The School of Night от Карл Уве Кнаусгаард — борбата на автора продължава

С четвъртия си разказ, който се появява в британски превод от толкоз години, Карл Уве Кнаусгаард не забавя темпото в опита си да покаже, че има освен това от поредицата. Най-продаваният секстекст на норвежеца провокира несъгласия в Скандинавия и плени англоезичните читатели с откровените си описания на детството, раждането и психологичните болести. Всеки том беше автофикция в най-завладяващия си вид; мудни, само че пропулсивни дисекции на житейските дреболии, които реализираха забележителна прочувствена мощ.

Последващите произведения, като есеистиката на Knausgaard и поредност от романи, които стартират с (публикувани на британски през 2021 г.), не провокират същия възторг. Сега, откакто е опитал с разнообразни жанрове в тези книги, Кнаусгаард се връща обратно във времето, до 1985 година, за началото на разказ, в който младият норвежки повествовател Кристиан учи снимка в Лондон. Действието се развива, съгласно издателя на Knausgaard, „ във вселената на Morning Star “. Още два романа от поредицата се появиха на норвежки, само че занапред ще бъдат преведени на британски. 

Кристиан споделя нетърпението на Кнаусгаард към това, което той възприема като простащина на другите хора, обич към групи от 80-те години като Joy Division и артистичен ангажимент. Когато се прибира у дома за Коледа, сестрата на Кристиян приема свръхдоза и до момента в който родителите му бързат с нея в болничното заведение, той протяга ръка към фотоапарата си: " След като хапнах, обиколих къщата с чаша вино в ръка, мислейки какво друго да направя. Снимането на стаите не беше задоволително. Може би и една от къщата, извън? "

Хуморът и самосъзнанието от първата половина на романа отпадат. Накрая нещастието връхлита, само че наподобява прекомерно измислена, с цел да засегне

Той изоставя фамилията си, откакто чува по какъв начин татко му го назовава „ нарцисист, до дъно “. Обратно в Лондон, той взема решение да „ стартира да мисли за себе си за смяна “ (той в никакъв случай не мисли за някой друг). Knausgaard, чийто дълготраен преводач Мартин Айткен превъзхожда в предаването на безумния роман на британски, е занимателен в изобразяването на своя самовъзвеличаващ се млад художник, който споделя за своята снимка: " Направих го, тъй като беше належащо и значимо. Въпрос даже на живот и гибел. "  

Ханс, мистериозен млад холандец, вкарва Кристиан в група театрали, които слагат постановката на „ Доктор Фауст “ на Кристофър Марлоу (заглавието на романа идва от групата видни атеисти от 16-ти век, към която принадлежи Марлоу). Кристиан и Ханс разискват природата на изкуството и дали Марлоу и Шекспир са били една и съща персона в кръчми, където студентите са можели да си разрешат да пият преди 40 години, до момента в който Кнаусгаард, който живее в Лондон, написа за града с възприятие и познание. 

Кристиан се проваля в образованието си, до момента в който не открадва мъртва котка от ветеринар, сварява я в общата кухня на жилището си, снима я на дъска за рязане и афишира резултатите за „ шедьовър “. Горе-долу по същото време се случва поврат, който наподобява ще трансформира Училището на нощта в съвременна версия на Престъпление и наказване. Вместо това, Кнаусгаард бързо придвижва четири десетилетия напред и катапултира Кристиан в интернационалната суперлига на изкуството на ретроспективи на MoMA, многострадални асистенти и милиардери колекционери.

Останалата част от романа е също толкоз скучна, колкото и новата среда на основния воин, макар че понякога придирчивостта на Кристиан за славата е занимателна. „ По дяволите “, дава отговор той, когато е поканен да вземе присъединяване в Обяд с FT (Кристиан яде единствено картофи и паста, постоянно дружно, тъй че може би е късметлия; неговият основател е обядвал с FT през 2017 година във винен бар в Блумсбъри). Като цяло обаче хуморът и самосъзнанието от първата половина на романа отпадат. Най-накрая нещастието връхлита, само че наподобява прекомерно измислена, с цел да влияе.

Дотогава Кристиян е женен за Йелена, чиято характерност е толкоз слаба, че би била недостойна за споменаване, в случай че не беше мъдрият съвет, който дава на брачна половинка си за закъснение на артистичната му продукция: " Няма бързане. Имаме доста пари и ти към този момент си основал дело на живота. " Тук Кнаусгаард самичък си приказва ли? „ Училището на нощта “ е друга част от битката му да продължи напред от личното си „ работа на живота “ — 500 страници, които трябваше да напише, само че вие не би трябвало да четете.

Училището на нощта от Карл Уве Кнаусгаард, преведено от Мартин Ейткен Харвил £25, 512 страници

Присъединете се към нашата онлайн група за книги във Фейсбук на адрес и следвайте FT Weekend на и