В спомен за миналите времена на Давос

Направих Давос един път. Свързах се с милиардери банкери и предприемачи. Прекарах часове на опашки под осеяните със снайперисти покриви в очакване сегашният крал Чарлз и тогавашният президент Доналд Тръмп да минат. Получих необикновено крепко прилепяне от Чери Блеър, откакто модерирах панел, призован към 15 минути преди да стартира, когато президентът на Гана не можа да пристигна за нашия „ чат край камината “. Слушах доста мъже да пеят лирично за неограничения капацитет на блокчейн технологията (преди да им кажа, допустимо най-учтиво, за какво грешат).

Това беше преди четири години, тъкмо преди затварянето на Covid-19 огромна част от света надолу, когато формалната тематика на конференцията беше „ заинтригувани страни за един обединен и резистентен свят “ – тематика, толкоз напълно обща и насочена към ръководството, че звучи по този начин, като че ли е основана от някаква ранна версия на ChatGPT. С тазгодишното „ възобновяване на доверието “ като тематика на Световния стопански конгрес, общият управнически диалект в действителност може да се счита за lingua franca в Давос. Миналата година един от „ основните заключения “ от конференцията явно беше смисъла на „ култивирането на значение “, което съгласно отчет на WEF е „ в действителност мета-умение за съвременно ръководство в един фрагментиран свят “.

Стана нещо като факсимиле да се акцентира лицемерието — и откъсването от действителността — на елитите, които се спускат в швейцарското алпийско село всяка година. Но високомерието измежду набора от Давос е осезаемо.

„ Изключително е, че ние, определена група човешки същества, заради каквото и да ни е докоснало в даден миг от живота ни, можем да седим в една стая и съберете се и в действителност поговорете за спасяването на планетата ... това е толкоз, съвсем извънземно, за което да си помислим “, сподели някогашният държавен секретар на Съединени американски щати Джон Кери, постоянен участник в Давос, на конференцията предходната година.

Тази година Bloomberg, в своята тематика за „ Bloomberg House “ надъхан за тазгодишната конференция, ни споделя, че „ значима смяна се случва, когато точните хора се съберат на вярното място “.

Всичко това евентуално щеше да наподобява добре и вярно в славните дни на конференцията първоначално доникъде на нулевите години, когато концепцията, че глобализацията е чисто богатство, не беше консенсус единствено в Давос, само че и в целия свят. Това беше времето на „ хиперглобализацията “, когато международната търговия растеше доста по-бързо от брутния вътрешен артикул – епоха, която завърши със международната финансова рецесия от 2008 година

Цялата концепция излезе от мода – даже трансформирайки се в мръсна дума в някои (предсказуеми) кръгове: Тръмп неотдавна я употребява, с цел да обиди своя противник от Републиканската партия Ники Хейли, казвайки на тълпата „ тя е глобалист; тя харесва земното кълбо ”. И никой конгрес не е толкоз обвързван с глобализацията, колкото Давос. Според инструмент за следене на Гугъл за честотата, с която думите и фразите се употребяват в англоезични книги, терминът е достигнал своя връх към 2007 година, като от този момент внезапно е намалял. Използването на думата „ Давос “ в това време следва удивително сходен път и доближи своя връх през 2008 година

Изминаха 20 години, откогато американският политолог Самюел Хънтингтън употребява термина „ човек от Давос “, с цел да опише тип „ служащи със златни якички “ или „ космократи “, които „ виждат националните граници като спънки, които за благополучие изчезват, и виждат националните държавни управления като останки от предишното, чиято единствена потребна функционалност е да улесняват световните интервенции на елита “.

Всичко евентуално щеше да наподобява добре и вярно в славните дни на конференцията в ранните доникъде на нулевите години

Но концепцията, че световният хайлайф от Давос би предпочел да се заяжда един с различен, в сравнение с да се занимава с объркания бизнес на националната политика, продължава и по разбираеми аргументи. Миналата година водачът на Лейбъристката партия в Обединеното кралство и евентуално идващият министър председател Кийр Стармър подкасти, че би избрал Давос пред Уестминстър, „ тъй като Уестминстър е прекомерно стеснен “.

Архетипният човек от Давос също към момента е мъж. Тази година 28 % от присъстващите на конференцията ще бъдат дами – „ забележителен крайъгълен камък “, споделят ми от WEF. Това е нарастване от 15 % преди 10 години — леко усъвършенстване, несъмнено, само че фактът, че единствено малко над четвърт от присъстващите са дами през 2024 година, надали наподобява нещо, за което да се крещи.

Истината е, че Давос е губи своята новост и от ден на ден наподобява отвън духа на времето. Някога може би място, където хора със напълно разнообразни гледни точки можеха да приказват на неутрална почва, то толкоз се асоциира с един съответен прокапитализъм, проглобализационен мироглед, че доста от най-могъщите хора в света – в това число най-богатият човек в света Илон Мъск — в този момент избира да се подиграва онлайн, в сравнение с да участва.

Сега в своята 54-та година Давос запада. Неговият ръководител Клаус Шваб явно е в положително здраве, само че е на 86 години. Ще го преживее ли Давос? Не съм изцяло уверен.