Байдън трябва да увеличи натиска върху Нетаняху
„ Кой е шибаната суперсила тук “, сподели Бил Клинтън след първата си среща с Бенямин Нетаняху през 1996 година Бившият американски президент беше засегнат от арогантността на новия израелски министър председател.
Почти 30 години по-късно Нетаняху още веднъж е водач на Израел – и Джо Байдън би трябвало да се изкуши да повтори думите на Клинтън. Още след нападението на Хамас против Израел на 7 октомври предходната година президентът на Съединени американски щати даде на държавното управление на Нетаняху военна поддръжка и дипломатическо прикритие за неговата свирепа ответна атака в Газа. Но Байдън получи доста малко в подмяна от Нетаняху. Тъй като израелците задържаха храна и филантропична помощ в Газа - и палестинците бяха застрашени от апетит - Съединени американски щати трябваше да прибегнат до стартиране на хранителни доставки в Газа по въздух и да вършат проекти за създаване на плаващ пристан за снабдяване на помощ.
Предоставянето на храна и други доставки на палестинските цивилни е единствено най-неотложната точка в връзките на Белия дом с израелското държавно управление. Друг огромен конфликт поражда към настояването на Нетаняху, че Израел ще нападна град Рафа, макар че към 1,5 милиона разселени хора са насъбрани в региона.
Настояването на Байдън, че спорът би трябвало да завърши с решение за две страни също беше пренебрежително отритнат от Нетаняху. Въпреки митингите на Съединени американски щати, Израел не направи доста, с цел да овладее еврейските заселници в окупирания Западен бряг, които не престават да атакуват и разселват палестинците там. Израелското държавно управление също към момента обмисля ескалация на трансгранични конфликти с Хизбула, което би довело до риск от пълномащабна война и замесване на Съединени американски щати в различен близкоизточен спор.
Първоначалният инстинкт на президента на Съединени американски щати да застане до еврейския положение в най-мрачния му час беше възхитително. Байдън беше подготвен да одобри сериозните вреди върху личните си изборни вероятности по-късно тази година - защото младите гласоподаватели и арабските американци заплашват да отдръпват поддръжката си. Америка също заплати висока интернационална цена за поддръжката си за Израел и е необятно упреквана в двуличие по целия свят.
Но с напредването на войната в Газа става все по-ясно, че поддръжката за Израел и поддръжката на Нетаняху не би трябвало – даже не може – да е едно и също нещо. Това беше мисълта, направена от сенатор Чък Шумър в значима тирада в Конгреса, която от този момент беше похвалена от Байдън.
Нетаняху е мощно неизвестен в Израел. Отчаян да се задържи на власт и да спре процеса за корупция, който заплашва да го прати в пандиза, той построи ръководеща коалиция, която включва крайнодесни министри на основни позиции. В сериозен миг от историята на своята страна той обезпечи водачество, което е егоистично, късогледо, брутално и неефективно.
Вътрешната непопулярност на Нетаняху не значи, че има демократична опция, която е подготвена да го размени. Премиерът е прав, когато споделя, че съвсем всички израелци споделят желанието му да унищожи Хамас. Това беше неизбежно след жестокостите от 7 октомври. Но един виновен израелски водач също би изложил дълготрайна визия за мир и би обяснил на своите съграждани, че тяхната сигурност не може да бъде обезпечена просто посредством ликвидиране на стеснен брой злосторници.
Нетаняху само не съумя да направи това - може би тъй като това би означавало да одобри неуспеха на неговия личен десетилетен метод към палестинците. Вместо това той удвоява военната мощ. Обещаното израелско нахлуване над Рафах евентуално ще аргументи още по-масови цивилни жертви. Трябва да е явно, че по-нататъшната гибел и опустошение ще положат семената на още десетилетия спор. Но това остава неизказано в Израел, управителен от Нетаняху.
Съединени американски щати обаче имат силата да трансформират изчисленията на Израел. Израелците знаят, че военната мощност е фундаментална за личната им сигурност. Но множеството също схващат, че поддръжката на Америка е от решаващо значение. Ако тази поддръжка в действителност бъде сложена под въпрос, доста израелци може да преразгледат настоящия си курс.
При елементарни условия Съединени американски щати биха имали основателни терзания да оказват напън върху съдружник във война. Но в случай че израелската политика докара до всеобщ апетит на палестинците, еврейската страна може да претърпи удар върху интернационалната си легитимност, от който в никакъв случай да не се възвърне. Предотвратяването на това да се случи е най-приятелското нещо, което Байдън може да направи.
Администрацията на Байдън има принадлежности за насила, които може да употребява, без да излага Израел на действителна заплаха. Най-очевидното би било по-нататъшната военна помощ да бъде обвързана с смяна във военната тактика на Израел. Съединени американски щати може също да спрат да блокират резолюциите на Организация на обединените нации, които приканват за неотложно преустановяване на огъня в Газа. Администрацията на Байдън може също по този начин да наложи наказания на най-екстремните израелски министри - Итамар Бен-Гвир, министър на националната сигурност и Бецалел Смотрич, министър на финансите.
Нетаняху и американските републиканци упорстват, че ограничения като тези са неприемлива интервенция във вътрешната политика на Израел. Но самият Нетаняху се намесва интензивно в политиката на Съединени американски щати от доста години на страната на републиканците. Междувременно най-близките му световни съдружници са членове на интернационалната последна десница, в това число Тръмп, унгарският президент Виктор Орбан и някогашният бразилски президент Жаир Болсонаро.
Въпреки всичко това, Байдън даде решаваща поддръжка за Нетаняху в час на потребност на Израел. Това би трябвало да се промени. Време е Байдън да подсети на премиера на Израел кой е суперсилата.
