Завръщане у дома

В едно изображение Завръщане вкъщи От Елиз Бланшар

Те вървяха по неверен път.

Тази стена маркира границата с Пакистан. Къде са били. Където желаеха да бъдат.

Но за седемте фамилии, натъпкани в този камион, Афганистан беше още веднъж вкъщи. Дори и да нямаше къде да отидат.

Дрехи, ръждясала желязна рамка на леглото, вентилатор. Когато Пакистан ги поръча, те опаковаха всичко, от което може да се нуждаят.

Всичко.

В продължение на години стотици хиляди афганистанци, бягащи от разтърсванията на войната, пресичаха границата с Пакистан, надявайки се да стартират изначало. Много от тях съумяха в това.

Сега Пакистан подхваща репресии.

През последната половина- година повече от половин милион афганистанци без документи, на които пакистанското държавно управление подреди да изоставен, се завърнаха вкъщи – даже в случай че „ вкъщи “ е страната, от която в миналото са избягали, и тази, която няма какво повече да им предложи в този момент.

Това беше единствено първият кръг от изгонвания. Според известия в пакистанските новинарски медии следва да стартира втори.

Когато стигнах до граничния пункт Торкхам, с цел да направя фотоси, до момента в който първите бежанци прекосяваха през октомври към този момент започваше да наподобява на изселване. Хуманитарните служащи едвам започваха да се откриват.

Много от афганистанците бяха наели камиони с високи задни стени, които позволяваха единствено бегла панорама на живот в вълнения. Стари мебели щръкнаха над ръбовете, от време на време с деца, накацали от горната страна, само че макар че беше явно, че вътре има други хора, те останаха скрити от погледа.

Когато най-сетне ми дадоха позволение да се изкача по нежна стълба, с цел да погледна вътре, разбрах, че скромността оказа помощ да се изясни укриването. В леглото на камиона имаше дами и в сигурност от погледите на публиката, те пътуваха без бурки. Сложиха ги, преди да стартира да фотографирам.

Беше сцена на обезсърчение. Някои от децата очевидно бяха доста заболели. Двама лежаха с глави в скута на майка си. Една жена беше прикрепена към интравенозно. И не се виждаше храна или вода.

Семействата към този момент бяха прекарали доста часове в камионите и пътуването им надалеч не беше завършило. Ако не бяха добре пристигнали в Пакистан, надали бяха прегърнати при завръщането си. Казаха им, че преди да могат да продължат напред, би трябвало да се записват.

Това може да отнеме дни.