Съд в Тайланд откри двама мъже отговорни за осъществяването на най-тежката терористична офанзива в страната и ги осъдиха на гибел.
Двамата мъже, и двамата от уйгурското малцинство в Китай, бяха наказани за обмисляне и взривяване на мощна бомба вечерта на 17 август 2015 година до храм в центъра Банкок, който е известен измежду задграничните туристи.
Двадесет души бяха убити и повече от 120 бяха ранени.
Въпреки това, пропуските в полицейското следствие, и в траялия 10 години развой против двамата мъже, които и двамата се признаха за почтени, оставиха въпроси над тази присъда.
Бомбата избухна на малко разстояние от бюрото на BBC в Банкок и аз бях там след няколко минути.
Взривът раздра хората, молещи се в светилището Erawan, и събори мотоциклетисти, чакащи на близкото кръстовище, подпалвайки някои от тях.
Парамедици и коли за спешна помощ бързо дойдоха на място и започнаха да оказват помощ на ранените или да постилат чаршафи върху мъртвите.
Гледах ги да оказват помощ на мъж, чиято брачна половинка лежеше безжизнена до него. Нараняванията му не бяха животозастрашаващи, тъй че те деликатно го помолиха да изчака, като го накараха да държи ръката на жена си, до момента в който се погрижиха за други потърпевши.
Беше шумно, безредно и надълбоко шокиращо. Бях виждал доста политическо принуждение в Банкок, само че бомбена офанзива от подобен мащаб беше невиждана. Кой може да го е направил и за какво?
От самото начало формалното следствие не беше толкоз успокояващо. Притеснено от въздействието върху извънредно значимата туристическа промишленост, държавното управление подреди мястото на офанзивата да бъде почистено допустимо най-бързо. Храмът беше отворен още веднъж два дни по-късно, а кратерът, оставен от бомбата, беше циментиран.
Много от охранителните камери в региона бяха открити неработещи, само че някакъв зърнист видеоклип в действителност сподели мъж с дълга коса и дебели очила, оставящ раница под скамейка и бързо се отдалечаваше.
Следите му се изгубиха, само че полицията сподели видео на различен мъж на друго място, който рита това, което се оказа втора бомба, в канал, където експлодира безобидно. Те споделиха, че търсят няколко обвинени, само че настояха, че бомбата не е терористичен акт.
В рамките на две седмици след нападението те бяха арестували двамата мъже, които към този момент са наказани.
Билал Мохамад беше открит да се крие в къща в покрайнините на Банкок, където управляващите също откриха химикали, подобаващи за изработката на бомби. Имал подправен турски паспорт на име Адем Карадагъ. Юсуфу Миерали беше арестуван в Камбоджа и предаден на Тайланд.
И двамата мъже бяха разпознати като уйгури, само че в началото тайландската полиция сподели, че нито един от тях не е индивидът, сложил бомбата. По-късно те упрекнаха Билал Мохамед в закононарушението, макар че той съвсем не приличаше на мъжа от видеото. Бяха издадени и заповеди за арест на 13 други души, някои от които към този момент бяха напуснали страната.
Не е изненадващо, че хората започнаха да свързват бомбата с спорното решение на Тайланд предходния месец да репатрира наложително 109 уйгурски мъже в Китай, което предизвика гневни митинги на уйгурски симпатизанти в страни като Турция. Светилището беше добре известно като изключително известно измежду китайските гости. Изглеждаше като акт на отмъщение.
Но военното държавно управление отхвърли да одобри тази опция. В един миг те допуснаха, че това може да са недоволни съперници на военната хунта, която беше завзела властта година по-рано. По-късно те настояха, че това са просто трафиканти на хора, ядосани на напъните на държавното управление да спре активността им.
По чудноват поврат полицията предложи премия от 80 000 $ на всеки, който ги докара до виновниците – след което я присъди на себе си, откакто получи първите си двама обвинени в ареста, макар признанието, че доста други обвинени към момента са на независимост. Случаят е завършен, споделиха те.
И двамата обвинени бяха държани във боен арест и се оплакаха, че са били измъчвани, с цел да създадат признания. Те ги отдръпнаха след процеса във боен съд