Стъпка по-близо сме до облагането на свръхбогатите
Глобалната корпоративна данъчна промяна, която влезе в действие тази година, беше нещо като знамение. Преди по-малко от десетилетие малко на брой биха помислили, че е реалистично множеството страни в света в миналото да се съгласят да затворят малките врати за корпоративното данъчно облагане, да вкарат световна минимална ставка и да решат по какъв начин да разпределят новото данъчно облагане - което ще бъде повече от $200 милиарда годишно — между тях.
Все отново сме тук. Някои елементи от световната корпоративна данъчна промяна към момента следва да бъдат утвърдени, само че минималното равнище към този момент се ползва необятно. И в случай че е допустимо едно знамение, за какво не и две? Ето по какъв начин би трябвало да гледаме на неотдавнашните безредици на нещо сходно: многостранно изпитание за преразглеждане на неправилната система за данъчно облагане на свръхбогатите хора.
През февруари икономистът Габриел Зукман – камшик измежду богатите данъчни оптимизатори на всички места – показа на финансовите министри от Г-20 предложение за световен налог на милиардерите по искане на Бразилия. Бразилия, която понастоящем е ръководител на групата, има предпочитание да премине към идващия стадий от световната данъчна стратегия, която може да бъде затваряне на малките врати, които разрешават на най-богатите хора в света да заплащат доста малко налози.
Това това беше първият път, когато тематиката беше повдигната на среща на Г-20, сподели Зукман, само че „ множеството министри, които приказваха в Сао Пауло, похвалиха Бразилия за повдигането й “. Той означи, че благосъстоянието на най-богатите е нараствало със 7-8 % годишно през последните десетилетия - в допълнение към инфлацията - спрямо 2-3 % ритъм на напредък на междинното благосъстояние.
Зукман предлага годишна такса от 2 % от благосъстоянието на към 3000-те милиардери в света. Това не е толкоз налог върху благосъстоянието, колкото хибрид сред налог върху благосъстоянието и налог върху приходите, учреден на концепцията, че ултрабогатите намират за елементарно да дефинират приходите си отвън каквито и да било облагаеми категории (като съхраняват облагите в холдингови компании, да вземем за пример ).
Целта е да се пресече гъсталакът от правни структури, които разрешават на свръхбогатите да минимизират облагаемия приход според националните кодекси, като се твърди, че те не би трябвало да водят до по-малко налог върху прихода от 2 % от техния чист приход струва си. Всички фактически платени налози върху приходите и благосъстоянието ще бъдат приспаднати. Това въпреки всичко би предиздвикало милиардерите да се оттеглен от останалите от нас.
Може да звучи безумно – необикновено комплицирано и политически мъртво при идването. Но по този начин, в началото, световната корпоративна данъчна промяна, чиито механически провокации бяха преодолени и чиято политика взе изненадващи и позитивни обрати. Спомнете си, че работата на политическия йомен беше осъществена взаимно сред Франция и Съединени американски щати, водени от Доналд Тръмп, сигурно един от минимум многостранно настроените президенти в миналото.
Вече имаше забележителни изрази на политическа поддръжка. Финансовият министър на Франция утвърди концепцията за Г-20, а също и на европейско равнище. Министри освен от Бразилия, само че и от Южна Африка, Испания и Германия са писали в поддръжка на това. Ами Съединени американски щати? Зукман показва, че последният бюджет на Джо Байдън включва налог на милиардер, който е „ доста сходен по дух “ на личното му предложение.
Моите лични диалози ме убеждават, че една втора администрация на Байдън би желала да удвои забележителните си достижения в инфраструктурата и индустриалната политика и това сигурно е прелъстителен метод за финансиране на това.
Това точката се резервира още по-силно в Европа. Основното политическо икономическо предизвикателство на Европейски Съюз във финансовата сфера е по какъв начин да се съгласува приетата нужда от доста повече вложения в защитата, инфраструктурата и зелената промишленост със строги национални фискални правила и опозиция против по-обичайни заеми от блока като цяло. Със сигурност ще бъде мъчно да се устои на съгласуван и затова предпазен от полети налог върху благосъстоянието в блок, където правото на свободно придвижване е обезпечено от контракт.
Зукман и неговите сътрудници пресмятат в най-новото си укриване на налози Съобщават, че тяхното предложение ще събере към 40 милиарда евро годишно в цяла Европа. Не всичко е в Европейски Съюз, само че за съпоставяне тази сума би покрила съвсем една четвърт от бюджетните разноски на блока за 2024 година И това е единствено от милиардери. Веднъж открити, мъчно е да се разбере за какво фискално притиснатите политици биха решили да пощадят тези, които имат единствено стотици или даже десетки милиарди. на мултинационалните компании беше жертван заради две аргументи: изключителният напън върху обществените бюджети след международната финансова рецесия и известното омерзение към корпорациите, които не заплащат своя обективен дял. И двете условия са в действие през днешния ден във връзка с свръхбогатите човеци. Глобалният налог върху благосъстоянието може да дойде по-рано, в сравнение с допускате.