Битката на Европа за контрол над своите пари

Привидно спорен ход на Германската централна банка акцентира усложнение, пред което са изправени централните банкери в цяла Европа. Бундесбанк е корав покровител на проектите на Европейската централна банка да пусне цифрово евро. В същото време тя стартира лобистка акция за поощряване на потреблението на пари в брой.

Всъщност и стремежът към пари в брой, и към цифровото евро са — простете за каламбура — двете страни на една и съща монета. Централните банкери в цялата еврозона водят тежка борба, с цел да запазят контрола върху обработката на заплащанията, елементарна, само че значима част от финансовата система. Подобно на електричеството или водоснабдяването, множеството хора ще виждат всеобхватното му значение едвам откакто бъде прекратено. 

И централните банкери в действителност имат основателни аргументи да се тормозят тук. Техният главен ливъридж върху заплащанията в 21-те държави-членки на еврозоната, които скоро ще станат членки на еврозоната – паричните средства – е в постоянен спад. През 2024 година монетите и банкнотите са били употребявани единствено в 52 % от транзакциите, в съпоставяне със 72 % единствено пет години по-рано, демонстрират данните на ЕЦБ. Огромните 12 % от фирмите отхвърлиха да одобряват пари в брой предходната година, трикратно нарастване единствено за три години. 

С изключение на върлите почитатели на парите, които ценят банкнотите като „ отпечатана независимост “, тази наклонност сама по себе си не е проблем. Това, което прави европейските централни банкери все по-неспокойни е, че заместителят на парите в брой по-често е под контрола на неевропейски институции. Вместо това основани в Съединени американски щати компании като Visa, Mastercard и PayPal ръководят вълните.

Три от четири страни от еврозоната нямат смислена вътрешна скица за цифрови заплащания в магазини. А цифровите токени, отразяващи цената на обичайните валути - по този начин наречените постоянни монети - са най-вече деноминирани в долари. Емитирани от частни артисти, само че политически тласкани от държавното управление на Съединени американски щати, те порастват с енергични темпове и основават голям брой опасности за паричните политици в Европа.

В ера, в която държавното управление на Съединени американски щати се е впуснало в настойчиво гонене на личните си тясно дефинирани стопански ползи, които могат да включват въоръжаване на икономическата мощност, гръбнакът на вашия финансов тръбопровод под непознат надзор не е идеалното място. Представете си сюжет, при който американски президент свързва други политически претенции със опасността от възбрана на основани в Съединени американски щати разплащателни компании да вършат бизнес в Европа. 

Отговорът на ЕЦБ на този проблем е да издаде електронния еквивалент на монети и банкноти: цифрова валута, която е настроена да споделя ролята на законно платежно средство, което да се употребява в магазини, онлайн и при транзакции сред обособени лица. ЕЦБ желае да вкара цифрово евро през това десетилетие, в случай че получи законово позволение в Брюксел. 

Тук нещата се объркват. Алианс от най-големите кредитори в Европа, в това число Deutsche Bank, BNP Paribas и ING, оглавява лобисткия напън против цифровото евро и завоюва поддръжката на евродепутата от Брюксел, който оцени концепцията от името на Европейския парламент.

И двамата приканват за понижена версия на цифровото евро, предупреждавайки, че това може да подкопае последния опит на европейската банкова промишленост най-сетне да пусне жизнерадостен съперник на Visa, Mastercard и PayPal. Наречен Wero, новосъздаденият противник беше пуснат през 2024 година и споделя, че към този момент има повече от 46 милиона консуматори в Европа. Започна с лимитирана функционалност на заплащанията от човек на човек, само че следва да бъде уголемен до пълномащабен противник на американските оператори и „ суверенна европейска платежна екосистема “.

ЕЦБ оспорва, че цифровото евро е основало конкурентна алтернатива на Wero, като твърди, че то просто е основало инфраструктура, която може да се употребява от участници в частния бранш. Но като се има поради комплицираното икономическо естество на схемите за заплащане, даже чувството за щръкнал противник може да има противоположен резултат, защото самостоятелното съмнение прави живота по-труден за всички останали.

За търговците Wero става по-привлекателен, колкото повече семейства в блока го употребяват. А семействата са по-склонни да употребяват новата скица за заплащане, колкото повече благоприятни условия да я употребяват открият – типичен проблем с кокошката и яйцето, който икономистите назовават ​​„ мрежов резултат “.

Това е мъчно да се преодолее даже при най-хубави условия, изключително в случай че настоящите оператори към този момент са открити като самостоятелни консуматори и търговците са изправени пред дребен или никакъв тласък да се откажат от кораба.

Поради неравномерните времеви графици, защото Wero се пуска тъкмо в този момент, до момента в който ЕЦБ може да стартира работа най-рано през 2029 година, еврозоната е изправена пред неуместен риск. Ако цифровото евро първо попречва Wero и по-късно се забави заради политическа съпротива или техническа трудност, блокът може да се окаже в обстановка, в която няма нито едно от двете. 

[email protected]