Десет причини, поради които продажбата на акциите на NatWest на масовия пазар вече е лоша идея
През май миналата година написах колона, в която препоръчвах, че ако правителството иска да възроди отслабващата капиталова култура сред британските частни инвеститори, трябва да обмисли превръщайки в оръжие дела, който все още притежава в банка NatWest (42 процента тогава; 35 процента днес) и го продава, може би с отстъпка, на голямата британска общественост.
До ноември канцлерът Джереми Хънт беше на борда на идеята. Сега изглежда, че такава продажба може да се случи преди лятото. За съжаление голяма част от логиката, която се прилагаше преди девет месеца, се изпари. Продажбата на акции на британската общественост сега рискува да има доста лош ефект. Ето 10 причини защо:
Миналия май акциите на NatWest се търгуваха на близо 70 процента от балансовата си стойност. Ползите от продажбата биха били значителни. Както твърдях тогава, порочният кръг на надвеса на правителството щеше да бъде прекъснат, индексните фондове щеше да трябва да купуват и рискът от правителствена намеса - присъстващ повече от 15 години - щеше да изчезне. Днес обаче акциите струват около 15 на сто по-малко от тогава. Кристализирането на тази загуба би изпепелило стотици милиони лири от стойността на данъкоплатците, особено като се има предвид, че директната продажба на акции на частни инвеститори вероятно ще трябва да включва 10-20 процента отстъпка. Далеч не е ясно дали Националната сметна палата може да бъде убедена да разглежда това като добра сделка.
Една от големите причини за спада на цената на акциите на NatWest и по-слабото му представяне в сравнение с колегите от Голямата четворка в Обединеното кралство (които са между 7 процента надолу и 6 процента нагоре през този период) е, че ръководството му е несигурно от юли миналата година, след силно политическото отстраняване на тогавашния главен изпълнителен директор Алисън Роуз.
Роуз беше подкрепен от борда на NatWest и неговия председател сър Хауърд Дейвис, въпреки грешката в преценката в подкрепа на прекратяването на бившия лидер на Ukip Найджъл Фараж като клиент на частното банково подразделение Coutts и след това правейки подвеждащи изявления относно причините. Правителството отмени съвета, след като Фараж събра подкрепата на редица високопоставени тори, включително тогавашния градски министър Андрю Грифит – последната в поредица от правителствени намеси в банката.
Цялата афера доведе до прибързано назначаване на нов председател, Рик Хейторнуейт. В петък, след като прекрати пълното външно търсене на нов главен изпълнителен директор, той потвърди временния шеф Пол Туейт като постоянен наследник на Роуз - главно, изглежда, за да може правителството да продължи с лятната продажба на акции.
Хънт вярва, че масовата продажба на акции на обществеността може да помогне за съживяването на културата на капитала в Обединеното кралство. Но продажбата точно преди избори би била откровено партийна политика - опитвайки се да пресъздадете вълнението на Тачър относно капиталовите инвестиции на масовия пазар и да излезете от последната от големите спасителни програми за банки, наследени от лейбъристите през 2010 г.
Цикличността насрещните ветрове, пред които са изправени банките, биха могли допълнително да дефлират цените на акциите, тъй като кредитните загуби, причинени от по-високите лихвени проценти, се захранват, а маржовете на бъдещото кредитиране се свиват от свиващите се лихви. Thwaite понижи целите за печалба в петък.
Хънт намекна, че може да използва бюджета за следващия месец, за да съживи идеята за британската Isa за акции, нов обрат в необлагаемата спестовна сметка. Това би могло да даде допълнителен стимул за закупуване на акциите на NatWest — въпреки че би увеличило вероятността неопитните инвеститори да бъдат прекомерно изложени на високорисков капитал.
Желавата намеса на правителството в аферата Роуз и поредица от други противоречиви политически решения накараха широк кръг от международни инвеститори да смятат британските банки за неинвестируеми. Хънт изглеждаше забравил за това, когато организира неотдавнашна кръгла маса с банкови шефове, за да обмисли как да повиши възприемането на банките в Обединеното кралство и по този начин продаваемостта на предложението на NatWest.
Някои банкери гледат на плана за акции като част от по-широкият опит на правителството да играе краткосрочни игри с публичните финанси, докато се подготвя за очаквано предаване на властта на лейбъристите. Дори ликвидирането, да речем, на половината от акциите на NatWest за 7-8 млрд. паунда, които притежава, би лишило лейбъристите от актив, чиято стойност иначе би могла да нарасне.
Една масова продажба на дребно би била в противоречие с дългогодишни съвети от служители на Министерството на финансите и тези в рамките на UKGI, държавното инвестиционно звено, които предупредиха за цената и сложността на подобен ход.
Има една обща положителна картина — ако предлагането се осъществи, NatWest вероятно е на път най-накрая да извади правителството от регистъра на акционерите си до края на следващата година. За банката и нейния нов главен изпълнителен директор и в крайна сметка за страната това може да бъде само нещо добро.`
