитет за силите за сигурност и модернизиране на граничната инфраструктура на страната до програми за подпомагане на младежи и кампании за повишаване на осведомеността за мигрантите в страната.
В следващите години маршрутите към Европа се изместиха на изток, като през 2015 г. безпрецедентен брой пристигат през проходите на Централно и Източно Средиземноморие. В отговор ЕС стартира Доверителния фонд (EUTF) за справяне с първопричините за незаконната миграция и разселването в Африка.
Чрез EUTF Мавритания отново получи финансова и техническа подкрепа от ЕС, посветена на управлението на миграцията с по-широк набор от парични средства и проекти, насочени към предотвратяване на движението към Европа.
До 2020 г. обаче пристиганията на Канарските острови от Западна Африка се увеличиха още веднъж с повече от 40 000 пристигания по море, регистрирани от испанското правителство през тази година. В доклад за тези пристигащи Службата на ООН по наркотиците и престъпността идентифицира ограничението за преминаване на границата в Мароко сред причините за увеличението.
Преминаването към морето обаче дойде с голяма човешка цена, като смъртността по Атлантическия път се оценява на една смърт на всеки 12 души, опитали се да пътуват.
Въпреки че отдавна се наблюдава, че подобни смъртни случаи на границата и контрабандата на хора като цяло са следствие от ограниченията върху законното движение, отговорът на ЕС е да разшири допълнително средствата за ограничаване на движението в Мавритания.
От юли 2022 г. това е под формата на дипломатически натиск за договаряне на споразумение за статута между Европейската комисия и Мавритания. Като допълнително нарушение на териториалния суверенитет на Мавритания, това би разрешило разгръщането на Frontex на територията на Мавритания, което ще позволи на служителите му да изпълняват задължения по управление на границите в страната и ще им даде имунитет срещу наказателно преследване в Мавритания.
Това споразумение за статута все още не е финализирано и въпреки че причините за закъсненията не са оповестени публично, има индикации, че властите на Мавритания са се почувствали засегнати от относителната липса на признание от европейските партньори на ролята им в контрола на външните граници на ЕС.
Документите, изтекли през септември, показват усещането в кръговете на правителството на Мавритания, че са недооценени в сравнение с Тунис, който сключи сделка с ЕС през юли, която включва 100 милиона евро (112 милиона долара), посветени на управлението на миграцията. С нарастването на пристигащите на Канарските острови към края на 2023 г., сцената беше подготвена за подобна сделка, която да бъде подписана с Мавритания.
Като се има предвид историята на политиките за екстернализиране, които се прилагат в Мавритания от 2006 г. насам, изглежда малко надежда, че тази сделка ще постигне предвидената цел за спиране на „незаконната миграция“ към Европа. Тези, които искат да стигнат до Европа, ще продължат да опитват с алтернативни маршрути, които се търсят в отговор на ограниченията и репресиите.
Наистина, точно както нарастването на броя на пристигащите на Канарските острови през 2006 г., което първоначално даде началото на стремежа за екстернализиране в Мавритания, беше предшествано от жестоки репресии в Сеута и Мелила през 2005 г., увеличаването на пристигащите по море в Испания към краят на 2023 г. беше предизвестен от твърде подобно клане в Мелила през юни 2022 г.
Ако сделката за миграция по този начин има усещане за дежавю, заслужава да се подчертаят две нови характеристики. Първо, договореното финансиране е с порядък по-голямо от предишните усилия за екстернализиране. Националната миграционна стратегия от 2010 г. например задели 12 милиона евро (13 милиона долара) за проекти през осемгодишното си съществуване, докато EUTF финансира 84 милиона евро (91 милиона долара) проекти в Мавритания само през 2019 г. Последната миграционна сделка, напротив, обещава 210 милиона евро (227 милиона долара) на Мавритания преди края на годината.
Второ, докато съпротивата срещу екстернализиране на границите в Мавритания исторически е била ограничена до шепа организации на гражданското общество, последната сделка за миграцията предизвика обществено вълнение. Опозиционните партии осъдиха това, което смятат за план за презаселване на „нелегални имигранти“ в Мавритания, докато активисти на гражданското общество, с които съм говорил, критикуват усилията на ЕС да превърне Мавритания в „жандарма на Европа“.
Ответният удар беше такъв, че мавританското правителство беше принудено да отговори на негативната публичност. И управляващите и МВР излязоха с отделни изявления, в които отрекоха слуховете, че страната е принудена да разселва чужди граждани на своя територия. Тези изявления обаче не успяха да потушат обществените опасения. Ден преди подписването на сделката силите за сигурност разпръснаха протест срещу нея в столицата.
По този начин поляризацията, създадена от споразумението, има потенциал да проникне в по-широко общество. Наистина 2023 г. беше и година на засилени бунтове и протести в Мавритания, дължащи се до голяма степен на полицейското убийство на активиста за правата на човека ал-Суфи Улд ал-Чайн през февруари и на млад афромавритански мъж, Оумар Диоп, през май.
Последният случай по-специално усложни чувството за расово изключване, изпитвано от мнозина в афро-мавританската общност. Всъщност не е необичайно афромавританците да бъдат заподозрени като „нелегални имигранти“ от силите за сигурност, като се имат предвид трудностите, с които се сблъскват мнозина при получаването на документи от гражданския регистър. В такъв контекст насърчаването на националните сили за сигурност от страна на ЕС да се справят с „незаконната миграция“ носи остри рискове за тези, които вече са на маргинал в Мавритания.
Следователно сделката за миграцията рискува да разпали расово напрежение и социална поляризация в Мавритания, като същевременно е малко вероятно да постигне заявената си цел за предотвратяване на „незаконната миграция“. Подобен резултат би бил преди всичко пагубен за самата страна и също така би подкопал собствената рамка на ЕС на Мавритания като фар на стабилност в проблемен регион.
В крайна сметка, единственият изход от порочния и безполезен кръг, подхранван от екстернализиране на границите, е обикновените хора в страните от Глобалния юг, като Мавритания, да упражняват по-голямо влияние върху ангажираността на техните правителства с външни участници, като ЕС. Това би увеличило обхвата на миграционните политики, които отразяват регионалните реалности, а не външните интереси, и би поставило на преден план интересите на онези, които са изложени на риск да бъдат жертви при статуквото.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
