Стармър трябва да се заеме сериозно с управлението — и то бързо

Обединеното кралство има за жалост остатък — от опозиционни партии.

Сега насладата от опълчването е, че ви освобождава от нуждата да бъдете обременени от досадни дребни неща като действителност и опция за доставка. Например, опозицията освободи Консервативната партия от бремето да следва рационалната, само че мръсна китайска политика на Риши Сунак, с цел да крещи за рационалната, само че мръсна китайска политика на Кийр Стармър. (Либералдемократите, бидейки третата партия, се любуват на още по-глупавата позиция: те желаят да отклонят както Америка на Доналд Тръмп, по този начин и Китай на Си Дзинпин.) 

Когато опозиционните партии влязат в държавното управление, те са принудени да се изправят пред сложни взаимни отстъпки. Реформата, да вземем за пример, откри, че финансите на локалното държавно управление не могат да бъдат улеснени единствено посредством понижаване на самодейностите за разнообразие, равнопоставеност и приобщаване - ние в действителност сме страна с възходящи разноски за обществени грижи, които локалните препоръки би трябвало да финансират по един или различен метод.

Една от аргументите, заради които държавните управления с първи мандат са склонни да се борят, е, че доста постоянно те носят една форма на нелепост в офиса със себе си и по-късно би трябвало да се откажат от нея по мъчителен или объркващ метод. Ако имат шанс, получават задоволително право и имат задоволително положително завещание, което никой не вижда. Тони Блеър се справяше задоволително добре и беше блажен с задоволително мощна стопанска система, тъй че никой не се интересуваше от обстоятелството, че той прекара първата си година в разглобяване на вътрешния пазар на Консервативната партия в NHS и по-късно осъзна, че е направил ужасна неточност. 

Лейбъристите доближиха нови дълбочини на непопулярност при Стармър по две аргументи: неговото завещание е извънредно и самият той е надалеч по-слабо развъртян политик от Блеър. Неговото държавно управление може да обърне нещата, само че самоусъвършенстването би трябвало да стартира вкъщи: Стармър би трябвало да стане по-сериозен за работата на министър-председател. Алтернативата, както видяхме на междинните избори в Caerphilly в четвъртък, е, че лейбъристите не просто ще бъдат победени, само че и сменени – тъкмо както партията на торите е в развой на подмяна от промяна.

Стармър няма доста време или интерес нито към Народното събрание, нито към вътрешната работа на лейбъристката партия. Проблемът е, че до момента в който можете да ръководите ефикасна съпротива като тясна клика без база от подобаващи поддръжници във вашата парламентарна партия, не можете да извършите същото в държавното управление.

Отговорът на министър-председателя на неприятното разминаване измежду лейбъристките депутати беше да разбие кабинета на камшиците, който го предупреждаваше за заплахите. Това е еквивалентно на това да реагирате на пушек, излизащ от вашата кухня, като извадите пожарната си тревога и се успокоите, че досадното бипкане е спряло.

Ако Стармър не може да стане по-добър в имитирането на възторг и интерес към своите поддръжници, най-малкото, той в никакъв случай няма да може да ги убеди да създадат нещо мъчно. И вследствие на това той в никакъв случай няма да може да се оправи с многото проблеми на страната. Ако сте министър-председател, отделянето на време за среща с вашите депутати и постоянни диалози с тях е също толкоз част от работата, колкото и изчистването на алената кутия.

Така е и уреждането на разногласия сред разногласни министри. Една от аргументите, заради които Стармър смяташе, че би трябвало да реалокира Ивет Купър от Министерството на вътрешните работи, е, че той не харесва да бъде заставен да отсъжда по вътрешноведомствени разногласия, в които Купър постоянно беше в центъра. Но компромисите сред политиките, които Стармър избира в Министерството на правораздаването, и спомагателните разноски, които те постановат на Министерството на вътрешните работи, са действителни и могат да бъдат решени единствено от министър-председателя. 

Ефективните водачи намират способи да вкарат допустимо най-вече надарени депутати и колкото се може повече от другите посоки на своята партия в своите държавни управления. Дейвид Камерън, да вземем за пример, съумя да свърши много за шест години, тъй като беше подготвен да одобри Крис Грейлинг, безпаричен министър, в своето държавно управление, като се има поради, че Грейлинг имаше доверие измежду дясната тори. Кабинетът на Стармър в този момент е толкоз стеснен, че той не можа да откри място в него за Луси Пауъл, евентуалният победител в изборите за заместник-ръководство на партията, чиито разлики със Стармър са, в огромната скица на нещата, тривиални.

Тази некадърност да толерира даже леко вътрешно противоречие значи, че държавното управление в последна сметка не угажда на никого: прогонва най-големите поддръжници на законопроекта си за трудовите права на задните пейки, като в същото време продължава да следва политики, които предизвикват паника на бизнеса. 

Преди всичко Стармър би трябвало да се заеме съществено с това, което желае да реализира като министър-председател. Правителство, което покачва минималната работна заплата, националните осигуровки на работодателите и усилва визовите такси, не може правдоподобно да каже, че негов приоритет номер едно е растежът. Не може да се каже, че министър-председателят жигосва статуквото на държавната работа една седмица и по-късно назначава въплъщението на мандарина на мандарина за собствен началник.

Без ясно чувство какво желае да реализира Стармър, постоянно ще му липсва тенденция и държавното управление му също. Това, повече от всичко, способства за неговото политическо неразположение. Неговото държавно управление очевидно се отклонява и никой — нито гласоподавателите, нито личните му депутати, нито неговите министри — не знае какво в действителност се пробва да реализира.

Въпреки това непопулярността — даже непопулярността толкоз дълбока и горчива като тази, която Стармър изпитва сега — не би трябвало да е дефинитивна, при изискване че неговите депутати имат религия в проекта и визията му. Но до момента в който такава визия отсъства, те ще продължат да бъдат неспокойни, депресирани и нервни. И рано или късно, в случай че Стармър не е в положение да промени това, неговите депутати ще решат, че водачът би трябвало да се промени, в случай че личните им места не желаят да поемат по пътя на Caerphilly.