Тя беше отвлечена, но се „засрами“ да се чувства травматизирана. Сега този катерач се учи да бъде уязвим
Седмици след като беше взета за заложница от похитители от Ислямското движение на Узбекистан, американската алпинистка Бет Родън се завърна у дома – но измъчвана от кошмари от изпитанието си.
Тогава на 20 години и един от най-почитаните алпинисти на своето поколение, Родън беше отвлечена с оръжие заедно с тогавашния си приятел Томи Колдуел и двама други алпинисти по време на катерачно пътуване в Киргизстан през 2000 г.
Изпитанието продължи шест дни, като младата група беше принудена да пие вода от мътни локви и да оцелява с няколко енергийни блокчета, докато ги прекарваха през студения, влажен планински терен, спят под камъни, докато охраната им избягваше залавянето.
Екипът претърпя ужаса на другарски пленник – млад киргизки войник, който също беше отведен – да бъде застрелян наблизо от похитителите, които бяха част от въоръжената група, базирана в Таджикистан и фокусирана върху кърваво нахлуване в Киргизстан на време.
Родън, единствената жена в групата, също се страхувала от сексуално насилие и изпитвала допълнителния ужас да знае, че един от нейните похитители редовно мастурбира в непосредствена близост до нея.
В крайна сметка, след като техните похитители се разделиха за снабдяване, американската група успя да избяга, след като Колдуел избута единствения им останал пазач от скала, което екипът предположи, че го е убило. По-късно открили, че пазачът е оцелял.
При завръщането им в САЩ, Родън беше объркан да открие, че хората в общността на катерачите са склонни да „отпразнуват“ своето изпитание.
„Когато се върнахме, вместо хората да питат:„ Добре ли си? Как си?“ Беше по-славно, защото много истории за катерене и катерене тогава бяха всички за заобикаляне на смъртта и мъчителна история към нея. И очевидно това беше мъчителна история“, казва Родън пред CNN Sport 24 години след инцидента.
„Така че, когато хората някак си го празнуваха, аз всъщност нямах език да говоря за това как съм бил засегнат“, Родън, награден и уважаван катерач, чиято автобиография включва три безплатни изкачвания на монолита на Йосемити, Ел Капитан, както и установяване на някои от най-трудните маршрути за катерене, добавя.
Родън се бореше с безсъние и кошмари и въпреки че отиде на няколко терапевтични сесии, тя казва, че не се отвори наистина.
„Честно казано бях малко смутен, че не успях лесно да се кача отново на този кон“, казва Родън, който е завършил някои от най-трудните изкачвания на голяма стена в света, пред CNN. „В началото нямаше много място за разговори за страха. На това се гледаше като на слабост.
„Ако казахте, че се страхувате от височини или се страхувате от изкачване или нещо подобно, това наистина се възприема като слабост. Не знам дали това наистина ми послужи добре, защото изобщо не работех или разбирах страха си. Просто го бутнах надолу“, обяснява тя.
С напредване на възрастта този подход вече не работи за нея.
„Започнах просто да се опитвам да говоря за неща, с които съм се борил, знаете, и наистина хвърлих светлина върху това и след като започнах да го правя, много хора протегнаха ръка и казаха: „О, чувствам се така също.'
„Когато бях тийнейджър, вместо просто да чета лъскавото, опаковано, типично пътуване на героя, ако бях прочел книга, която показва всички нюанси и цялата бъркотия на световете на хората, тя щеше да ми даде малко комфорт далеч от перфекционизма“, обяснява тя.
Родън отразява своите преживявания в новата си книга „A Light Through The Cracks“, която излиза на 1 май.
„По-приобщаваща общност“
Въпреки че Родън имаше високи постижения след завръщането си в САЩ, преодолявайки някои от това, което все още се смята за най-трудните маршрути в катеренето, травмата от инцидента остана.
Тя се омъжи и по-късно тя и Колдуел се разведоха. И по нейно собствено признание тя се бореше с чувство за вина, страх и неадекватност.
Също така е ясно, че спортът, който й е дал толкова много, се е отразил и на Родън, който казва, че се е борила с проблеми с храненето и изкривена представа за себе си през по-голямата част от кариерата си.
„Имах герои и ментори, които ми помагаха – отслабваха преди състезания, коментираха храната, която ям. Спомням си този [път], когато поръчах две гевреци и крема сирене и те казаха: „Никога няма да станеш нищо, ако ядеш това.“ Не беше директно, като „Ти си дебел“.
„Но имаше целия този фонов шум, бърборене и разговори, които ясно ме накараха да повярвам, че да си слаб, нездравословно, е начинът да си добър катерач, да спечелиш спонсорство и да бъдеш в списанията.“
„Не го видях като проблем, защото просто го видях като инструмент, който ми позволи да постигна.“
Въпреки това, с разговорите за психичното здраве, образа на тялото и травмите, които стават все по-чести и приети в света на катеренето, Родън казва, че нещата се променят към по-добро.
Тя казва пред CNN, че терапията й е помогнала да се възстанови.
„В един момент си помислих, че изцелението от травма ще бъде квадратче, което отметнах, че в един момент ще пресека финалната линия. Но що се отнася до мен, осъзнавам, че това е постоянно нещо в живота ми, то минава на приливи и отливи и сега мисля, че ще бъде нещо, към което ще се връщам отново и отново“, обяснява тя.
Родън също така отразява, че катерачната общност се чувства като по-приобщаващо пространство, отколкото е било преди десетилетия.
„Има повече място за хора като майки, които да се катерят, или хора, които не са само на 20, разбирате ли? Хората, които са в постменопауза, които са по-възрастни, по-млади – чувствам, че просто става все по-приобщаваща, добре закръглена общност“, добави тя.
„Имам чувството, че бях наистина горд от свободното катерене на Ел Кап няколко пъти
