Защо европейското петролно сливане не избухна
Европейските петролни и газови банкери може би скърцат със зъби. Докато американските им сътрудници събират такси от гигантска вълна на консолидация – най-новият образец за която е придобиването на Marathon Oil от ConocoPhillips за 22,5 милиарда $ – те бяха оставени да охладят петите си. Може ли някой да попита къде са европейските петролни и газови мегасделки?
Разбира се, за европейските огромни компании е доста по-трудно да играят играта на сливания и придобивания. От една страна, огромна част от лудостта в Съединени американски щати е обвързвана с консолидирането на площи в Пермския басейн, разрастващ се район на сушата, който предлага здравословна опция за понижаване на разноските. Това е обосновката зад придобиването на Pioneer от Exxon, покупката на Endeavour от Diamondback и навлизането на Conoco в Marathon.
Не съществува такава игра за консолидация за европейски огромни компании. Вътрешните нефтени басейни към този момент са минали през този цикъл. Трите водещи оператора в Норвегия в този момент управляват 60 % от производството, съгласно Крис Уитън от Stifel да вземем за пример. Северно море на Обединеното кралство остава по-разпокъсано, само че към момента претърпява забележителна консолидация от 2014 година насам.
Нещо повече, европейските огромни компании имат световен отпечатък, без обща зона на централизация като пермската. Дори да се съберат дружно - да речем - Shell и BP няма да доведат до огромно географско припокриване. Един от методите да се заобиколи това е да се обединят активи в съответни страни производители, както Eni и BP направиха в Ангола.
Не всички американски мегасделки обаче се основават на модернизация. Наградата в тежката борба на Chevron за Hess е неговият дял в големия, на ниска цена блок Stabroek Block в Гвиана. Възможно ли е европейските огромни компании — изправени пред по-бавен напредък и постоянно свиващ се авариен живот — да не бъдат привлечени от сходна тактика?
Тук също се сблъскват с трудности. Операторите със междинен размер в Европа с атрактивно портфолио от запаси са малко и рядко се срещат. Също по този начин би било мъчно за европейските огромни компании с невисок рейтинг да емитират акции, с цел да финансират такива покупки.
По-малките компании нагоре по веригата, търгуващи със обилни отстъпки по отношение на цената на чистите активи, може да са по-удобен вид, само че европейските огромни се борят да намерят поддръжка от вложители за тактика, която удължава живота на техните въглеводородни бизнеси. Всъщност BP към момента има цел да понижи производството си сред 2019 година и 2030 г.
Недостигът на петролни покупко-продажби слага европейските огромни компании в стратегически неподходящо състояние спрямо техните съперници в Съединени американски щати. Трудно е да се види по какъв начин те могат да излязат от този цикъл на по-бавен напредък, по-ниска възвръщаемост и ниски цени на акциите, в случай че техните залози на нисковъглеродни сили не стартират да се изплащат. Може би вместо това би трябвало да удвоят тези.
