Защо срещата на върха за мир в Украйна се провали?
Основната цел на доста обсъжданата среща на върха за мир в Украйна, извършена в Швейцария на 15-16 юни, беше да сплоти световното болшинство зад „ формулата за мир “ на президента Володимир Зеленски – продаваема комерсиална марка за лист с претенции, които включват отдръпването на Русия от цялата територия на Украйна и образуването на интернационален арбитражен съд, който да съди държавното управление на Путин за военни закононарушения. Разбира се, реалистично видяно, сходно абсолютистко съглашение може да бъде обезпечено единствено посредством цялостна победа на бойното поле, която не наподобява да настъпи. Независимо от това, в случай че накараш по-голямата част от международната общественост обществено да поддържа тези претенции, безспорно щеше да укрепи ръката на Зеленски против Путин.
В последна сметка единственият резултат от това объркващо събитие, което се опита да позволи въоръжен спор без присъединяване на страната, която го е почнала, беше гибелта на самата „ формула за мир “, която се стремеше да насърчи.
>Комюникето, подписано от 81 участници на срещата на върха, даже не стартира да обрисува контурите на допустимо съглашение. Той обгръща единствено три значими, само че второстепенни въпроса – износа на зърно от Украйна, сигурността на атомните електроцентрали и връщането на военнопленници и украински деца, отведени от руснаците от зоната на военни дейности в Русия.
Но даже и по този начин основни играчи като Бразилия, Индия и Саудитска Арабия заобиколиха да го подпишат с аргумента, че конгрес, целящ реализиране на мир с Русия, няма смисъл в отсъствието на Русия. Китай изрично отхвърли да взе участие. Показателно е, че даже президентът на Съединени американски щати Джо Байдън избра да не застане зад форума. Вместо самичък да пътува до Швейцария, той изпрати вицепрезидента Камала Харис да съставлява неговата администрация.
Не е напълно отговорна Украйна, че не съумя да обезпечи поддръжката на Глобалния Юг за своите военни цели на тази среща на върха. Хладното отношение на Глобалното болшинство към срещата на върха отразява продължаващия спад на световното въздействие на Америка, което се форсира доста през последните осем месеца в светлината на филантропичната злополука в Газа и продължаващата поддръжка на президента Байдън за Израел пред лицето на нея. Независимо дали на Киев му харесва или не, всеки, който се възприема като клиент на Америка, ще бъде подхождан с огромна доза песимизъм.
Съществува и обособен случай с Китай, който съгласно личните си държавни чиновници се усеща подбуден от Съединените щати във въоръжен спор против Тайван. Привличането на Пекин на борда на събитие, несъмнено като антируско, постоянно е било глупава задача. Защо на фона на възходящото напрежение в връзките със Съединени американски щати Китай би се обърнал враждебно към своя най-ценен световен съдружник Русия?
Собствената изразителност на Украйна обаче също способства за неуспеха. Още през 2022 година, след началото на цялостната експанзия на Русия, Зеленски и членове на неговото държавно управление се пробваха да си обезпечат благосклонности на Глобалния юг, като показаха Украйна като жертва на колониална война, водена от Русия.
В най-хубавия случай този мотив се чува тук-там като Южна Африка или Бразилия, идващи от европейска нация, която се показва като опора на „ цивилизования свят “ – термин, който президентът Зеленски още веднъж неумишлено употребява на конференция по сигурността в Сингапур при започване на юни, до момента в който се опитваше да убеди азиатските страни да участват на срещата на върха. Истинските някогашни жертви на европейския колониализъм надали се радват да бъдат считани за „ нецивилизовани “.
Глобалните южни водачи даже не би трябвало да знаят, че украинското достойнство и духовници, като архиепископ Феофан Прокопович, са служили като идеолози на съветския имперски план, когато е бил осъществен от Петър Велики. Или че огромна част от това, което познаваме като югоизток на Украйна, по-специално териториите, където през днешния ден бушува войната, е била колонизирана вследствие на съветската имперска агресия през 18 век, в която украинците са играли не дребна роля.
Въпреки че безспорно е жертва на съветския иредентизъм и ултранационализма в бруталната му путинистка форма, украинската рекламация за колониална жертва звучи също толкоз основателна за хората в Совето или Салвадор де Баия, колкото и тази на шотландците. Това е просто риторичен трик, фиктивен от нейната последна десница. Не оказва помощ и фактът, че неонацистките групи и групировките, ориентирани към предимство на бялата раса, които участваха в революцията на Майдана в Украйна, в този момент са нарастнали до огромни армейски елементи, като 3-та обособена щурмова бригада (едно от подразделенията на Азовското движение).
Колониалният мотив също е с две остриета, тъй като мнозина в Глобалния Юг виждат Съединени американски щати като хегемонна неоимпериалистическа мощ, която безмилостно е разширявала своята „ империя “ в посока на изток, до момента в който не срещна съпротивата на Русия. По-специално за Пекин, историята след 1991 година на бившето руско пространство провокира прекалено много асоциации с империалистическата „ битка за Китай “ в края на 19 век.
След неуспеха на това огромно и хипотетично доста скъпо събитие, целящо да популяризира „ формулата за мир “ на Зеленски пред интернационалната общественост, украинското управление наподобява най-сетне приема обстоятелството, че не може да събере поддръжка за своята идея, употребявайки антиколониална изразителност, и че ще би трябвало да приказват с Русия, с цел да сложат завършек на войната.
Дори началникът на кабинета на Зеленски Андрий Йермак, който беше уредникът на срещата на върха в Швейцария, сподели, че съветски представители може да бъдат поканени на идната „ среща на върха за мир “, която Украйна се надява да организира преди края на годината в някои друга страна. Руснаците, несъмнено, ще откажат да вземат участие във всяко сходно събитие и ще го обезсмислят, само че въпреки всичко е значимо, че Ермак изрази опцията за покана.
По-важно беше изказването от 20 юни на Катерина Зеленко, дипломат на Украйна в Сингапур. Интервюирана от South China Post, тя сподели, че нейната страна може да вземе присъединяване в мирна конференция, проведена от Китай.
Мирната самодейност на Китай за Украйна, която допуска заледяване на спора по настоящата фронтова линия, е нещо, което Русия обществено утвърди и е подготвена да приказва за това.
В навечерието на срещата на върха в Швейцария обаче Путин увеличи залозите, като изиска, че с цел да обезпечи мир, Украйна ще би трябвало да се отдръпна от цялата територия на четирите района, които Русия публично разгласи за свои през 2022 година
Но това изказване би трябвало да се преглежда в подтекста на максималистката позиция на Украйна, която включва самозабрана за договаряния с Путин, подпечатана с декрет на Зеленски.
Когато в действителност е на масата за договаряния, Москва евентуално ще бъде подготвена да направи компромис с нещо, което не е жизненоважно за нейните ползи, а точно територия, с цел да реализира същинските цели на своята брутална офанзива: неутралитет на Украйна, демилитаризация и края на етнонационалистическата политика, ориентирана към премахване на съветския език и просвета на нейна територия.
За Путин отводът от територия за реализиране на тези цели към момента ще бъде стратегическа победа в това, което съветското управление вижда като спор със Запада, а не Украйна сама по себе си. Що се отнася до Украйна, нейното управление в последна сметка ще бъде изправено пред въпроса за какво отхвърли по-ранните оферти за преустановяване на войната при доста по-добри условия – в договарянията в Истанбул през 2022 година или като част от процеса от Минск. Но макар че тези благоприятни условия бяха пропилени, всеки мир, който фактически би могъл да бъде реализиран, би бил по-добър от това, което украинският народ устоя в този момент.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
