Убийството на студент националист оставя френската крайна левица в големи проблеми

На път ли е крайната левица да размени крайната десница като пария на френската политика?

Въпросът е неминуем след убийството в Лион на студента националист Куентин Деранке от обвинени крайнолеви екстремисти.

Деранке беше погубен на 12 февруари след дребен академични митинг на крайнодесни феминистки, които той трябваше да пази.

Записи от мобилен телефон демонстрират по какъв начин той е ритан и удрян неведнъж на земята от маскирани и с качулки младежи. Той умря от пострадвания на главата.

Оттогава насам проливен дъжд от наказание се стовари върху главната партия на радикалната левица La France Insoumise и нейния водач, ветеранът пожарникар Жан-Люк Меланшон. LFI – или France Unbowed – има блок от към 70 депутати в 577-членното Национално заседание.

Седемте обвинени, които в този момент са упрекнати по отношение на убийството, са членове или близки до организация, наречена La Jeune Garde (Младата гвардия), която осигуряваше сигурността на LFI, преди да бъде неразрешена предходната година.

Един от обвинените – Жак-Ели Фавро – беше наетият парламентарен помощник на народен представител от LFI, Рафаел Арно, който сътвори Младата армия през 2018 година

Фавро е упрекнат в „ съучастничество в ликвидиране посредством причина “, а не с нанасяне на ударите, които убиха Деранке.

Но Адриан Бесейр – който съгласно юриста му също е работил в екипа на Арно в Националното заседание – е един от упрекнатите в ликвидиране.

Всички обвинени отхвърлят каквото и да е желание да убиват, съгласно следствието магистрат. Двама отхвърлиха да приказват, сподели той, до момента в който другите признаха, че са били на местопроизшествието, а някои признаха, че са нанесли удари.

През последните 50 години по-голямата част от френската политическа върхушка беше непрекъснато признато, че партията, която би трябвало да бъде остракизирана поради връзките си с екстремизма, е в другия завършек на политическия набор: Националният фронт и неговите правоприемник на Националното рали (RN).

Това, което се случи през последните 10 дни, може да преобърне тази ноздра с главата надолу – довеждане докрай на „ дедемонизацията “ на RN, по този начин енергично преследвана от нейния водач Марин Льо Пен, и основаване на нови „ демони “ от радикалната левица.

Влиянието върху бъдещите избори във Франция – и върху това кой в последна сметка ще пристигна на власт – може да бъде надълбоко.

От диаметрално противоположни гледни точки, RN и LFI отхвърлят консенсуса, който ръководи Франция през последните 50 години.

Със своите националистически обичаи RN предизвиква ползите на френските жители пред имигрантите и заема твърда позиция във връзка с престъпността, която свързва с някои имигрантски общности. Верен на марксистките си корени, LFI пази работническата класа, която съгласно нея в този момент е най-вече от имигрантски генезис.

По стопански въпроси двете партии не са на милиони благи една от друга. Но по въпросите на пробната „ еднаквост “ има взаимна ненавист.

Относно Газа, LFI отхвърли да осъди смъртоносните офанзиви на Хамас от 7 октомври против Израел, до момента в който RN – макар цялото си антисемитско минало – застава от ден на ден на страната на Израел.

Ако недосегаемото леке се реалокира от едното към другото - от извънредно дясно до извънредно ляво – последствията за бъдещето на Франция могат да бъдат дълбоки.

Досега крайната десница беше държана на разстояние от хигиеничен кордон, прилаган от останалите партии.

RN може да е най-популярната партия в страната, само че й е мъчно да завоюва избори, защото съперниците се спогодят между тях, с цел да обезпечат обединяване на вота против RN.

Класически образец беше на последните законодателни избори в 2024 година, призован след неочакваното разформироване на Асамблеята от президента Еманюел Макрон.

Очакваше се RN да опустоши дъската и се оправи добре в първия кръг на гласуването.

Но в решителния втори тур Macronite и левите претенденти останаха настрани, с цел да концентрират вота срещу RN. Резултатът беше възобновление на левицата и центъра, като RN завоюва единствено към 120 места – и без болшинство за никого.

Но тази измама беше допустима единствено тъй като други партии бяха подготвени да се оправят с LFI на Меланшон – партия, която, за разлика от RN, се смяташе за част от „ републиканската дъга “, с други думи задоволително.

Но какво ще стане, в случай че това е на път да се промени поради убийството на Куентин Деранке и замесването на млади мъже с връзки с LFI?

Ами в случай че социалистите с техните към 70 депутати и центристите с към 160, откажете в този момент да сключите каквато и да е договорка с LFI? Изведнъж блокиращото болшинство против крайната десница стартира да се срутва.

Но има още нещо. Какво ще стане, в случай че белегът на срама се измести толкоз изцяло в крайната лява страна, че най-дясната става чиста в съпоставяне?

Тогава консервативните републиканци – с към 50 места в Народното събрание – стартират намерено да се занимават с RN. И крайната десница е в портала на мейнстрийма.

Всичко това към този момент може да има значими последствия в общинските избори, които ще се проведат идващия месец във Франция.

Колко по-значимо ще бъде, когато гласоподавателите дойдат да изберат кой да ръководи страната – на президентските и парламентарните избори през 2027 година

Пишейки в консервативния вестник Le Figaro, коментаторът Гийом Табар го формулира в резюме: „ След гибелта на Куентин Деранке политическият пейзаж се промени преместен.

" Партията на Меланшон се трансформира във групировката, която е най-осъждана в политиката и медиите. За [RN] това е божи подарък след половин век, през който оценката й принадлежеше. "

Обстоятелствата сигурно са изиграли огромна роля в ръцете на крайната десница.

Льо Пен и президентът на партията Джордан Бардела са привикнали с обвиняванията ориентирани към личните връзки на RN с неприятни " сигурни " организации или претенденти за избори с недопустимо минало.

Сега те надали би трябвало да си отварят устата. Останалата политическа класа прави работата си вместо тях, защото центристи, консерватори и умерени леви се причисляват към анти-LFI. акция.

Процесът на остракизъм е още по-неизбежен, тъй като самият LFI ясно е решил, че най-лошата политика би била да покаже разкайване. или да в профил своя създател Рафаел Арно като народен представител.

За главната левица във Франция всичко това е надълбоко смущаващо, те са хванати сред нуждата да се дистанцират от LFI и вкоренения инстинкт да не оказват помощ на крайната десница.

Това е безнадеждна обстановка и единственото им средство е да продължат да припомнят на гласоподавателите, че RN има лична история на амбивалентност към насилствения екстремизъм.

„ Като концентрираме всичките си офанзиви върху LFI, ние сътворяваме кулоар на честност за RN “, оплака се някогашният министър председател и вероятен Кандидатът за президент за 2027 година Доминик дьо Вилпен, реакционер в предишното, само че в този момент се измества наляво.

„ Ние предлагаме на RN това, за което постоянно е мечтал: тип на нормалност. “