Тя беше отвлечена, но се „засрами“ да се чувства травматизирана. Сега този катерач се учи да бъде уязвим

Седмици откакто беше взета за заложница от похитители от Ислямското придвижване на Узбекистан, американската алпинистка Бет Родън се завърна вкъщи – само че измъчвана от кошмари от тестването си.

Тогава на 20 години и един от най-почитаните алпинисти на своето потомство, Родън беше отвлечена с оръжие дружно с тогавашния си другар Томи Колдуел и двама други алпинисти по време на катерачно пътешестване в Киргизстан през 2000 година

Изпитанието продължи шест дни, като младата група беше принудена да пие вода от мътни локви и да оцелява с няколко енергийни блокчета, до момента в който ги прекарваха през студения, мокър планински терен, спят под камъни, до момента в който защитата им избягваше залавянето.

Екипът претърпя ужаса на приятелски заложник – млад киргизки боец, който също беше отведен – да бъде убит наоколо от похитителите, които бяха част от въоръжената група, основана в Таджикистан и фокусирана върху кърваво навлизане в Киргизстан на време.

Родън, единствената жена в групата, също се страхувала от полово принуждение и изпитвала спомагателния смут да знае, че един от нейните похитители постоянно мастурбира в непосредствена непосредственост до нея.

В последна сметка, откакто техните похитители се разделиха за доставяне, американската група съумя да избяга, откакто Колдуел избута единствения им останал надзирател от канара, което екипът допусна, че го е умъртвило. По-късно разкрили, че пазачът е оживял.

При завръщането им в Съединени американски щати, Родън беше комплициран да открие, че хората в общността на катерачите са склонни да „ отпразнуват “ своето тестване.

„ Когато се върнахме, вместо хората да питат:„ Добре ли си? Как си? “ Беше по-славно, тъй като доста истории за катерене и катерене тогава бяха всички за заобикаляне на гибелта и мъчителна история към нея. И явно това беше мъчителна история “, споделя Родън пред CNN Sport 24 години след случая.

„ Така че, когато хората някак си го честваха, аз в действителност нямах език да приказвам за това по какъв начин съм бил обиден “, Родън, награден и почитан катерач, чиято автобиография включва три безвъзмездни изкачвания на монолита на Йосемити, Ел Капитан, както и определяне на някои от най-трудните направления за катерене, прибавя.

Родън се бореше с бодърствуване и кошмари и макар че отиде на няколко лечебни сесии, тя споделя, че не се отвори в действителност.

„ Честно казано бях малко обезпокоен, че не съумях елементарно да се кача още веднъж на този кон “, споделя Родън, който е приключил някои от най-трудните изкачвания на огромна стена в света, пред CNN. „ В началото нямаше доста място за диалози за страха. На това се гледаше като на уязвимост.

„ Ако казахте, че се страхувате от височини или се страхувате от нанагорнище или нещо сходно, това в действителност се възприема като уязвимост. Не знам дали това в действителност ми послужи добре, тъй като въобще не работех или разбирах страха си. Просто го бутнах надолу “, изяснява тя.

С придвижване на възрастта този метод към този момент не работи за нея.

„ Започнах просто да се пробвам да приказвам за неща, с които съм се борил, знаете, и в действителност хвърлих светлина върху това и откакто започнах да го върша, доста хора протегнаха ръка и споделиха: „ О, усещам се по този начин също.'

„ Когато бях младеж, вместо просто да чета лъскавото, опаковано, типично пътешестване на героя, в случай че бях прочел книга, която демонстрира всички нюанси и цялата неразбория на световете на хората, тя щеше да ми даде малко комфорт надалеч от перфекционизма “, изяснява тя.

Родън отразява своите прекарвания в новата си книга „ A Light Through The Cracks “, която излиза на 1 май.

„ По-приобщаваща общественост “

Въпреки че Родън имаше високи достижения след завръщането си в Съединени американски щати, преодолявайки някои от това, което към момента се счита за най-трудните направления в катеренето, контузията от случая остана.

Тя се омъжи и по-късно тя и Колдуел се разведоха. И по нейно лично самопризнание тя се бореше с възприятие за виновност, боязън и некомпетентност.

Също по този начин е ясно, че спортът, който й е дал толкоз доста, се е отразил и на Родън, който споделя, че се е борила с проблеми с храненето и изкривена визия за себе си през по-голямата част от кариерата си.

„ Имах герои и ментори, които ми помагаха – отслабваха преди надпревари, разясниха храната, която хапвам. Спомням си този [път], когато поръчах две гевреци и крема сирене и те споделиха: „ Никога няма да станеш нищо, в случай че ядеш това. “ Не беше непосредствено, като „ Ти си пълен “.

„ Но имаше целия този фонов звук, бръщолевене и диалози, които ясно ме накараха да допускам, че да си слаб, нездравословно, е методът да си добър катерач, да спечелиш спонсорство и да бъдеш в списанията. “

„ Не го видях като проблем, тъй като просто го видях като инструмент, който ми разреши да реализира. “

Въпреки това, с диалозите за психологичното здраве, облика на тялото и контузиите, които стават все по-чести и признати в света на катеренето, Родън споделя, че нещата се трансформират към по-добро.

Тя споделя пред CNN, че лечението й е помогнала да се възвърне.

„ В един миг си помислих, че изцелението от контузия ще бъде квадратче, което отметнах, че в един миг ще пресека финалната линия. Но що се отнася до мен, съзнавам, че това е непрекъснато нещо в живота ми, то минава на приливи и отливи и в този момент мисля, че ще бъде нещо, към което ще се връщам още веднъж и още веднъж “, изяснява тя.

Родън също по този начин отразява, че катерачната общественост се усеща като по-приобщаващо пространство, в сравнение с е било преди десетилетия.

„ Има повече място за хора като майки, които да се катерят, или хора, които не са единствено на 20, разбирате ли? Хората, които са в постменопауза, които са по-възрастни, по-млади – усещам, че просто става все по-приобщаваща, добре закръглена общественост “, добави тя.

„ Имам възприятието, че бях в действителност горделив от свободното катерене на Ел Кап няколко пъти