Антирасистите спасиха Великобритания, сега е време Кийр Стармър да предприеме действия

Хиляди антирасисти излязоха по улиците в северна и южна Англия в сряда вечерта, възвръщайки нашите градове и градове, върнати от крайнодесните бунтовници, които тероризираха английски мюсюлмани, цветнокожи хора, бежанци и мигранти през последните осем опустошителни дни.

По този метод антирасистите също възвърнаха разказа от политиците и медийните оперативни чиновници, които насърчиха тези насилствени расисти с подстрекателската си изразителност по отношение на миграцията, давайки да се разбере, че болшинството във Англия не одобряват тяхното втълпяване на ненавист и че нашите многорасови квартали и общности са „ неразрешени зони “ за крайната десница.

Тази невиждана проява на мощ от почтените хора на Англия пристигна на фона на предизвестие от полицията, че в сряда са планувани над 100 крайнодесни събирания в цялата страна. Беше казано, че крайната десница, която към този момент предизвиква безпорядък в цялата страна в така наречен „ антиимиграционни “ демонстрации от дни, възнамерява да нападна офисите на имиграционните юристи и благотворителните организации за бежанци и мигранти, както и джамиите и общността здания.

Хората, които са били ужасени от сходни офанзиви по-рано, както и от необятно публикуваните грабежи и принуждение против служители на реда, които ги придружаваха, споделиха, че стига. В комбиниране с решителната реакция на полицията (повече от 400 бунтовници бяха задържани и към 140 към този момент бяха обвинени) наличието на огромни количества антирасисти и антифашисти по улиците се оказа задоволително, с цел да сплаши крайнодесните бандити. В последна сметка в доста обитаеми места, където бяха планувани такива бурни събирания, се появиха единствено шепа крайнодесни бунтовници.

Изглежда, че расовите протести към този момент са завършили и тези, които са взели участие в тях или даже са ги насърчавали отдалеко, стартират да усещат „ цялостната мощ на закона “, както даде обещание министър-председателят Киър Стармър.

Въпреки че тази победа против расистите и фашистите, това възобновяване на английската еднаквост безспорно би трябвало да се чества, има и незабавна нужда да се запитаме: Как стигнахме до крайнодесни протести по нашите улици, и какво можем да създадем, с цел да предотвратим повторението на това безчовечие?

Мнозина във Англия показаха онлайн дезинформацията като източник на крайнодесните протести. Наистина подвеждащото, подстрекателско наличие в обществените медии, което изкупва мюсюлманите и бежанците за всичко, което не е наред в страната, от възходящите разноски за живот до неналичието на жилище и даже отвратителните закононарушения против деца, изигра значима роля в насърчаването на най-лошите в нашето общество да завладяват улиците ни.

Въпреки това английските мюсюлмани и тези, принадлежащи към други етнически малцинства в тази страна, знаят сигурно, че омразата, довела до събитията от предходната седмица, е доста по-стара от обществените медии.

Тези протести провокираха остарели контузии в нашите общности, датиращи най-малко от половин век.

Наистина, тези от нас, които сме деца на мигранти от работническата класа, поканени във Англия да възстановят страната след Втората международна война, се усещат по този начин, като че ли сме изпитали от първа ръка през миналата седмица дискриминирането, омразата и заплашването, което ни родители в тази страна през 70-те и 80-те години на предишния век.

Нашите родители ни бяха разказвали по какъв начин на старейшини, младежи и дами от нашите общности е било казано да си стоят у дома, когато крайнодесните бандити са били по улиците, търсейки цели, жертви. Миналата седмица тази тъжна история се повтори. Има предизвестия за мюсюлманските дами и старейшини, както и за всички останали, които инцидентно наподобяват като мюсюлмани или „ мигранти “, да си стоят у дома, да заобикалят избрани улици и квартали. Страхувахме се, че може да бъдем унизени, бити или даже да се сблъскаме с офанзиви с киселина, до момента в който се опитвахме да се занимаваме с ежедневната си работа.

Изминалата седмица също по този начин ни подсети, че изключително мощната антимюсюлманска ненавист и фанатизъм, които бяха отприщени след 11 септември, не стигнаха на никое място макар годините на антирасистки старания за ограничението им.

След офанзивата на Ал Кайда против кулите близнаци в Ню Йорк преди 25 години, Съединените щати и техните съдружници, в това число Обединеното кралство, започнаха по този начин наречената „ война против терора “, отприщвайки немислим гнет и страдалчество върху мюсюлманските общности в Ирак, Афганистан, Пакистан и в Близкия изток. Едновременно с това мюсюлманите също започнаха да бъдат демонизирани в политическата и известната просвета, което изцяло възстановява и включи антимюсюлманския фанатизъм. Тази двупосочна акция на заличаване и дехуманизация неизбежно също имаше надълбоко влияние върху мюсюлманите, живеещи на Запад, в това число Обединеното кралство.

След 11 септември в по-голямата част от Европа ислямофобията се трансформира в държавна политика. Държавите започнаха да не разрешават никаба, хиджаба, строителството на джамии и апела за молитва. Имаше няколко опита да се забрани халал месото в разнообразни страни. Години наред множеството мейнстрийм медии в Европа гордо разпространяваха ислямофобията, публикувайки без последици подправени истории и истерични заглавия, с цел да подхранват фанатизма против мюсюлманските общности.

В Обединеното кралство антимюсюлманските, антиимиграционните и антибежанските гласове в медиите и политиката са толкоз мощни, колкото тези на континента, само че постоянно е имало и необятно публикувани старания за отбрана на мултикултурализма и всички общности, в това число мюсюлмани, които вършат Англия велика.

През последните няколко години обаче имаше съгласувани старания да се анулират антирасистките триумфи, реализирани в нашата страна след 11 септември. Политиците и медиите направиха всичко допустимо да демонизират мюсюлманите и безпричинно да показват нашите общности като опасност за бъдещето на нашата нация.

Особено от началото на войната на Израел против Газа, видяхме връщане към мрачните дни директно след 11 септември. Маршовете против геноцида, призоваващи за мир и преустановяване на огъня, бяха жигосани като „ ненавист “, а английските мюсюлмани, настояващи за преустановяване на убийствата, бяха жигосани като „ подстрекатели на ненавист “ от тези на политическата власт, както и от главните национални медии.

Всичко това докара до ужасяващата детонация от ненавист, която видяхме по нашите улици през последната седмица. Наистина расовите протести бяха неизбежна последица от всичко това – с помощта на напъните на антирасистите те продължиха единствено седмица, само че се създаваха десетилетия.

Сега, когато крайнодясната опасност по нашите улици наподобява е потушена, засегнатите общности се пробват да си поемат мирис и да обработят това, което са претърпели.

И по този начин, по какъв начин можем да предотвратим повторението на тази ужасяваща детонация на ненавист против мюсюлманските и други малцинствени общности?

Единственият метод да подсигуряваме, че Обединеното кралство в никакъв случай повече няма да вижда сходни расистки протести, единственият метод нашите общности да се усещат изцяло сигурни и предпазени в тази страна е държавното управление да стартира война против рисковите -правилни идеологии.

Правителството би трябвало да се изправи против крайната десница и нейния ислямофобски фанатизъм, да отбрани и поддържа интернационално приетите права на търсещите леговище и мигрантите. Тя би трябвало да сътвори нова система за леговище и имиграция, която е в сходство с интернационалното право и зачита достолепието и хуманността на всички хора.

Освен това би трябвало да обясни своята позиция във връзка с ислямофобията.

Освен в случай че водачите на тази страна не признаят, че омразата към мюсюлманите, мигрантите и бежанците е източник на вътрешен гнет, че заплашва самата тъкан на английското общество, сигурен съм, че ще има други седмици от позор за бъдещето на тази страна, когато на малцинствата се споделя да си останат у дома за тяхната сигурност.

Сега държавното управление би трябвало да благодари на английския народ, който спря крайната десница, и да предприеме незабавни дейности, с цел да подсигурява, че напъните им не са били напразни.

Стармър и неговият кабинет би трябвало да защитят мултикултурализма и по едно и също време с това да подхващат дейности за справяне с надълбоко вкоренените неравенства и несправедливости, засягащи многорасовите работен класове в Обединеното кралство, които разрешават на крайнодесните идеологии да се наложат в страната ни. Всичко друго би било капитулация пред крайнодесни екстремисти и предаване на властта им над целия ни живот.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.