AP News | 2024-04-18 | 22:08:20

Банга от Световната банка иска да постигне печалби в справянето с последиците от изменението на климата, бедността и войната

ВАШИНГТОН (АП) — Нямаше недостиг на стресови фактори за световната икономика, когато Аджай Банга пое управлението на Световната банка почти преди преди година: инфлацията изяждаше нациите, тънещи в дългове, пандемия, която се случва веднъж на поколение, климатични бедствия и нахлуването на Русия в Украйна.

Фактор във войната Израел-Хамас и нарастващото напрежение между могъщи нации и днешният дневен ред е още по-пълен, тъй като Световната банка и Международният валутен фонд провеждат своите пролетни срещи във Вашингтон тази седмица.

„Взаимосвързаните предизвикателства на бедността в света — които очевидно сме свидетели на големи неуспехи през последните няколко години — съчетани с нестабилност, конфликти и насилие, съчетани с изменението на климата, навлизат в перфектна буря“, каза Банга в интервю за Асошиейтед прес. „Трябва да вложим всичките си усилия в това.“

Банга подчерта нови инициативи, обявени на срещите, включително планове за осигуряване на 300 милиона души в Африка с електричество до 2030 г. и 1,5 милиарда души по света със здравеопазване достъп до грижи за същия период от време.

Той подчерта ролята на банката във финансирането на проекти в областта на климата и подновяването на фокуса й върху големи трансгранични проекти, които могат да засегнат голям брой хора, особено когато страните членки все повече се конкурират в търговията и изолационизмът нараства.

Банга пое управлението, след като Дейвид Малпас подаде оставка като президент на банката миналия юни след реакция, когато Малпас изглежда хвърли съмнение върху науката, която казва, че изгарянето на изкопаеми горива причинява глобално затопляне. Малпас се извини и каза, че се е изразил погрешно.

Президентът Джо Байдън, който номинира Банга, каза след одобрението на Банга от борда на банката, че бившият главен изпълнителен директор на Mastercard „ще помогне да управлява институцията, докато се развива и разширява, за да се справи с глобалните предизвикателства, които пряко засягат основната й мисия за намаляване на бедността — включително изменението на климата.“

Сега Банга е подложен на натиск да постави климата на преден план, докато климатичните активисти и защитниците на развиващите се нации имат свои собствени идеи как да продължат.

Саймън Стийл, министърът на климата на ООН, каза наскоро, че финансирането на климата трябва да включва вземането на решения между развитите и развиващите се страни като начин за изграждане на финансова система, „подходяща за 21-ви век“.

Банга каза, че развиващите се нации "чувстват, че не са тези, които са създали тази ситуация - тяхното потребление на енергия все още е малко в сравнение с много развити нации." Но според модела на Световната банка, тъй като държавите гласуват по много въпроси въз основа на разпределения дял от акциите в банката, по-малките страни често са ограничени при вземането на решения по въпроси, които ги засягат най-много.

„Има цяла поредица от неща, които Световната банка прави, за да бъде ръка на гърба на страните, вместо да се опитва да ги накара насила в ситуации“, които са неблагоприятни за по-малките нации, каза той.

Банката е най-големият финансист в света на климатични проекти в развиващите се страни, предоставяйки $38,6 милиарда през бюджетната 2023 година.

Друго предизвикателство е справянето с мощни акционери, а именно САЩ и Китай , тъй като търговското напрежение се повиши.

„Мисля, че можем да намерим пространства, където потенциалът за геополитика и страховете за националната сигурност не пречат на това, което искаме да направим с развитието“, каза той, посочвайки новия проект за разширяване на здравните услуги за хора с ограничени достъп.

Той също цитира финансирането от Световната банка за проект с Африканската банка за развитие, който ще даде достъп до електроенергия – „основно човешко право“ – на повече от 300 милиона души през 2030 г.

„Има 1,1 милиарда млади хора в глобалния юг, които ще бъдат готови за работа през следващото десетилетие“, каза Банга. „Трудно е да направиш хората продуктивни, ако не им дадеш достъп до електричество.“

Настоящите конфликти по света тласкат банката на преден план в усилията за възстановяване.

В доклад на Световната банка и ООН този месец се казва, че цената на разрушенията от войната Израел-Хамас е достигнала приблизително 18,5 милиарда долара, което се равнява на 97% от комбинирания брутен вътрешен продукт на Западния бряг и Газа през 2022. Десетки хиляди хора загинаха във войната, която унищожи жилища, търговски площи, пречиствателни станции, училища, магистрали и болници.

„Въпреки че можем да помогнем в краткосрочен план с пари за хуманитарна помощ, което направихме“, каза Банга, „проблемът в момента е да ги прехвърлим в Газа.“

Той каза, че Световната банка е събрала група от палестинци, израелци, американци и европейци, за да се опитат да разберат какво може да направи банката за събиране на инвестиции след края на войната.

„Световната банка ще трябва да играе роля в по-краткосрочен план, но също и по средносрочни и дългосрочни въпроси“, каза той.