Защо Китай призна пратеника на талибаните в Пекин?
На официална церемония, проведена от китайското правителство в Пекин на 30 януари, опашка от чуждестранни дипломати се нареди да връчат акредитивните си писма на президента Си Дзинпин . Сред 309-те дипломати имаше малко вероятен участник.
След повече от две години преговори, Китай призна Билал Карими, бивш говорител на талибаните, за официален пратеник в Пекин, което направи правителството на Си първото в света, което направи това, откакто групата завзе властта в Афганистан през 2021 г.
Китай навлиза в Афганистан чрез инвестиции и проекти, откакто Съединените щати изтеглиха силите си от страната през 2021 г., предизвиквайки колапс на подкрепяното от Запада афганистанско правителство и проправяйки пътя за завръщането на талибаните на власт.
Но след като новината за официалното приемане на талибаните от Пекин на 30 януари се разпространи, китайското министерство на външните работи побърза да излезе с изявление, пояснявайки, че приемането на дипломатическите акредитивни писма не означава официално признаване от страна на Пекин от настоящите управници на Афганистан.
Беше твърде късно.
Дотогава ходът на Пекин вече беше осигурил голяма дипломатическа победа за талибаните, които се бореха за глобално признание на своето правителство, казват анализатори. Откакто пое властта, групата остана изолирана на международния фронт, главно поради обвиненията в подкрепа на въоръжени групировки и заради стриктното й тълкуване на ислямските закони за налагане на ограничения върху правата и свободите на жените. Санкциите на Запада срещу талибаните от своя страна имаха осакатяващо въздействие върху афганистанската икономика.
Но защо Китай призна Карими за пратеник на талибаните в Пекин и какво означава това за групата?
Дълбоките интереси на Китай в Афганистан
В момент, когато талибанските управници в Афганистан се третират като изгнаници от голяма част от света, Китай засили ангажимента си с групата.
През 2023 г. няколко китайски компании подписаха множество бизнес сделки с талибанското правителство. Най-известният сред тях беше 25-годишен договор за добив на петрол за милиони долари с прогнозна инвестиционна стойност от $150 милиона през първата година и до $540 милиона през следващите три години.
Тази връзка има история, каза Джиаи Джоу, изследовател в Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).
„Талибаните не са непозната организация за китайското правителство, което се свърза с тях, когато те бяха правителство на парий в края на 90-те години на миналия век и продължиха да поддържат работни отношения с талибаните като бунтовническа група ”, каза тя пред Al Jazeera.
Продължаващите десетилетия прагматични отношения на Пекин с талибаните, каза Джоу, са „естествена последица“ от редица фактори, най-вече сигурността.
„Като пряк съсед на Афганистан, собствената сигурност на Китай зависи от талибаните. Не може да си позволи да ги отчужди или антагонизира и със сигурност няма интерес да го прави заради ценностите“, каза тя,
И Пекин не е сам в търсенето на такива прагматични отношения с групата.
„Повечето от съседите на Афганистан имат същата позиция като Китай: талибаните трябва да бъдат ангажирани, а не изолирани“, каза тя. „Китай [приемането на талибанския посланик] е много показателен за Китай, който се чувства комфортно да бъде първи в областта на външната политика.“
„Реализъм и възможности“
Много страни от региона заеха критична позиция срещу талибаните, когато бяха на власт в Афганистан през 1900 г. „Реализмът и възможностите“ обаче изпревариха като основни мотиватори в геополитиката след поемането й през 2021 г., каза Гаутам Мукопадхая, старши гост-сътрудник в базирания в Ню Делхи Център за политически изследвания и бивш индийски посланик в Кабул, каза пред Al Jazeera.
„Реализъм в смисъл, че за момента изглежда като талибаните в единствената игра в града“, каза той. „Въпреки непопулярността на талибаните и техните репресивни мерки, съпротивата [срещу тях], както гражданска, така и военна, е почти смазана... Днес САЩ ясно показаха, че нямат убедителни геополитически интереси, стомах или желание да отделят ресурси за Афганистан.“
Докато Китай е първата страна, признала талибански посланик, няколко други страни, включително Русия, Иран, Турция и Индия, положиха усилия да се ангажират с талибаните не само по хуманитарни проекти, но и чрез повторно отваряне на своите дипломатически мисии в Кабул.
Доклад на Международната кризисна група (ICG), публикуван миналия месец, разглеждащ отношенията на талибаните с техните съседи, наблюдава подобни модели на ангажираност. „Те са убедени, че най-добрият начин да осигурят интересите на своите страни и да смекчат поведението на талибаните в дългосрочен план е търпеливо обсъждане с Кабул, а не остракизъм“, се казва в доклада.
„Светът няма да спре и да чака настроенията на Запада да се променят в полза на талибаните. Ние сме тук на фронтовата линия“, каза регионален дипломат, цитиран в доклада на ICG.
Какво печелят талибаните?
Антагонизмът на Запада, особено под формата на санкции, имаше тежки последици върху зависимия от помощта Афганистан. Налице е широко разпространена безработица и глад, като приблизително 23,7 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ през 2024 г.
Според данни, събрани от множество международни агенции, повече от 13 милиона души – близо 30 процента от населението на страната – са изправени пред изключителна продоволствена несигурност. Предвижда се тази цифра да нарасне до 15,8 милиона до март.
По подобен начин оценка на Международната организация на труда през 2022 г. наблюдава спад от 35 процента в брутния вътрешен продукт (БВП) на Афганистан след превземането на талибаните, което води до загуба на повече от 900 00 работни места от 2021 г. насам и причинява широко разпространена безработица.
Изправени пред тези кризи, талибаните се нуждаеха от партньори. Сега има такъв, каза Мукопадхяя. „Сега може да разчита на голяма сила повече или по-малко на своя страна“, каза бившият индийски дипломат.
„В идеалния случай талибаните биха искали силни отношения с големи глобални сили като САЩ и Китай и регионални центрове като Русия и Индия по различни причини“, Ибрахим Бахис, анализатор в International Crisis Group (ICG), каза пред Al Jazeera.
Тъй като САЩ не желаят да играят, Китай става още по-важен за талибаните, каза той.
Предпазлив талибан
По-дълбоките връзки с Китай може да „дойдат с цена“ за талибаните, предупреди Бахис, под формата на „попадане в китайската хватка, която други страни са открили за своите огорчение.
„Но засега и двете страни изглеждат склонни да играят тази игра.“
Аналитикът от ICG обаче каза, че талибаните, въпреки че са гладни за признание, все още може да са предпазливи относно това колко да се ангажират с Пекин.
„Талибаните все още се опитват да държат отношенията си с Китай донякъде под контрол, защото изглежда са наясно, че колкото повече гравитират към Пекин, толкова повече регионални сили като Русия и Индия ще се колебаят да разширят отношенията си с Кабул, като по този начин провокира самата дилема за уникалността на чуждестранните покровители, която талибаните толкова отчаяно искат да избегнат“, каза той.
„Китай, по очевидни причини, се очерта като ключов двигател на обхвата и ангажираността на региона с талибаните“, добави Бахис.
„Всичко това обаче изглежда е създало спирала, при която колкото по-изолирани стават талибаните, толкова повече се обръщат към Китай, за да заменят дипломатическата тежест, предоставена от САЩ по-рано.“
