Силата на SNP се отклони от курса

Писателят е шотландски политически коментатор

Преди малко повече от година Шотландската национална партия беше видимо неудържима политическа мощ. Днес SNP е в най-дълбоката рецесия в своята 90-годишна история. Обществената поддръжка понижава и неочакваната оставка на водача Хумза Юсуф извади нескрито горчивите разделения измежду националистическите редици. Джон Суини, заместител на Никола Стърджън през деветте й години като първи министър, е единственият претендент да размени Юсуф. Но макар целия си опит той може да се бори да съживи партия, която се срина от шеметни висоти.

След като станаха най-голямата партия в Народното събрание на Холируд през 2007 година, националистите бързо изместиха лейбъристите като преобладаваща политическа мощ в Шотландия. През идващите години Алекс Салмънд и по-късно Никола Стърджън затвърдиха позицията на партията като желание на съвсем половината от гласоподавателите. Анкета след анкета демонстрира, че хватката им върху властта в Шотландия е непоклатима.

Но личният роман на SNP – че това е неповторимо морална и прогресивна партия за неповторимо морална и прогресивна страна – в този момент е разрушен от събитията. След хаоса от последните 10 дни висши партийни фигури са единомислещи в поддръжката си за Суини, макар че неговият интервал като водач сред 2000-2004 година беше злополука. Ситуацията не допуска партия, преливаща от  талант или хрумвания.

Юсаф е виновен за личното си проваляне. Решението му да приключи съглашението за шерване на властта с Шотландските зелени, което го лиши от ръководещо болшинство, го избухна в лицето. Опитите през предишния уикенд за създаване на мостове бяха изцяло несполучливи и Юсаф падна върху меча си.

Но рецесията в шотландския шовинизъм стартира при Стърджън, която размени Салмънд като водач на SNP и първи министър след провалянето на вота за самостоятелност през 2014 година.

Салмънд усили поддръжката си, като разпозна силата — и отговори на желанията — на дребната консервативна Шотландия. Политики като гратис университетско образование и предписания се харесаха на междинната класа от предградията. Със Стърджън като негов заместител и Суини като изтрезнял финансов секретар, Салмънд построи цитадела по средата.

Когато Стърджън пое ръководството, тя даде обещание да почете резултата от референдума - 55-45 в интерес на оставането в Обединеното кралство – и да ръководи от името на всички шотландци, без значение от позицията им по конституционния въпрос.

Това заричане продължи по-дълго от премиерството на Лиз Тръс, само че напълно малко. Докато беше водач, Стърджън неведнъж обещаваше втори референдум, който нямаше сили да извърши. Междувременно тя реалокира партията си наляво, базирайки причините си на мита за радикална Шотландия, която се разграничава доста по своите възгледи и инстинкти от Англия. Политическият дневен ред, в това число несполучливият опит за реформиране на Закона за признание на пола, я сложи в несъгласие с доста от гласоподавателите, които сложиха националистите на власт.

Суини към този момент даде ясно да се разбере, че има намерение да върне курса обратно към електората, заявявайки, че стои с „ болшинството “ в „ умерената, лявоцентристка политика “. Той предизвести, че би трябвало да се свърши работа, с цел да се убедят още шотландци да поддържат независимостта.

Повтарящите се изборни победи може би – разбираемо – са основали усещането, че Стърджън държи пръста си в пулса на Шотландия. Но действителността беше, че след референдума шотландците се разделиха зад партиите, които представляваха техните възгледи за конституцията. Това разреши на Стърджън да изиска тя да бъде оценена по нейното досие във връзка с образованието, сигурна в знанието, че съвсем половината гласоподаватели няма да наподобяват прекомерно твърди и ще продължат да поддържат националистите, без значение от неуспехите на политиката.

И по този начин Стърджън пътуваше по света, очарован дипломат на една сполучлива, прогресивна Шотландия, която съществуваше единствено във въображението. И от самото начало националистите — страхувайки се, че сложните промени могат да имат противоположен резултат и да спрат проектите за самостоятелност — подцениха NHS, образованието и стопанската система.

Когато тя подаде оставка предишния февруари, Юсаф беше претендентът за последователност, само че неуместно той тогава се опита да ръководи като приемствен народен водач. Той продължи с нейния дневен ред, като обещаваше самостоятелност да бъде финален удар (не беше) и преследвайки спорни политики по отношение на пола и речта на омразата, когато целите на гласоподавателите бяха разноските за живот, обучение и опазване на здравето.

При необичайно развиване шотландската полиция нахлу в централата на SNP и дома в Глазгоу, който Стърджън споделя със брачна половинка си, някогашния основен изпълнителен шеф на SNP Питър Мърел, разследвайки изказвания за финансови непозволени дейности. Murrell към този момент е упрекнат в заграбване.

Swinney ще наследи партия, разграничена както за това по какъв начин да се реализира самостоятелност, по този начин и за по този начин наречената културна война, с възобновление на шотландските лейбъристи. Той може да успее да забави упадъка на SNP, само че има доста дребен късмет той да бъде водач, който да изведе Шотландия от Обединеното кралство. Висши фигури в този момент одобряват, че аргументът за самостоятелност е мъртъв за едно потомство. Насаме те признават, че няма кого да обвинят с изключение на себе си.