Спомняйки си красотата на Рамадан в Газа
Свещеният месец Рамадан започна. Мюсюлманите по целия свят постят, прекарват време със семействата си и се посвещават на молитва и поклонение. Но за нас, мюсюлманите от Газа, този свещен месец е изпълнен с мъка и траур.
Повече от пет месеца търпяхме кланета, болести, глад и жажда в ръцете на израелската армия. Неговото насилие и бруталност не са спрели или намаляли с началото на Рамадан.
Докато много от нас се борят да сложат храна на масата, за да постят или да намерят безопасно място за молитва, спомените от минали Рамадани ни стоплят. Сред бръмченето на израелските дронове и звука на експлозии, затварям очи и си спомням великолепието на Рамадан в Газа.
Подготовката за свещения месец винаги започваше рано. Няколко седмици преди това хората излизаха да пазаруват за всичко необходимо за Рамадан.
Любимо място за посещение би бил Старият град и неговият традиционен пазар Al-Zawiya. Там можеха да се намерят всички традиционни за Рамазана храни: кисели краставички, най-добрите фурми, вкусни маслини, подправки, които изпълваха въздуха с аромата си, мащерка, паста от сушени кайсии за приготвяне на напитки qamar al-din, сушени плодове и различни видове от сокове, като най-популярен е хоруб (рожков).
Новите дрехи също биха били необходима покупка. Молитвените рокли биха били популярен избор, както и луксозните рокли за момичетата и елегантните костюми за момчетата.
Децата дърпаха ръцете на родителите си и ги караха да купят един от цветните фенери, изложени на дисплея, които гласят „hallou ya hallou, Ramadan Kareem ya hallou“ („скъпи, скъпи, Рамадан Карим, скъпи“).
Улиците щяха да гъмжат от хора, щяха да се издигат украси, щяха да звучат весели песни за Рамадан. Атмосферата на очакване ще бъде като никоя друга.
Тогава в навечерието на първия ден от Рамадан, кварталите на Газа ще бъдат изпълнени със звука на молитви тарауих. Децата бяха навън до късно, играеха по улиците, държаха фенери, скандираха, пееха и пускаха фойерверки, за да отбележат началото на свещения месец.
Семействата се събираха, за да споделят храна ал-сухур и да се молят ал-фаджр заедно. Тогава някои може да подремнат, други ще излязат на училище и работа. До следобед всички щяха да се приберат у дома и щеше да е време да прочетат Свещения Коран. Децата четат и запомнят стиховете у дома или в джамиите. Родители и баби и дядовци биха разказвали истории за пророци на деца и внуци.
Тогава ще дойде време за приготвяне на храна за ифтар. Час преди залез слънце целият квартал щеше да бъде изпълнен с вкусна миризма на различни храни. Кухнята във всеки дом е пълна с работещи хора: един ще приготвя маклюба (месно ястие с ориз и зеленчуци), друг – мусахан (ястие с пиле), а трети – мулухия (супа от юта).
Междувременно някой съсед може да се отбие и да донесе чиния, пълна с храната, която семейството му току-що е приготвило; на него, разбира се, нямаше да бъде позволено да се прибере с празни ръце.
С наближаването на залеза трапезата за ифтар ще бъде подредена и всички ще седнат. Скоро щеше да дойде призивът от джамиите за разговяване, придружен от мелодията на такбират. Всеки споделяше вкусната храна, бърборейки радостно и се смеейки.
След ифтар мъже, жени и деца се отправяха към джамиите, за да се молят заедно тарауих, звуците на Свещения Коран и молитвите проникваха във всяка част на Газа. Тогава ще дойде най-радостното време от деня за децата, тъй като майките приготвят qatayf, популярен десерт, който се прави само през свещения месец.
След като катайфът свърши, семействата отиваха да си посещават или се събираха пред телевизора, за да гледат любимите си сериали за Рамадан.
За хората от Газа Рамадан наистина е най-специалното време от годината. Газа по време на Рамадан е най-красивото място на Земята.
Но този свещен месец не можем да празнуваме и да се наслаждаваме на богослужението в мир. Цветните светлини и фенери, скандиранията и песните са заменени със светкавици и звуци на експлодиращи израелски бомби. Радостният шум на деца, играещи навън по улиците, е заменен с писъците на хора, затрупани под останките след поредната израелска бомбардировка. Пълните с живот квартали са превърнати в гробища. Джамиите не са претъпкани с хора, защото всички са разрушени. Улиците не са оживени от хора, защото всички са покрити с развалини. Хората постят след ифтар, защото нямат храна или вода.
Семействата се събират не за да се поздравяват и празнуват, а за да скърбят заедно за мъртвите. С началото на свещения месец Рамадан ние се сбогуваме с мъченик след мъченик.
Болката се влошава още повече от осъзнаването, че светът е изоставил палестинския народ, позволявайки на Израел да продължи своя геноцид по време на свещения за мюсюлманите месец.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
