Частният капитал се превърна в опасен терен за инвеститорите

Възходът и възходът на частните пазари носи чувството за безпощадност. Въпреки увеличените разноски за финансиране и несигурната вероятност за напредък, частните пазарни активи под ръководство възлизат на 13,1 трилиона $ на 30 юни предходната година, като са нарастнали с близо 20 % годишно от 2018 година насам, съгласно консултантската компания McKinsey.

Докато набирането на средства е намалял от пика си през 2021 година, скорошно изследване на State Street откри, че болшинството от институционалните вложители имат намерение да усилят експозицията си към съвсем всички частни пазари, в това число инфраструктура, частен дълг, частен капитал и недвижими парцели.

И въпреки всичко взривът на частните пазари след финансовата рецесия от 2007-2009 година, изключително в категорията на огромните изкупувания, беше построен върху извънредно разхлабена парична политика. Повечето от възвръщаемостта идват не от повишение на успеваемостта на фирмите от портфейла, а от продажба на активи при непрестанно възходящи пазарни коефициенти и посредством ливъридж, което усилва възвръщаемостта на личния капитал по отношение на възвръщаемостта на активите.

Днес коефициенти понижават, разноските за финансиране се усилват и балансите са по-слаби с помощта на този ливъридж. Изплащанията към вложителите са ниски, защото мениджърите не са склонни да продават активи и да кристализират възвръщаемост, до момента в който коефициентите са в меланхолия. Що се отнася до частния дълг, растежът му се движи доста от регулаторния арбитраж, като банките са изправени пред по-строги регулации след финансовата рецесия.

Недостатъците в ръководството на частния капитал, подценени в благосъстоянието на евтините пари, в този момент наподобяват належащи, защото институционалните вложители слагат под подозрение полезностите, които мениджърите на частния капитал слагат на портфейлните компании. Проблемът с оценката стои изострен след връщането на по-нормалните лихвени проценти. Мениджърите на частни финансови принадлежности са склонни да понижават цената на активите си доста по-малко от спадовете на обществените пазари. Това е нелепост поради по-високия ливъридж и неликвидността на категорията активи. Отписванията би трябвало да са доста по-големи, в сравнение с за обществения капитал.

Също по този начин поражда угриженост решението от предишния месец на Петия областен апелативен съд на Съединени американски щати да отхвърли новите правила на Комисията по скъпите бумаги и тържищата, налагащи по-голяма бистрота на резултатите и таксите в частния капитал. Няма тъждественост в оповестението, което се основава на самостоятелни съглашения сред мениджърите и техните вложители. Много разногласия заобикалят изчисляването на вътрешните правила на възвръщаемост и непрозрачните такси за задната малка врата, които вложителите постоянно заплащат неумишлено.

SEC също се притесняваше от неналичието на ясно дефинирани процедури за оценка и протоколи за намаляване на безбройните спорове в промишлеността на интерес. Те включват голям брой продължаващи фондове, при които мениджърите продават портфейлни компании на нов фонд. Това ги защищава от оценки на обществените пазари. Такива покупко-продажби водят до огромни нараствания на таксите на групата за изкупуване.

Излагането на неликвидни активи води до възходящи проблеми с портфейлния баланс за пенсионните фондове, наближаващи по този начин наречената последна игра, при която трансферират пенсионни отговорности и съответстващи активи на застрахователи посредством изкупуване или бай-ин. Застрахователите не обичат да поемат неликвидни активи и в случай че ги одобряват, постановат строги ограничавания.

Въпреки това възходът на частните пазари е добър за вложителите. Те оферират изгоди за диверсификация, предмет на предизвестието за крайната игра нагоре. Има големи благоприятни условия в инфраструктурата, произлизащи от декарбонизацията и цифровизацията. А рисковият капитал обезпечава нахлуване в новите технологии.

По-малко ясно, като се имат поради големите суми, наливащи се в частния капитал, е каква част от наградата за неликвидност остава да бъде събрана. Резервите от изсъхнал прахуляк, сумите, ангажирани от вложителите, само че към момента неразгърнати, възлизат на $3,7 трилиона, девета поредна година на напредък.

Оценяването на представянето на частния капитал по отношение на обществените пазари е мъчно. Реалната възвръщаемост може да бъде известна единствено когато вложенията най-сетне се осъществят. Междувременно всичко опира до оценките на мениджърите. Джефри Хук от Johns Hopkins Carey Business School твърди, че мениджърите на частни финансови вложения са прикрили междинна възвръщаемост на вложенията в маса от дискретност и дезинформация. Те, споделя той, са възприели елементарна идея - заемане на пари за увеличение на възвръщаемостта на капитала - и са я оформили в солидна комерсиална империя с малко отчетност.

Най-големият въпрос е обвързван с разноските. Частният капитал нормално начислява 2 % годишна такса за ръководство въз основа на парите на вложителите, ангажирани във фонда, дружно с 20 % дял от облагата над авансово контрактуван предел на възвръщаемост от нормално 8 %. Това е голямо закъснение на представянето спрямо частичния % на разноските за вложение в пасивно ръководен котиран капитал.

Дните на лесни непредвидени облаги от необичайно разхлабена парична политика отминаха. Сега частният капитал е доста по-опасен терен за вложителите.