Време е да спрем да се тревожим за съюза на капиталовите пазари на ЕС

След години на незадоволително вложение, Европейски Съюз признава големите нови финансови запаси, нужни за реализиране на декарбонизирано, високотехнологично общество, способно да отбрани своята сигурност и стопански ползи. Това осъзнаване основава нов подтик за безпроблемен финансов пазар в блока. Но нейните водачи към момента не дават отговор на политическата упоритост, от която се нуждае Европа.

Дневният ред на „ съюза на финансовите пазари “ произлезе от дълговата рецесия в еврозоната, която разкри неналичието на шерване на финансовия риск сред страните. Повишаването на привлекателността на еврото в международен мащаб посредством по-дълбоки капиталови пулове беше второстепенна цел.

Но е реализиран дребен прогрес. Загубата на най-големия финансов център в района посредством Brexit не оказа помощ. Разходите за фрагментираните и плитки финансови пазари в Европа обаче единствено се усилиха, защото потребността от капитал набъбна: за препроектиране на енергийни и транспортни системи, за пренастройване на промишлеността за свят с нулеви въглеродни излъчвания, за увеличение на индустриалния потенциал на защитата и за позволяване на нововъведения започващи компании да порастват, без да пресичат Атлантическия океан за финансиране.

Правителствата нито могат, нито би трябвало да обезпечат множеството от нужните трилиони спомагателни вложения, а натоварената с банки финансова система на Европейски Съюз не може да активизира частен, дълготраен риск капитал в нужния мащаб. Но частният пазарен капитал остава обкръжен от комбинация от национални закони, регулаторни и надзорни органи и места за търговия. Резултатът е перверзен: неизползвани капиталови благоприятни условия, несъответстващи хонорари за спестяващите и стопанска система, изложена на риск от закъснение в един по-ожесточен конкурентен свят.

Политиците най-сетне схващат връзката сред провокациите пред продуктивността в Европа и нейната фрагментирани финансови пазари. В усилване на политическите задължения по въпрос, който до момента е отвеян най-вече към технократите, еврогрупата на финансовите министри реализира единодушие за изказване за напредъка на CMU за националните водачи на среща на върха идната седмица. Това следва сходно изказване на Европейската централна банка. Предстоящите отчети, поръчани от Марио Драги и Енрико Лета, по отношение на конкурентоспособността на Европа и надлежно нейния обединен пазар, също би трябвало да подчертаят неотложността на CMU.

Няма тайнственост по отношение на това, което е належащо. Правилата за вложения и неплатежоспособност би трябвало да бъдат унифицирани или най-малко хармонизирани, тъй че вложението през границите не е по-трудно, в сравнение с в границите на една страна. Когато не престават да съществуват голям брой правила, на фирмите би трябвало да бъде разрешено да изберат контролиране и контрол в целия Европейски Съюз.

Правилата би трябвало да се стремят към опростяване както за вложителите, в това число тези на дребно, по този начин и за бизнеса. Повече пълномощия би трябвало да бъдат трансферирани на общоевропейски органи като Esma, органът за финансовите пазари на блока. Правителствата би трябвало да одобряват трансгранична консолидация на пазарни места, финансови снабдители и капиталови артикули.

Технократите на Европейски Съюз знаят това. Политиците остават в спор с персоналните ползи на локалните гласоподаватели. Но предварителните задължения на еврогрупата сочат в вярната посока, като одобряват „ доближаване “ на разпоредбите и приканват за национални ограничения за стимулиране на вложенията на финансовия пазар, като да вземем за пример преустановяване на пристрастието към личния капитал в техните данъчни системи. Сега те би трябвало да вървят по-далеч и по-бързо по този път.

Предизвикателството е по-скоро политическо, в сравнение с техническо. Отговорността за триумфа на съюза на финансовите пазари е на националните водачи. Те би трябвало да отидат по-далеч от елементарното утвърждение на изказването на еврогрупата идната седмица. Призивът за повече експедитивност и упоритост, както и бързи следващи дейности, ще задържи натиска върху финансовите министри да подхващат по-смели стъпки.

Лидерите би трябвало също да поемат отговорност за плана, който се нуждае от толкоз политически ангажимент, колкото основаването на единният пазар през 80-те години. Само водачите могат безапелационно да кажат на жителите, че тяхната сигурност и разцвет зависят от това европейците на всички места да влагат спестяванията си в интерес на компании в цяла Европа. Дитърингът би трябвало да завърши.