Защо този лекар напусна McKinsey и САЩ след 13 години, за да се върне в Индия

След повече от 13 години създаване на кариера в някои от най-престижните институции в Америка, доктор Neeraja Nagarajan направи това, за което доста индийски експерти в чужбина единствено приказват — тя се върна вкъщи вечно. И тя желае хората да знаят тъкмо за какво.

В обява в LinkedIn, която от този момент порази онлайн, някогашният асоцииран сътрудник на McKinsey & Company описа за замяната на добре открит живот в Съединените щати за нов старт в Ченай, три месеца откакто се реалокира за непрекъснато. По нейно лично самопризнание, съвсем никой към нея не счита това за умен ход. „ Всяка рационална рамка – и множеството доброжелателни наставници – споделиха да останеш “, означи тя, преди да продължи да изяснява, точка по точка, за какво не се е вслушала.

Пътуване, което стартира с публичното опазване на здравето

Американската история на доктор Нагараджан стартира в Училището по публично здраве Johns Hopkins Bloomberg, където тя следва тапия по публично здраве. Именно тук, написа тя, тя е била принудена да сложи под подозрение догатките, които е носила от детството си по отношение на привилегиите и обществената правдивост – опит, който тя искрено разказва като много постоянно срещан измежду индийците, които се местят в чужбина, признавайки, че не е изключение от този модел.

Оттам тя продължи да работи в Brigham and Women's Hospital, престой, който се оказа повратна точка в нейната кариера. Именно през този интервал, изпълнен с това, което тя назова доста сълзи и саморефлексия, тя откри, че същинското й професионално предопределение не е да лекува обособени пациенти до леглото, а да поправя изцяло развалени системи.

Главата на McKinsey

Това осъзнаване в последна сметка я води в McKinsey & Company, където ще продължи да прекарва повече от седем години, издигайки се до позицията на асоцииран сътрудник. Тя признава, че световната консултантска компания я е научила на механиката на взимане на решения в действителния свят - всъщност, кой в действителност има властта да утвърди концепция и какво е належащо, с цел да ги убеди. Тя сподели, че точно в McKinsey най-сетне се е научила по какъв начин да трансформира положителните хрумвания в действителни, изпълнени резултати.

Размишлявайки настрана за напускането си от компанията предишния месец, тя погледна с деликатност мащаба на работата, в която трябваше да взе участие, в това число начинания, които способстваха за имунизирането на огромни популации. Единственият максимален извод, който тя сподели, че продължава напред, не е стратегическа рамка, а лидерска философия: създаване на екипи от изключителни персони, които реализират изключителни резултати дружно, без да губят своята самостоятелна еднаквост в процеса.

Тя в никакъв случай не е серпантина да възнамерява завръщането си

Това, което най-вече се откроява в нейния роман, е какъв брой съзнателно е държала вратата отворена към Индия през своите повече от 13 години в чужбина – даже до момента в който притежаваше дълготрайна зелена карта в Съединени американски щати. Тя в никакъв случай не се отхвърли от индийския си паспорт. Още на първата си среща с мъжа, който по-късно ще стане неин брачен партньор, тя даде да се разбере авансово, че нейният дълготраен проект е да се върне вкъщи и че връзката може да продължи напред единствено в случай че той се съгласи с това. Дори изборът й на McKinsey, уточни тя, е бил стратегически — интернационална компания, а освен американска.

Защо тя най-сетне направи хода

Помолен да заключи „ за какво “ зад решението си, доктор Нагараджан отхвърли концепцията, че всеки значим житейски избор се управлява от един единствен фактор. Според нея преместванията в кариерата в никакъв случай не са чисто професионални — те постоянно са свързани с персоналното и даже с политическото.

За нея стремежът към дома се свеждаше до композиция от аргументи: създаване на нещо свястно, което уголемява достъпа до опазване на здравето в Индия, чуване на тамилски към нея всеки ден, работа дружно с водачи, които откровено я въодушевяват, и просто още веднъж да носи индийски ръчен стан. Днес тя ползва експертния си опит в региона на публичното опазване на здравето и консултирането в бранша на опазването на здравето в Ченай – избирайки, по нейните думи, да остане вкоренена вкъщи, като в същото време продължава да гради за света.