Защо Харис не трябва просто да стане наследник
Писателят е социолог и политически пълководец
Вече непредвидимата президентска акция в Съединени американски щати през 2024 година стана още по-непредсказуема в неделя. Хаосът, породен от отпадането на Джо Байдън от конкуренцията, можеше и трябваше да бъде предотвратен. Но себеотрицанието, постоянно фактор в политиката, беше в цялостна мощ в седмиците след пагубния му спор с Доналд Тръмп в края на юни - и към момента заплашва нашата народна власт в този момент.
Както е написал великият Пол Саймън: „ Човек чува това, което желае да чуе, и подценява останалото. “ Твърде дълго вашингтонски политици от всички партизански насоки са се заговорили в скрит план на мълчанието.
Дори след спор, който накара някои поддръжници на Байдън да се отвърнат уединено, те въпреки всичко го опазиха обществено. Що се отнася до вицепрезидента Камала Харис, която в този момент наподобява евентуално да бъде идващият претендент за президент на Демократическата партия, хората комфортно са не запомнили, че тя събра десетки милиони долари за своята президентска акция през 2020 година, само че отпадна преди първите първоначални избори, откакто не съумя да се усъвършенства безапелационно обръщение. Нито един демократ към момента не се е изправил, с цел да я провокира, макар че мнозина слагат под подозрение вероятностите й зад затворени порти.
От страна на републиканците има доста политици от Републиканската партия, които не са съгласни със обилни детайли от дневния ред на Тръмп и не харесват неговия речник – само че те също мълчат. Липсата им на храброст е депресираща, само че значима. Те знаят, че едно жестоко опровергаване от страна на отмъстителния Тръмп може да приключи прибързано личната им политическа кариера.
Но в сезон на акция, който възнагради стила толкоз, колкото и същността, републиканците в този момент се подреждат, с цел да печелят политически точки със своята база, като приканват за незабавна оставка на Байдън от президентския пост. Това ще отблъсне болшинството от гласоподавателите, които правят оценка хуманността на неговата обстановка и компликацията на решението му. Никога не пропускайки шанса да ритнат човек, когато той е надолу, Тръмп и неговите почитатели затрупаха Байдън с обиди директно след изказването му, вместо да се съсредоточат върху начертаването на явен контрастност сред досиетата на Тръмп и Харис, неговия хипотетичен конкурент.
Републиканците слушат единствено републиканците. Демократите слушат единствено демократи. Но като анкетьор моята работа е да чувам всички. Модерирах фокус група от нерешителни гласоподаватели в петък вечер, с цел да измеря комбинираното влияние на дебата преди три седмици, интервютата на Байдън след дебата, неговата скорошна конференция и републиканския конгрес.
Нито един от тези гласоподаватели не искаше Байдън като претендент на демократите – не тъй като не харесваха политиката му, а тъй като не смятаха, че той може да прави работата още четири години. Можете да въртите съвсем всичко, само че остарялото е остаряло.
За моя изненада единствено един от участниците избра Харис като претендент на демократите. Всички останали избраха някой различен или въобще нямаха желания. Това ми подсказва, че директното президентско гласоподаване, след първичния конфликт с Харис, евентуално ще остане непроменено през идващите седмици, даже когато Харис към този момент е на върха на билета. Тя ще би трябвало да изчака конгреса на демократите, с цел да има миг на предефиниране.
Но оценката на фокус групата за речта на конгреса на Тръмп надали беше това, на което се надяваше акцията му: прекомерно дълга, прекомерно скучна, прекомерно тръмпистка, споделиха те. Единството, което той даде обещание в началните моменти, отстъпи място на същите обиди, които държат тези нерешителни към момента нерешителни.
Не тъй като харесват някои детайли от двете акции и просто не могат да решат. Това е по този начин, тъй като те не харесват и двамата претенденти (Тръмп и Байдън сега на питането) и се пробват да схванат кой ще нанесе по-малко вреди на страната. Следователно Харис ще би трябвало да се освободи от Байдън, в случай че желае да успее.
Именно в тази среда на песимизъм и цинизъм управлението на демократите наподобява решено да предотврати всяка опция за открита спогодба. Изглежда, че избират спретнатостта на президентската поредност – даже в случай че това води до издигане на неверен претендент – пред хаоса и объркването при насърчаването на демократите да изразят мнението си и вероятно да изберат политически по-жизнеспособен новобранец без багажа на сегашната администрация.
Но в бързината си за наказание те би трябвало да помнят, че би трябвало да пазиме народна власт. Би било нездравословно за една към този момент отслабена система просто да се връчи номинацията на очевидния правоприемник без спор или разискване. Ако демократите решат да дадат номинацията на Харис посредством акламация, Тръмп безспорно ще твърди, с известна акуратност, че това е манипулиран развой, оркестриран от партийния хайлайф. Може би е по-добре да страдате още няколко седмици от политически безпорядък, в сравнение с четири години на страдание и взаимни обвинявания.
Писмо в отговор на тази публикация:
