Байдън трябва да увеличи натиска върху Нетаняху
„Кой е шибаната суперсила тук“, каза Бил Клинтън след първата си среща с Бенямин Нетаняху през 1996 г. Бившият американски президент беше възмутен от арогантността на новия израелски премиер .
Почти 30 години по-късно Нетаняху отново е лидер на Израел – и Джо Байдън трябва да се изкуши да повтори думите на Клинтън. Още след нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври миналата година президентът на САЩ предостави на правителството на Нетаняху военна подкрепа и дипломатическо прикритие за неговата свирепа ответна офанзива в Газа. Но Байдън получи много малко в замяна от Нетаняху. Тъй като израелците задържаха храна и хуманитарна помощ в Газа - и палестинците бяха заплашени от глад - САЩ трябваше да прибегнат до пускане на хранителни доставки в Газа по въздух и да правят планове за изграждане на плаващ кей за доставяне на помощ.
Предоставянето на храна и други доставки на палестинските цивилни е само най-неотложната точка в отношенията на Белия дом с израелското правителство. Друг голям сблъсък възниква около настояването на Нетаняху, че Израел ще атакува град Рафа, въпреки че около 1,5 милиона разселени хора са натрупани в района.
Настояването на Байдън, че конфликтът трябва да приключи с решение за две държави също беше презрително отхвърлен от Нетаняху. Въпреки протестите на САЩ, Израел не направи много, за да овладее еврейските заселници в окупирания Западен бряг, които продължават да нападат и разселват палестинците там. Израелското правителство също все още обмисля ескалация на трансгранични сблъсъци с Хизбула, което би довело до риск от пълномащабна война и въвличане на САЩ в друг близкоизточен конфликт.
Първоначалният инстинкт на президента на САЩ да застане до еврейския състояние в най-мрачния му час беше възхитително. Байдън беше готов да приеме сериозните щети върху собствените си изборни перспективи по-късно тази година - тъй като младите избиратели и арабските американци заплашват да оттеглят подкрепата си. Америка също плати висока международна цена за подкрепата си за Израел и е широко обвинявана в лицемерие по целия свят.
Но с напредването на войната в Газа става все по-ясно, че подкрепата за Израел и подкрепата на Нетаняху не трябва – дори не може – да е едно и също нещо. Това беше мисълта, направена от сенатор Чък Шумър в важна реч в Конгреса, която оттогава беше похвалена от Байдън.
Нетаняху е силно непопулярен в Израел. Отчаян да се задържи на власт и да спре процеса за корупция, който заплашва да го прати в затвора, той изгради управляваща коалиция, която включва крайнодесни министри на ключови позиции. В критичен момент от историята на своята страна той осигури лидерство, което е егоистично, късогледо, брутално и неефективно.
Вътрешната непопулярност на Нетаняху не означава, че има либерална алтернатива, която е готова да го замени. Премиерът е прав, когато казва, че почти всички израелци споделят желанието му да унищожи Хамас. Това беше неизбежно след жестокостите от 7 октомври. Но един отговорен израелски лидер също би изложил дългосрочна визия за мир и би обяснил на своите съграждани, че тяхната сигурност не може да бъде гарантирана просто чрез убиване на ограничен брой злосторници.
Нетаняху единствено не успя да направи това - може би защото това би означавало да приеме провала на неговия собствен десетилетен подход към палестинците. Вместо това той удвоява военната сила. Обещаното израелско нападение над Рафах вероятно ще причини още по-масови цивилни жертви. Трябва да е очевидно, че по-нататъшната смърт и разрушение ще положат семената на още десетилетия конфликт. Но това остава неизказано в Израел, ръководен от Нетаняху.
САЩ обаче имат силата да променят изчисленията на Израел. Израелците знаят, че военната мощ е фундаментална за собствената им сигурност. Но повечето също разбират, че подкрепата на Америка е от решаващо значение. Ако тази подкрепа наистина бъде поставена под въпрос, много израелци може да преразгледат сегашния си курс.
При обикновени обстоятелства САЩ биха имали основателни притеснения да оказват натиск върху съюзник във война. Но ако израелската политика доведе до масов глад на палестинците, еврейската държава може да претърпи удар върху международната си легитимност, от който никога да не се възстанови. Предотвратяването на това да се случи е най-приятелското нещо, което Байдън може да направи.
Администрацията на Байдън има инструменти за принуда, които може да използва, без да излага Израел на реална опасност. Най-очевидното би било по-нататъшната военна помощ да бъде обвързана с промяна във военната стратегия на Израел. САЩ може също да спрат да блокират резолюциите на ООН, които призовават за незабавно прекратяване на огъня в Газа. Администрацията на Байдън може също така да наложи санкции на най-екстремните израелски министри - Итамар Бен-Гвир, министър на националната сигурност и Бецалел Смотрич, министър на финансите.
Нетаняху и американските републиканци настояват, че мерки като тези са неприемлива намеса във вътрешната политика на Израел. Но самият Нетаняху се намесва активно в политиката на САЩ от много години на страната на републиканците. Междувременно най-близките му глобални съюзници са членове на международната крайна десница, включително Тръмп, унгарският президент Виктор Орбан и бившият бразилски президент Жаир Болсонаро.
Въпреки всичко това, Байдън предостави решаваща подкрепа за Нетаняху в час на нужда на Израел. Това трябва да се промени. Време е Байдън да напомни на премиера на Израел кой е суперсилата.
