В Давос изслушват израелските заложници
Годишната среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, до голяма степен е възможност за силните да се смесят с още по-могъщите. В по-голямата си част прекарах времето си тук, слушайки правителствени лидери – външният министър на Иран ми се стори изключително талантлив лицемер – и се лутах с бизнес лидери, мозъчни тръстове и официални лица на прочутите частни вечери и афтър-партита в Давос.
Но най-трогателните истории, които чух тази седмица, дойдоха от някои от най-малко влиятелните хора тук.
„Отварям очите ми и усещам как гърлото ми се затваря“, ми каза Рейчъл Голдбърг, описвайки сутрините си през предходните над 100 дни. „Казвам еврейска молитва и моля: „Нека днес бъде денят.“ И тогава казвам: „Преструвай се на човек.“ И облякох този костюм, защото, ако съм топка на пода, мога да Не го спасявам.“
Тя говори — с изключително самообладание — за 23-годишния си син Херш Голдбърг-Полин. На 7 октомври той присъства на музикалния фестивал Nova с приятел, когато терористи от Хамас, пристигащи с парапланери и микробуси, хладнокръвно убиха 364 души. Херш и близо 30 други се опитаха да се скрият в малко крайпътно бомбоубежище. Терористите го атакуваха с ръчни гранати, след това с R.P.G, убивайки почти всички вътре.
към редактора. Бихме искали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите статии. Ето няколко . А ето и нашия имейл: .Следвайте секцията за мнение на New York Times относно , , и .
