Защо демократите говорят на Америка на старогръцки?

Докато Демократическата партия обмисля по какъв начин да отговори на реториката, произлязла от Националния конгрес на републиканците тази седмица, мощно се надявам, че няма не престават да разказват Доналд Тръмп като опасност за демокрацията. Това не е тъй като не съм склонен с тази оценка или даже тъй като Тръмп преди малко оцеля след ужасяващо нападение против живота му. Оплакването ми не е политическо, то е лингвистично: „ народна власт “ е инертна дума.

Тя има благородно звучене, само че отвън класна стая или семинар какво значи означава ли тъкмо? Проблемът се връща към произхода на думата. „ Демокрацията “ е построена от гръцки корени: частта „ демо “ значи „ хора “, до момента в който частта „ крация “ значи „ власт “. Това е ярка композиция – в случай че знаете старогръцки.

Ако демократите желаят гласоподавателите да схванат по какъв начин Тръмп заплашва този блян, вместо да го споделят на гръцки, би било по-ефективно да приказвам британски. Позоваването на „ властта на хората “ или „ властта на хората “ ще разкрие действителността. Или, с цел да получите още по-директно месо и картофи, „ Доналд Тръмп ще ви попречи да гласувате за това, което желаете “ или „ Доналд Тръмп желае да отнеме властта от хората и да я резервира за себе си. “

Присъединявам се към дълга поредност от писатели, които се тормозят, че латинските и гръцките думи могат да създадат британския език по-труден за схващане. Подобни недоволства бяха изключително на мода през 1500-те и 1600-те години, когато учените на класиците донесоха поток от непознати думи в британския, вярвайки, че те свързват относително младия език с най-сложните мисли на човечеството. Думи като „ рационално “, „ медицина “, „ логика на психиката “ и … „ народна власт “.

Либерализмът като термин в този момент се квалифицира като лексикална стеснение. В добра компания е. По какъв метод стоките са стокови? От какво се извличат производните? Уви, в по-голямата си част сме заседнали с тези думи и техните несъответстващи смисли. Дрейфът в техните смисли е подобен на случайното разпространяване на уличното оформление в Долен Манхатън или окабеляването в остаряла къща, резултат от епохи неуредици, внедрени по пътя, вместо създаване изпод нагоре.

Интересно е да си представим какъв би бил езикът, в случай че можехме да стартираме изначало и просто да използваме истинските корени, изключително за толкоз значима идея в този миг като демокрацията.

Мисля за компликацията, която актуалната аудитория може да има при разбирането на Шекспир. Това е резултат от отклоняване в значенията; да вземем за пример за Шекспир „ духовитост “ се отнася по-скоро до познание, в сравнение с до възприятие за комизъм, а „ пристрастяване “ се отнася към елементарна наклонност, а не към насила. Тази компликация поражда доста по-малко в други страни, защото работата му постоянно се превежда не на някаква архаична версия на техния език, а по-скоро на нещо по-съвременно и налично. Двама американци ми споделиха без значение един от различен, че за първи път в действителност са разбрали зрелище на Шекспир, когато е било на френски език.

Помислете какъв брой хора биха могли за първи път интуитивно да схванат неотложността на демокрацията, в случай че чуят за нея на британски.