Световната банка прогнозира, че войната между Израел и Хамас може да тласне Ливан обратно към рецесия
БЕЙРУТ (AP) — Вълнообразните ефекти от войната в Газа вероятно ще съборят крехката икономика на Ливан, която започна да се възстановява бавно след години на криза, обратно в рецесия, каза Световната банка в доклад, публикуван в четвъртък.
Преди избухването на продължаващата война Израел-Хамас на 7 октомври, Световната банка прогнозира, че икономиката на Ливан ще расте през 2023 г., с едва 0,2%, за първи път от 2018 г., движен главно от парични преводи, изпратени от ливанци, работещи в чужбина, и от подем в туризма.
От началото на войната в Газа обаче имаше почти ежедневни сблъсъци между ливанската въоръжена групировка Хизбула и израелските сили по границата между Ливан и Израел, с опасения от ескалация до пълномащабна война. Напрежението затрудни пътуването до Ливан, поне временно.
Данните, анализирани от Световната банка в доклада за икономически мониторинг, показват, че процентът на планираните полети до Ливан, които действително са били изпълнени, е спаднал от 98,8% на 7 октомври до 63,3% на 4 ноември.
Пристигащите се увеличиха, тъй като конфликтът на ниско ниво на границата не ескалира веднага и тъй като много ливанци, живеещи в чужбина, се прибраха у дома за празниците. Въпреки това Световната банка прогнозира, че вместо лек растеж през 2023 г., БВП на Ливан ще се свие с -0,6% до -0,9%.
Прогнозите се основават на предположението, че граничният конфликт ще продължи на сегашното си ниво без значителна ескалация до края на годината.
„Разчитането на Ливан на туризма и притока на парични преводи не е нито жизнеспособно икономическа стратегия, нито план за разрешаване на икономическа криза“, се отбелязва в доклада. „Тъй като туризмът има тенденция да бъде нестабилен и подложен на външни и вътрешни шокове... секторът не може да замести по-устойчиви и разнообразни двигатели на растеж.“
Ливан изпадна в продължителна икономическа криза през 2019 г. с инфлация достигайки трицифрени числа и местната валута се срива. Лирата, която беше фиксирана на 1500 за долар в продължение на четвърт век, сега струва около 90 000 на черния пазар.
Преди войната много от лидерите на Ливан залагаха на туризма и паричните преводи, за да стимулират икономическото възстановяване, надявайки се да заобиколят реформите, необходими за постигане на спасителен пакет от Международния валутен фонд. Ливан постигна предварителна сделка с МВФ през април 2022 г. за спасителен пакет от $3 милиарда, но не е завършил повечето реформи, необходими за финализирането му.
Служебният вицепремиер Сааде Чами, един от малкото ливански служители все още настоявайки за сделка с МВФ, каза в четвъртък, че Ливан не е постигнал „никакъв напредък, за който да се говори“ през последните месеци по прилагането на останалите необходими реформи. Той обаче се противопостави на схващанията, че сделката е мъртва.
Служителите на МВФ „все още са ангажирани“, каза Чами, „но чакат да направим това, което трябва да направим.“
