В търсене на границата на баща ми: годините му в армията на Мао

Нямах доста време. Бях в отдалечения град Алтай в далечния северозападен регион на Китай Синцзян, на планинската граница с Русия, Монголия и Казахстан, на хиляди благи от моята база в Пекин като началник на бюрото на The New York Times.

В този случай задачата ми беше персонална: търсех записи в Бюрото по цивилен въпроси на Алтай за службата на татко ми в китайска армейска част преди шест десетилетия. Знаех, че полицейските чиновници скоро ще ме преследват, както правеха всякога, когато задгранични публицисти се показваха в Синдзян.

Беше 2014 година Президентът Си Дзинпин беше почнал да ползва доста по-сурови политики в районът, дом на мюсюлмани уйгури и казахи. В продължение на епохи контролът върху региона, голяма земя от хора от безчет етнически групи, живеещи измежду планини, пустини и високи степи, е бил централен в концепцията на китайските владетели за империя.

Там той марширува с други студенти в церемониал пред Мао на площад Тянанмън. Китай влезе в Корейската война, с цел да се бие с американските военни, и той скоро напусна учебно заведение, с цел да се причисли към новите военновъздушни сили. Той беше горделив да извърши ролята си в отбраната на родината против това, което партийните водачи споделиха, че е неизбежна инвазия в Китай от американските сили, откакто те побеждават на Корейския полуостров.

Неговият проектите обаче са провалени, когато китайските офицери ненадейно му подреждат да изостави образованието си в Манджурия и да се разположи с армията на северозапад и в последна сметка до границата с Централна Азия. Провинението на баща, подозираше той, беше, че татко му беше търговец и се беше върнал в Хонконг с майка му, до момента в който Сам учи в Съединените щати. Поради това той беше изпратен в заточение.

Тук детайлностите от историята на татко ми останаха забулени в тайнственост. При това пътешестване до Алтай през 2014 година се сблъсках с трудности: служителите на реда в действителност ме бяха намерили и ме последваха, до момента в който не излязох от града. И във всеки случай госпожа Уей не ми беше дала никаква информация. Имаше граници на това какво повече можех да науча в Китай.

Xi Zhongxun, бащата на господин Xi, беше открил боен надзор над северозапада, решителен миг, за който малко хора през днешния ден могат да приказват. То постави основите на комунистическото ръководство над Синцзян и потушаването на придвижванията за самостоятелност там и предвещава по-скорошни старания на Пекин за репресиране на уйгурите и казахите посредством системата на лагерите за интерниране, насилствен труд и всеобщо наблюдаване.

Уенцюан, покрай Съветския съюз Казахстан, с цел да работи върху един от първите военни аграрни гарнизони, основани за надзор на Синдзян. Висши армейски офицери го предлагат за партиен член, което го изпълва с вяра.

През 1957 година той получава шанса да се върне във вътрешния Китай и да се запише в университета в Сиан да учи аерокосмическо инженерство. Но скоро откри, че евентуално в никакъв случай няма да стане партиен член. Някои длъжностни лица към момента таят съмнения към него поради фамилния му генезис.

U.S. дипломат в Китай, до момента в който живеех и работех там.

Учудвам се на методите, по които историята на моето семейство се е завъртяла като лента на Мьобиус към голям брой генерации и към историята на Китай. Два пъти съм стоял на площад Тянанмън, гледайки господин Си да маха за боен церемониал, тъкмо както татко ми търсеше Мао на върха на пурпурната императорска врата, до момента в който маршируваше там през 1950 година

Като се реалокирах в Пекин като сътрудник на Times, аз станах прокурист за това потапяне в Китайската национална република, което татко ми завърши през 1962 година В писмо до брат си повече от четири месеца след завръщането си в Хонконг той написа: „ Когато се замисля за тези десетина години, като че ли нищо не съм спечелил - мисъл, която ме прави много отегчителен. Обикновено, когато приказвам с другите за това пътешестване, укривам обстоятелството, че съм бил в армията или че в миналото съм се опитвал да се причисля към партията. “

Баща ми се обръща 92 идващия месец и той поглежда обратно към годините си в Китай в този момент с ясни очи, само че без онази предходна мъка, откакто е построил живот в продължение на съвсем шест десетилетия в Америка. Той даже приказва за този интервал с известна носталгия, казвайки, че най-малко е бил част от нещо по-голямо тогава, част от миг, когато множеството жители са възприели възприятието за народен дълг и групова цел.

Един следобяд предходната година, когато към момента пишех книгата си, той ми сподели, че комунистите са били нужни на Китай, с цел да го съживят след войната с Япония и корумпираното ръководство на националистите.

Но партията имаше съществени дефекти. Докато татко ми беше направил всичко допустимо, с цел да показва своята преданост, с цел да покаже, че желае да работи за бъдещето на Китай при новите ръководещи, даже да отиде на границата за тях, партийните чиновници не го одобриха в техните стада. Затънали в страховете си, в визиите си за власт, в лабиринта, който сами са основали, те нямаха запаси от доверие, религия или благотворителност.

Техните водачи не бяха изключение, сподели той.

Преди години, до момента в който седяхме дружно в дома ми от детството след вечеря, той ми сподели, че към момента помни думите на „ Изтокът е червен “, химн, който множеството китайски жители научиха наизуст през 60-те години на предишния век. Той прочисти гърлото си и изпя думите на мандарин без съмнение, макар че бяха минали десетилетия, откогато беше направил това за финален път.

Изтокът е червен, слънцето е издига се

От Китай идва Мао Цзедун

Той се стреми към щастието на хората

Ура, той е великият избавител на хората!

След като свърши, той се облегна на дивана и ми даде лека усмивка. В този миг той още веднъж беше младият мъж в кафява униформа с алена звезда на шапката си, който язди кон през високите долини на северозапада, там, на ръба на империята.