Тереза Рибера от Испания: COP28 беше „много деликатен баланс“
Непосредствено след преговорите на срещата на върха на ООН за климата, които продължиха през нощта, Тереза Рибера, вицепремиер на Испания и съръководител на делегацията на ЕС, говори пред избрани репортери на 13 декември за последните мъки, водещи до глобално споразумение, което признава ролята на изкопаемите горива в изменението на климата.
Признавайки, че има „неща, които бихме искали да видим разработени в текста “, въпреки това тя оцени резултата като „много добра сделка“ за поставянето на акцент върху „ускоряване на действията през това критично десетилетие“. ” не само ЕС, но и повечето нации като неадекватни след обструкция от страна на Саудитска Арабия и страните от ОПЕК. „Дори ако всички думи бяха там, те не бяха въведени с глаголите, с импликациите, които бяха необходими“, отбеляза Рибера.
Окончателният текст, който се съгласява да се откаже от изкопаемите горива, но не стига чак до „преустановяване“ на употребата им, беше договорен от президента на COP28 Султан ал-Джабер, който получи вот на доверие от Рибера като някой, който би могъл да въведе на борда икономики, зависими от петрола и газа.
В този редактиран откъс от сесията с въпроси и отговори с кореспондента по въпросите на климата на FT Attracta Mooney, Рибера говори за противоречивия финал, когато Джабер свали чукчето без група от 39 островни нации, уязвими от изменението на климата, присъстващи на заключителната сесия на ООН.
Attracta Mooney: Кой според вас беше ключовият момент, в който си помислихте, добре, ще да сключим прилично споразумение? Защото миналата седмица изглеждаше доста зле с писмото на ОПЕК и част от натиска, идващ от Саудитска Арабия. И след това текстът, който пристигна [в понеделник вечер], очевидно не беше много добър.
Тереза Рибера: Вчера [вторник, 12 декември] в 21:00 или 22:00 часа. И [дори тогава] беше може би, защото все още трябваше да бъдем успокоени и не бяхме успокоени, докато не видяхме окончателния текст тази сутрин. Когато видяхме окончателния текст . . . имаше тези неща, които бяха ОК, не [идеални], но балансът беше доста добър . . . от гледна точка на това чувство за посока, което е съвсем ясно.
Разговаряхме с останалите колеги, [за да разберем дали може да бъде] прието от всички, или ако може някой да вдигне знамето, казвайки „не, не мога да приема“.
Защото, ако някой щеше да вдигне знамето, казвайки „Не съм в състояние да приема и искам да променя каквото и да е“, пакетът беше толкова деликатен, че щеше да има много други, Разбира се, ние също, вдигайки ръце и казвайки, че искаме да променим това и това.
Мисля, че това също е много деликатен момент от дипломатическа гледна точка, когато приемете, че деликатният баланс, който имате пред вас, е победа и даването на повече време, за да се опитате да го подобрите, може да застраши цялото упражнение. И мисля, че това беше кристално ясно за всички.
Има обща собственост върху целия този пакет, което е много важно. И със сигурност има много неща, които може да ни липсват, или за някои има неща, които не биха искали да видят.
AM: Ами когато накарахме Aosis (Алианс на малките островни държави) да влезе след като споразумението беше дадено. Главният преговарящ от Самоа влезе след това и каза: „Всъщност не сме доволни от този текст“. Мислите ли, че умишлено не са били в стаята?
TR: Няма да кажа това. Не знам. Напълно разбирам, че за някои [острови, чието съществуване е застрашено поради покачването на морското равнище], това е много по-важно, отколкото за всеки друг добронамерен човек в света. Напълно разбирам това. И ние сме работили с тях и ще продължим да работим с тях.
За тях може да е вярно, че единственото решение е да спрат [изкопаемите горива] от сега нататък. Мисля, че [техните] очаквания винаги са много високи, защото рискът и щетите са много важни.
Според разговорите, които проведохме с тях, споделяйки целите, те биха искали да видят много повече [в споразумението].
Те разбират, че е много уместно това, което е постигнато, и се нуждаят от всички, които са напълно ангажирани да продължат да надграждат, за да гарантират, че това се доставя и се развива в правилната посока и няма риск от намаляване на скоростта.
Те [Aosis] имат координационни срещи, които обикновено отнемат [а] много [време], което е важно, когато имате нещо пред вас, което е доста голямо и сложно. Не мога да кажа, че са го направили умишлено.
AM: Когато казахте, че балансът е толкова деликатен, че да имат споразумение е по-добре за тях, отколкото да няма споразумение, може да се разбере защо тогава може да не влязат в стаята.
TR: Не че това е лошо споразумение за тях. Това е добро споразумение за тях, но не е отличното споразумение, което биха искали да имат.
Отидох да говоря с министъра на Маршаловите острови, който ръководи групата тази година, коалиция с висока амбиция [група от нации, призоваващи за по-бързи действия в областта на климата] и [е в] групата Aosis.
Намерих го ангажиран, щастлив за подкрепата и желание да направи повече, и изразяващ търсенето и желанието да продължим да работим, за да гарантираме, че това ще доведе до много по-голям ангажимент от сега нататък.
AM: И тази среща с него беше преди или след споразумението?
TR: След споразумението. Говорили сме . . . по много поводи. Подравняването на съобщенията е доста последователно и доста твърдо. Споделихме оценката си с тях.
Те споделиха, че са имали по-високи очаквания, дори ако [имаше] разбиране, че има елементи [в текста] да продължат [със споразумението]. Вероятно е отнело повече време от това, което са очаквали, тази координация.
Attracta: Това споразумение има ли значение? Какви са последиците в реалния свят от куп държави, които казват, ОК, ще се отклоним от изкопаемите горива?
TR: Мисля, че това е много мощен сигнал. И това не е нещо, което ще видим от ден на ден. Искам да кажа, че не очаквам огромната реакция на фондовия пазар от утре или голямо забавяне на петролните компании и възхода на високотехнологичните компании и компаниите за възобновяеми енергийни източници, но . . . това е много подходящ сигнал за инвеститорите.
Ние знаем какво означава това в Европа. Американците знаят какво означава, когато приемат техния пакет IRA [Закон за намаляване на инфлацията]. И е много важно сигналът да покрива целия свят, което имаме тук.
Разбира се, сега инвеститори, промишлени и енергийни компании ще оценяват как всяка държава развива регулаторната среда, контекста, уменията на хората, пазара на труда, инфраструктурата, за да гарантира, че това отнема място.
Но този сигнал е важен и ще бъде все по-важен на фондовия пазар, в инвестициите и като цяло в световната икономика.
Така че мисля, че да, ще продължи. Трябва да пусне корени. Но разбира се, че има значение.
Другото съображение е, че когато е ясно, хората наистина го вземат под внимание и то въвежда елементи в обсъждането на тяхната стратегия.
Когато не е ясно, когато е объркващо, те спират и чакат да видят как ще се развият нещата. Така че сега е много важно да имаме капацитета да развием всички тези сигнали у дома.
И аз съм сигурен, че част от отговорността, когато мислим [за] други парламенти извън Европа, е да работим заедно, за да приведем в съответствие различните елементи, включително цената на капитала, подкрепата и гаранцията на инвестициите , капацитета и инфраструктурите, които трябва да бъдат развити.
AM: Говорехте за различните видове избори, които държавите могат да направят. Но има аргумент, че има и много вратички [в окончателното споразумение], например преходни горива, които някои ще прочетат като газ. И има много за улавянето, съхранението и намаляването на въглерода. Мислите ли, че всички те ще дадат грешен сигнал на бизнеса за това какво трябва да се случи по-нататък?
TR: Не мисля, че това ще се случи по този начин. Мисля, че основният сигнал към бизнеса е: „хей, това е сериозно“. И тогава ще има второ ниво за това как всяка страна се опитва да определи контекста, по-добрата среда за каквато и да е националната им политика или предпочитанията на инвеститорите или играчите.
Ще има инструментални изисквания: какви са уменията на вашите хора; какви са географските и метеорологичните климатични условия за ресурсите; какви са социалните предпочитания към едно или друго нещо; или вида на търсенето, ако е за домакинствата, ако е само за тежката промишленост; и каква е вашата изградена инфраструктура.
И тогава ще има трета група елементи, които също са важни: какво вече е налично? И каква е цената? Каква е тяхната капиталова цена? Как можем да разчитаме на гаранциите и подкрепата за каквото и решение да взема?
Така че не че ще бъде автоматично, но усещането за посока е доста ясно за всички. И способността да бъдем привлекателни, да бъдем привлекателни, ще зависи до голяма степен от това колко последователни сме у дома. Но това е нещо, което правителствата знаят.
Ще има и надпревара за последователни решения в областта на енергетиката. Не че всички ще направят едно и също нещо. Не че всички ще играят по едно и също време. Но ще расте.
Различните опции в този [ключов] параграф [за прехода от изкопаеми горива] покриват по малко от всичко. Но важното послание е, че пътищата са приведени в съответствие с 1,5C, като се гарантира, че 1,5C е в обсега.
Сега, разбира се, трябва да бъдем сериозни и трябва да развием това, което имаме пред себе си.
AM: Европа поема водеща роля в голяма част от действията в областта на климата и започваме да виждаме отблъскване към това, както видяхме с Германия [за термопомпите] и в Холандия. И смятате ли, че тази сделка е достатъчно добра, за да я продадете на избирателите в Европа?
TR: Мисля, че сделката и като цяло програмата за климата е фантастичен двигател за изграждането на Европа и европейския дух, европейския отговор и европейските ценности, които да се срещнат заедно както във вътрешен, така и в международен контекст.
И това също е важно не само от гледна точка на икономиката, изграждането на възможности у дома, изграждането на дипломатически отношения и партньорства с трети страни, но и да почувстваме, че можем да правим нещата заедно.
p>Честно казано съм доста горд от това как се представи Европейският съюз [на COP28], не само заради отпечатъка, но и как се представихме заедно и как отношенията между различните министри и участието на всеки министър в много координиран начин помогна за това популяризиране [относно споразумението].
Беше доста силно. Също така мисля, че има много предизвикателства около действията в областта на климата, които знаем много добре, защото ние [в ЕС] вероятно сме една крачка пред другите.
И вече преминахме през трудности, предизвикателства, които ни позволяват да разберем защо може да има хора, които се страхуват от промяната, колко важно е да се съчетаят социалната чувствителност, политиките, които се грижат за тези, които се страхуват от трансформацията, и осигуряване на капацитет за изграждане [на икономиката, като същевременно се вземат предвид промените в климата].
Преминахме през много трудна ситуация миналата година през 2022 г., когато голяма част от Европа се почувства в капан поради силната си зависимост от изкопаеми горива, идващи от Русия. И решихме да отговорим заедно . . . по гъвкав начин.
Но имаше много важна поука, която можеше да се извлече от тази криза, която беше [че] онези, които са по-добре взаимосвързани, тези, които зависят много повече от решения за възобновяема енергия, тези, които инвестират в [енергия] ефективност бяха в по-добра позиция да устоят и да избегнат най-голямото въздействие на това разчитане [на петрола и газа].
Това улесни много неща в стратегическо отношение, как можем да се издигнем и да прекратим пакета с подходящи 55 [процента намаления на емисиите до 2030 г.] преди изтичането на мандата на настоящата комисия и парламента. Което е доста впечатляващо. Това е пакет, който беше приет преди две години и ние прегледахме почти всички файлове и беше направено по наистина бърз начин.
Да се отървем от това, което е било [част от] нашата икономика толкова дълго време, не е лесно. Но знаем, че е важно. Ние сме ангажирани да го направим. И ние разбираме, че единственият начин да влезем в тези много интензивни трансформации за толкова кратък период от време е [чрез] комбиниране на екологичните изисквания,
