Странната устойчивост на НАТО и ЕС
Към Дъблин, където „ тройното заключване “ има напълно друго значение. Във Англия това е предписание, което пази действителната стойност на обществената пенсия. В Ирландия това е набор от проби, които държавното управление би трябвало да премине, с цел да изпрати въоръжени сили в чужбина. Ако отварянето на английската брава е прекомерно провокативно за политиците, представете си да се заяждате с ирландската, защото е обвързано с невойнствения облик на републиката.
И въпреки всичко държавното управление предлага смяна. Съюзниците от дълго време подтикват Ирландия да направи повече, отбелязвайки, че демократична Европа има врагове, които може да не освободят „ неутрална “ страна от техните закани. (Подводните кабели покрай ирландския бряг са претенденти за бойкот.) И до момента в който участието в НАТО не е даже далечна вероятност, Ирландия подписа нова скица за съдействие с алианса.
Всъщност, Ирландия, където поддръжката за участието в Европейски Съюз доближава съвсем консенсус, е положително място, откъдето да наблюдавате една от неразказваните истории в света: устойчивостта на двете най-важни институции на Запада. След като беше диагностициран с „ мозъчна гибел “ през 2019 година от не по-малко високопоставено лице от президента на Франция, НАТО в този момент е по-широк, защото Швеция и Финландия се причислиха, и по-дълбок, защото държавите-членки харчат повече за защита. Някои даже обмислят възобновление на наборната тегоба. Каквото и да липсва на алианса, който се събира във Вашингтон тази седмица – деятелен президент на Съединени американски щати, да вземем за пример – това не е raison d’être. Кремъл се е погрижил за това.
И НАТО може да е второто най-устойчиво образувание със седалище в Брюксел. Един факт се изгуби измежду (оправданата) суматоха към Национално заседание, Алтернатива за Германия и други националистически придвижвания. Европейски Съюз е известен. И става от ден на ден напоследък. Читателите, които намират това за неправдоподобно, би трябвало да се извърнат към разнообразни социологически компании.
Според YouGov предишния месец референдумът за участие би довел до съкрушителна победа за оставане във всяка от огромните демокрации в Европейски Съюз. Германската поддръжка за напускането е 18 %. В Испания той е едноцифрен. Евробарометър, панконтинентална инспекция на пулса, открива, че 74 % от респондентите в този момент се „ усещат ” като жители на Европейски Съюз против 25 %, които не го вършат. Тези цифри бяха 59 и 40 преди към десетилетие. Изследователският център Pew оповестява, че супермнозинствата мислят позитивно за Европейски Съюз в цяла Европа (с изключение на Гърция) и чак в Южна Корея, само че не постоянно са го правили.
Проучване след объркващо изследване разкрива същата наклонност: репутационен спад за Европейски Съюз в средата на 2010 година на фона на рецесиите с държавния дълг, след което възобновяване до забележителни върхове от този момент. Той изяснява някои странни обрати на събитията в националната политика. За да стигне толкоз надалеч, колкото е съумяла, което не е задоволително, с цел да ръководи Франция, Марин льо Пен трябваше да смекчи позицията си по отношение на Европа. Италианският министър председател Джорджия Мелони беше градивна за Европейски Съюз, против който някои чакаха тя да се бори. Завръщането на Доналд Туск като водач на Полша се случи частично тъй като разногласията на неговите прародители с Брюксел не се харесаха на проевропейския електорат. Из целия континент доста гласоподаватели с ултраконсервативни инстинкти във връзка с имиграцията, престъпността, чистата нула и, да, Брюксел, се опълчват на излизането от Европейски Съюз или нещо близо до него.
Нищо от това не подсигурява на Европейски Съюз умерено бъдеще, или даже бъдеще. Въпреки че популистите не победиха на изборите за Европейски парламент предишния месец, те се оправиха задоволително добре, с цел да засилят развалящата си роля. Ако извънредно десен президент управлява Франция от 2027 година, той или тя може да разбие Европейски Съюз, какъвто го познаваме, без въобще да предложи Frexit. (Точно както Доналд Тръмп би могъл да подкопае НАТО, без да изведе Съединени американски щати от него.) В последна сметка обаче всички институции почиват на публичното доверие. И концепцията за екзистенциална рецесия за Европейски Съюз на този фронт е доста по-трудна за устояване в този момент, в сравнение с беше към 2015 година, какъвто и да е приливът на антисистемна политика от този момент. Тъй като във Англия някой, който е националист като цяло, ще бъде анти-ЕС в частност, англо-американската интелигенция е склонна да одобри същото за европейците. Всъщност милиони са в положение да отделят двете неща.
Брекзит оказа помощ. Ако НАТО дължи своя втори живот на Русия, Европейски Съюз е вечно дебитор на Англия. Голямото му премеждие от 2016 година мина задоволително зле, с цел да обезсърчи останалата част от Европа даже да се забавлява със същата концепция. Освен съавторството си на единния пазар през 80-те години на предишния век, Брекзит се откроява като най-хубавата услуга на Обединеното кралство за европейския план. (И двете се случиха при торите, което ще провокира тази партия дотам, че нито едно съкрушително проваляне на изборите в никакъв случай не би могло.) Какъв сетен подарък. И какъв брой правилно, на толкоз разнообразни равнища, когато Брюксел споделя: „ Не трябваше. “
