„Това е моята земя“: Украинците са горчиви, но издръжливи, две години във война
Харков, Украйна – Отрядът с недостатъчен персонал на Андрий може да изстрелва само 10 снаряда на ден по нахлуващите руски войски поради ужасен недостиг на боеприпаси.
45-годишният страда от болки в стомаха, влошено зрение и други последствия от множество контузии, заради които няколко пъти е бил в болница.
Преди две години Андрий защити Киев в първите седмици на пълномащабната война, докато руските войски не се изтеглиха след тежки загуби, и се би в източния град Бахмут, който падна в ръцете на частната армия на Вагнер миналия май.
Времето и продължителността на обиколките до „нулеви“ позиции или фронтовите линии в района на Източен Донбас са непредвидими и неговите командващи офицери умишлено му съобщават по-малко „нулево“ време, за да намалят заплащането си, каза той.
Но що се отнася до решимостта на Андрий да отстоява позицията си, той няма никакви съмнения или притеснения.
„Това е моята земя, разбираш ли? Тук съм израснал. Ям хляб, отгледан на тази земя. Това е, което ме кара да продължа“, каза той пред Al Jazeera по време на почивка в източния град Харков.
Той задържа фамилното си име и местонахождението на своята част в съответствие с военновременните разпоредби.
Абсолютното мнозинство от украинците – 85 процента – са уверени в победата във войната, която започна преди две години днес, според проучване на Rating Group, базирана в Киев социологическа компания, публикувано в понеделник.
Повечето от останалите 15 процента произхождат от източни или южни региони до фронтовите линии и окупирани райони, които са свидетели на най-лошите последици от войната от първа ръка, се казва в него.
„Бих се съгласил за мир, ако искат да запазят окупираните земи“, каза пред Ал Джазира Константин, жител на Харков, вторият по големина град в Украйна, който се намира близо до руската граница.
Миналата пролет ударната вълна от експлозия точно до жилищната му сграда счупи прозорците му и отвори солидната му метална входна врата.
Той остана, но почти ежедневните бомбардировки и провалът на миналогодишната контраофанзива го изтощиха.
„Не искам да остарея, като чувам идващия [обстрел] всеки ден и нощ, защото един ден ще удари дома ми“, каза той.
Западната помощ е от решаващо значение за победата на Украйна, казват 79 процента от украинците, според проучване на Rating Group.
Но помощта намалява, докато западните правителства мълчаливо призовават Киев да подпише примирие с Москва, като признае загубата на окупирани райони, които възлизат на една пета от територията на Украйна.
Мирни преговори – но при чии условия?
И все пак публичната мантра на президента Володимир Зеленски и на всеки украински политик е: Москва трябва да се изтегли от всички окупирани райони, преди да започнат мирните преговори.
„Политическото признание на окупацията е невъзможно, нито един политик няма да го приеме и обществото няма да го приеме“, каза базираният в Киев анализатор Алексей Кущ пред Ал Джазира.
„Водят се неофициални разговори за замразяване на конфликта според корейския сценарий“, каза той, имайки предвид Корейското примирие от 1953 г., според което Северна и Южна Корея се съгласиха да прекратят битките, без официално да прекратят войната. Но докато войната приключи, Украйна ще „официално обяви максимални цели“ за мобилизиране на обществеността и западните съюзници, каза Куш.
Войната струва на Украйна 30 процента от нейния брутен вътрешен продукт (БВП) и 3,5 милиона работни места, каза в сряда премиерът Денис Шмихал.
Но най-голямата загуба е за хората.
Най-малко 6,5 милиона души са избягали в чужбина, а населението в контролираните от Киев райони е под 30 милиона, казват анализатори – далеч от 52-те милиона в зората на независимостта на Украйна през 1991 г.
Много бежанци нямат към какво да се върнат.
Миналия юни Халина, 28-годишна жена от южния град Мариупол, където десетки хиляди цивилни загинаха по време на продължила месеци обсада, разказа на Ал Джазира за ужасите, през които са преминали нейните две малки деца по време на руската въздушни нападения и обстрел.
„Когато нещата станаха наистина напрегнати, те просто се гърчеха от истерия в тези мазета. И задаваха въпроси: „Боли ли да умреш?“, каза тя.
След като се преместиха в Чешката република, децата й са в безопасност – но все още с белези.
„Само наскоро синът ми престана да се плаши от звука на самолети. Дъщерята понякога плаче през нощта, иска да се върне към миналия си живот, към възглавницата си с [изображения на] котки“, каза тя.
„За нас се задава нов живот, но той не е в Украйна, за съжаление“, каза тя.
Миналата седмица Русия постигна рядка победа, след като украинските сили се изтеглиха от град Авдиевка в района на Донбас, държан от подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.
Но финансираната от Кремъл пропаганда го раздуха извън пропорциите.
„Режимът в Киев и неговите защитници пропуснаха удар, от който вероятно няма да се възстановят“, написа публицистът Кирил Стрелников във вторник.
Новината съвпадна със смъртта на хвърления в затвора опозиционен лидер Алексей Навални и руският президент Владимир Путин злорадства.
„Целите, които нашите недоброжелатели имаха по отношение на ограничаването, изолирането на Русия, очевидно се разпаднаха“, каза той в сряда.
„Изолацията на Русия не е пълна“
Докато независими наблюдатели отхвърлят оценката на Путин, те признават, че руската икономика е показала неочаквана устойчивост на западните санкции, предназначени да я смажат. В петък САЩ наложиха последния си кръг от санкции срещу Русия в отговор на смъртта на Навални в арктически затвор.
„Санкциите не се отразиха на икономиката на Русия по начина, по който се очакваше, изолацията на Русия не стана пълна“, каза пред Ал Джазира Темур Умаров от Центъра за Евразия на Карнеги Русия, мозъчен тръст в Берлин.
Тъй като всички сфери на живота около тях са милитаризирани, много украинци са склонени към политическата десница, до голяма степен приемайки яростно антируски лозунги, породени от маргинални националистически групи, каза базираният в Киев правозащитник Вячеслав Лихачов.
Тези групи подкрепяха забраната на всичко руско, включително езика, литературата и православната църква, които се отчитаха пред Московския патриарх Кирил.
В наши дни милиони рускоговорящи украинци доброволно преминават на украински в ежедневието си, докато правителството на Зеленски обмисля забрана на свързаната с Русия църква.
„Радикалните идеи, които преди бяха маргинални, сега се споделят от значителна част от обществото и до известна степен се прилагат от правителството“, каза Лихачов пред Al Jazeera.
Това, което войната изясни, е чувството за идентичност, единство и истинска политическа независимост.
„Войната ни показа, че една суверенна държава не може да съществува просто по подразбиране. Този суверенитет изисква постоянна работа върху самоопределението, саморазбирането, самоуважение“, каза пред Al Jazeera Светлана Чунихина, вицепрезидент на Асоциацията на политическите психолози, група в Киев.
Украинците „придобиха усещането за обемна политическа оптика, която им позволява да се видят като пълноправни участници в историческия процес в рамките на [европейския] континент и в света“, каза тя.
И те не забравиха своето запазена марка чувство за хумор което им помогна да оцелеят през първите месеци на войната.
След като Полша възрази срещу вноса на украинско зърно, позовавайки се на опасенията на своите фермери, украинците отвърнаха: „Чудя се дали полските фермери могат да спрат руските танкове?“
