Спомняйки си красотата на Рамадан в Газа

Свещеният месец Рамадан стартира. Мюсюлманите по целия свят постят, прекарват време със фамилиите си и се посвещават на молитва и поклонение. Но за нас, мюсюлманите от Газа, този заветен месец е изпълнен с тъга и печал.

Повече от пет месеца търпяхме кланета, заболявания, апетит и жадност в ръцете на израелската войска. Неговото принуждение и грубост не са спрели или намаляли с началото на Рамадан.

Докато доста от нас се борят да сложат храна на масата, с цел да постят или да намерят безвредно място за молитва, спомените от минали Рамадани ни стоплят. Сред бръмченето на израелските дронове и звука на детонации, затварям очи и си припомням великолепието на Рамадан в Газа.

Подготовката за свещения месец постоянно започваше рано. Няколко седмици преди този момент хората излизаха да пазарят за всичко належащо за Рамадан.

Любимо място за посещаване би бил Старият град и неговият обичаен пазар Al-Zawiya. Там можеха да се намерят всички обичайни за Рамазана храни: кисели краставички, най-хубавите фурми, вкусни маслини, подправки, които изпълваха въздуха с аромата си, мащерка, паста от сушени кайсии за подготвяне на питиета qamar al-din, сушени плодове и разнообразни типове от сокове, като най-популярен е хоруб (рожков).

Новите облекла също биха били нужна покупка. Молитвените рокли биха били известен избор, както и първокласните рокли за девойките и елегантните костюми за момчетата.

Децата дърпаха ръцете на родителите си и ги караха да купят един от цветните фенери, изложени на екрана, които гласят „ hallou ya hallou, Ramadan Kareem ya hallou “ („ скъпи, скъпи, Рамадан Карим, скъпи “).

Улиците щяха да гъмжат от хора, щяха да се издигат украси, щяха да звучат радостни песни за Рамадан. Атмосферата на очакване ще бъде като никоя друга.

Тогава в навечерието на първия ден от Рамадан, кварталите на Газа ще бъдат изпълнени със звука на молебствия тарауих. Децата бяха на открито до късно, играеха по улиците, държаха фенери, скандираха, пееха и пускаха фойерверки, с цел да отбележат началото на свещения месец.

Семействата се събираха, с цел да споделят храна ал-сухур и да се молят ал-фаджр дружно. Тогава някои може да подремнат, други ще излязат на учебно заведение и работа. До следобяд всички щяха да се приберат вкъщи и щеше да е време да прочетат Свещения Коран. Децата четат и запомнят стиховете вкъщи или в джамиите. Родители и баби и дядовци биха разказвали истории за пророци на деца и внуци.

Тогава ще пристигна време за подготвяне на храна за ифтар. Час преди залез слънце целият квартал щеше да бъде изпълнен с вкусна миризма на разнообразни храни. Кухнята във всеки дом е цялостна с работещи хора: един ще подготвя маклюба (месно ядене с ориз и зеленчуци), различен – мусахан (ястие с пиле), а трети – мулухия (супа от юта).

Междувременно някой комшия може да се отбие и да донесе паница, цялостна с храната, която фамилията му преди малко е приготвило; на него, несъмнено, нямаше да бъде разрешено да се прибере с празни ръце.

С наближаването на залеза трапезата за ифтар ще бъде подредена и всички ще седнат. Скоро щеше да пристигна апелът от джамиите за разговяване, съпроводен от мелодията на такбират. Всеки споделяше вкусната храна, бърборейки радостно и се смеейки.

След ифтар мъже, дами и деца се отправяха към джамиите, с цел да се молят дружно тарауих, звуците на Свещения Коран и молитвите проникваха във всяка част на Газа. Тогава ще пристигна най-радостното време от деня за децата, защото майките подготвят qatayf, известен десерт, който се прави единствено през свещения месец.

След като катайфът свърши, фамилиите отиваха да си посещават или се събираха пред тв приемника, с цел да гледат обичаните си сериали за Рамадан.

За хората от Газа Рамадан в действителност е най-специалното време от годината. Газа по време на Рамадан е най-красивото място на Земята.

Но този заветен месец не можем да честваме и да се любуваме на богослужението в мир. Цветните светлини и фенери, виковете и песните са сменени със светкавици и звуци на експлодиращи израелски бомби. Радостният звук на деца, играещи на открито по улиците, е сменен с писъците на хора, затрупани под останките след следващата израелска бомбардировка. Пълните с живот квартали са превърнати в гробища. Джамиите не са препълнени с хора, тъй като всички са разрушени. Улиците не са оживени от хора, тъй като всички са покрити с отломки. Хората постят след ифтар, тъй като нямат храна или вода.

Семействата се събират не с цел да се поздравяват и честват, а с цел да скърбят дружно за мъртвите. С началото на свещения месец Рамадан ние се сбогуваме с страдалец след страдалец.

Болката се утежнява още повече от осъзнаването, че светът е изоставил палестинския народ, позволявайки на Израел да продължи своя геноцид по време на свещения за мюсюлманите месец.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.