Турците се натрупват в долара, златото и акциите, докато 67% инфлация диваци безполезни лири
Надолу по слабо осветена уличка, сгушена точно в Капалъ чарши в Истанбул, няколко десетки мъже са струпани заедно, викат, махат и трескаво говорят по телефоните си, а други нервно се разхождат.
Този „постоянен пазар“ – версия с ниски наеми на хаотична фондова борса – е мястото, където търговците в Истанбул идват да търгуват с ценни метали и валути. Тези дни те преследват долари и злато. Турски лири, не толкова.
„В момента нашите пари са почти безполезни. Тъй като хората не са забелязали спад на инфлацията, те вече не вярват на турската лира“, обясни Аднан Капукая, търговец и пазарен експерт.
Инфлацията в Турция остава изключително висока — официалните данни показват, че цените са се повишили с 67% миналия месец в сравнение с февруари 2023 г., въпреки че неофициалните оценки предполагат, че реалното число е повече от 100%. И това въпреки че турската централна банка увеличи лихвените проценти до впечатляващите 45% през януари - от най-ниските 8,5% преди година.
Но дори и при този темп спестителите все още губят пари от инфлацията. Така че, за да приютят спестяванията си, хората се появяват на златните пазари на Капалъ чарши с каквото имат - скромни спестявания или понякога пълен куфар с пари, казва Омер Тоздуман, търговец на злато.
„В предишни години хората купуваха недвижими имоти или земя, но в момента, тъй като лихвените проценти са толкова високи, те или влагат парите си в банката (за да спечелят висока лихва), или купуват злато“, каза той.
Други натрупват акции, подхранвайки пазарен бум, който е на второ място след този в Япония тази година.
Централният Истанбул е осеян с будки за обмяна на валута и продавачи на злато - в някои райони изглежда, че има такива на почти всеки блок. Много рекламират „без комисионна“ и ако имате долари в ръка, наистина няма никакви. Повечето обменни бюра в или около историческия базар предлагат да купуват долари по обменни курсове, дори по-добри от текущия пазарен курс, за да отговорят на нарастващото търсене.
Ахмет Басаран Колай, собственик на обменно бюро точно пред портите на базара, казва, че хората купуват лири само когато трябва. „Позволете ми да го кажа така: хората, които купуват лири, ги купуват, защото трябва да ги похарчат, но като цяло хората искат да купуват долари, за да инвестират и да гарантират спестяванията си.“
Това е, ако изобщо имате спестявания. На пазар в квартал Ускюдар, в азиатската част на Истанбул, предучилищната учителка Мелек Алкес избухва в смях, когато я питат в коя валута държи спестяванията си.
„Не мога да запазя нищо. Не мога да спестявам“, каза тя. Нейните заплати се повишиха умерено през последната година, но не и близо до инфлацията. Сега тя търси друга работа, за да се опита да поддържа плащанията по кредитната си карта. Тя каза, че нейната заплата отива за плащане на лихвата по кредитната й карта, която след това използва, за да финансира покупките си за този месец. Майка й и сестра й, и двете пенсионерки, също изпитват трудности.
Такъв е и Ерхан Йейгюл, елегантно облечен аматьорски футболист, който има и офис работа. Той казва, че младото му семейство е хванато в капана на кредитните карти.
„Можете да кажете „млад сте, можете да работите“, но аз работя и все още не мога да си изкарвам прехраната, а имам две работни места“, каза той. „С бонуса, който печеля от футбола, се опитвам да купя някои неща за децата си, опитвам се да напълня хладилника.“
Бум на борсата
Керим Рота, независим икономист, предполага, че разчитането на кредитни карти е неустойчиво. „Централната банка увеличи лихвите по кредитните карти миналата седмица и сега те са 5% месечно. (Това) означава 80% като годишна ставка... Никой не може да си позволи това.“
Местните избори, силно оспорвани, ще се проведат на 31 март. След това, според Рота, предстоят някои горчиви хапове. Правителството на турския президент Реджеп Тайип Ердоган удвои минималната заплата до около 525 долара на месец през януари в сравнение с предходната година в опит да помогне на най-бедните турци да се справят. Но Рота смята, че това е влошило инфлацията.
„За да прекъснете този цикъл, трябва да направите нещо. Така че ще видим след изборите дали правителството е сериозно в борбата с инфлацията или не. Но изглежда, че няма да има избори в Турция през следващите четири години, така че е много добър момент правителството да подобри нещата“, каза той.
Когато високата инфлация се установи в края на 2021 г., Рота казва, че неортодоксалният подход на Ердоган за намаляване на лихвените проценти в отговор е влошил нещата. Сега той смята, че ще отнеме още „тежки“ шест месеца, преди турците да възвърнат вярата си в лирата и последните драматични увеличения на лихвените проценти да влязат в сила и да започнат да намаляват инфлацията. Турция има нов управител на централната банка, Фатих Карахан, назначен миналия месец след внезапната оставка на неговия предшественик. Карахан, бивш главен икономист на Amazon, поддържа лихвения процент на 45% през февруари.
По време на всички икономически проблеми турският фондов пазар беше рядко светло петно. Неговият референтен индекс BIST-100 се е повишил 19,8% досега през 2024 г., повече от 8,5%, които S&P 500 е спечелил през това време. Това го прави вторият най-добре представящ се основен индекс в света след само японския Nikkei 225
Печалбите в Турция отчасти се дължат на „лудостта“ сред местните инвеститори на дребно, които купуват акции, за да запазят стойността на засегнатите от инфлацията пари, според Джейкъб Грапенгиесер, главен изпълнителен директор на East Capital, мениджър на активи, специализиран в развиващите се пазари.
„Ако имате среда с висока инфлация, ако имате пари в сметката си, обикновено не искате да спестявате“, каза той пред CNN.
Междувременно Йонас Голтерман, заместник-главен пазарен икономист в Capital Economics, смята, че „около половината“ от скорошните печалби на BIST-100 се дължат на обезценяването на лирата. Инфлацията увеличава вътрешните приходи на турските компании, каза той, докато по-слабата валута означава, че износителите получават повече лири за всеки долар или евро, които печелят в чужбина.
Все пак, „дори като се вземе предвид това, Турция се справи доста добре тази година“, каза той пред CNN, добавяйки, че инвеститорите са все по-уверени, че страната ще се придържа към своя по-ортодоксален подход към управлението на икономиката.
Турция има младо население, обвързана е с европейската икономика чрез търговски споразумения и е изложена на „бързо развиващите се икономики в Близкия изток“, каза той. „Можете да разкажете много положителна история за Турция.“
Isil Sariyuce от Истанбул допринесе за тази статия.
