Силата на SNP се отклони от курса
Писателят е шотландски политически коментатор
Преди малко повече от година Шотландската национална партия беше привидно неудържима политическа сила. Днес SNP е в най-дълбоката криза в своята 90-годишна история. Обществената подкрепа намалява и внезапната оставка на лидера Хумза Юсуф извади наяве горчивите разделения сред националистическите редици. Джон Суини, заместник на Никола Стърджън през деветте й години като първи министър, е единственият кандидат да замени Юсуф. Но въпреки целия си опит той може да се бори да съживи партия, която се срина от шеметни висоти.
След като станаха най-голямата партия в парламента на Холируд през 2007 г., националистите бързо изместиха лейбъристите като доминираща политическа сила в Шотландия. През следващите години Алекс Салмънд и след това Никола Стърджън затвърдиха позицията на партията като предпочитание на почти половината от избирателите. Анкета след анкета показва, че хватката им върху властта в Шотландия е непоклатима.
Но собственият разказ на SNP – че това е уникално морална и прогресивна партия за уникално морална и прогресивна страна – сега е разбит от събитията. След хаоса от последните 10 дни висши партийни фигури са единодушни в подкрепата си за Суини, въпреки че неговият период като лидер между 2000-2004 г. беше катастрофа. Ситуацията не предполага партия, преливаща от талант или идеи.
Юсаф е отговорен за собственото си падение. Решението му да прекрати споразумението за споделяне на властта с Шотландските зелени, което го лиши от управляващо мнозинство, го избухна в лицето. Опитите през миналия уикенд за изграждане на мостове бяха напълно неуспешни и Юсаф падна върху меча си.
Но кризата в шотландския национализъм започна при Стърджън, която замени Салмънд като лидер на SNP и първи министър след поражението на вота за независимост през 2014 г. .
Салмънд увеличи подкрепата си, като разпозна силата — и отговори на желанията — на малката консервативна Шотландия. Политики като безплатно университетско обучение и рецепти се харесаха на средната класа от предградията. Със Стърджън като негов заместник и Суини като трезвен финансов секретар, Салмънд изгради крепост по средата.
Когато Стърджън пое управлението, тя обеща да уважи резултата от референдума - 55-45 в полза на оставането в Обединеното кралство – и да управлява от името на всички шотландци, независимо от позицията им по конституционния въпрос.
Това обещание продължи по-дълго от премиерството на Лиз Тръс, но съвсем малко. Докато беше лидер, Стърджън многократно обещаваше втори референдум, който нямаше сили да изпълни. Междувременно тя премести партията си наляво, базирайки аргументите си на мита за радикална Шотландия, която се различава много по своите възгледи и инстинкти от Англия. Политическият дневен ред, включително неуспешният опит за реформиране на Закона за признаване на пола, я постави в противоречие с много от гласоподавателите, които поставиха националистите на власт.
Суини вече даде ясно да се разбере, че възнамерява да върне курса назад към електората, заявявайки, че стои с „мнозинството“ в „умерената, лявоцентристка политика“. Той предупреди, че трябва да се свърши работа, за да се убедят още шотландци да подкрепят независимостта.
Повтарящите се изборни победи може би – разбираемо – са създали впечатлението, че Стърджън държи пръста си в пулса на Шотландия. Но реалността беше, че след референдума шотландците се разделиха зад партиите, които представляваха техните възгледи за конституцията. Това позволи на Стърджън да изиска тя да бъде оценявана по нейното досие по отношение на образованието, сигурна в знанието, че почти половината избиратели няма да изглеждат прекалено твърди и ще продължат да подкрепят националистите, независимо от провалите на политиката.
И така Стърджън пътуваше по света, възхитен посланик на една успешна, прогресивна Шотландия, която съществуваше само във въображението. И през цялото време националистите — страхувайки се, че трудните реформи могат да имат обратен ефект и да спрат плановете за независимост — пренебрегнаха NHS, образованието и икономиката.
Когато тя подаде оставка миналия февруари, Юсаф беше кандидатът за приемственост, но глупаво той тогава се опита да управлява като приемствен национален лидер. Той продължи с нейния дневен ред, като обещаваше независимост да бъде последен удар (не беше) и преследвайки противоречиви политики относно пола и речта на омразата, когато приоритетите на избирателите бяха разходите за живот, образование и здравеопазване.
При странно развитие шотландската полиция нахлу в централата на SNP и дома в Глазгоу, който Стърджън споделя със съпруга си, бившия главен изпълнителен директор на SNP Питър Мърел, разследвайки твърдения за финансови неправомерни действия. Murrell вече е обвинен в присвояване.
Swinney ще наследи партия, разделена както за това как да се постигне независимост, така и за така наречената културна война, с възраждане на шотландските лейбъристи. Той може да успее да забави упадъка на SNP, но има много малък шанс той да бъде лидер, който да изведе Шотландия от Обединеното кралство. Висши фигури сега приемат, че аргументът за независимост е мъртъв за едно поколение. Насаме те признават, че няма кого да обвинят освен себе си.
