Десет причини, поради които продажбата на акциите на NatWest на масовия пазар вече е лоша идея

През май предходната година написах колона, в която препоръчвах, че в случай че държавното управление желае да възроди отслабващата финансова просвета измежду английските частни вложители, би трябвало да обмисли трансформирайки в оръжие каузи, който към момента има в банка NatWest (42 % тогава; 35 % днес) и го продава, може би с отстъпка, на огромната английска общност.

До ноември канцлерът Джереми Хънт беше на борда на концепцията. Сега наподобява, че такава продажба може да се случи преди лятото. За страдание огромна част от логиката, която се прилагаше преди девет месеца, се изпари. Продажбата на акции на английската общност в този момент рискува да има много неприятен резултат. Ето 10 аргументи за какво:

Миналия май акциите на NatWest се търгуваха на близо 70 % от балансовата си стойност. Ползите от продажбата биха били обилни. Както твърдях тогава, порочният кръг на надвеса на държавното управление щеше да бъде пресечен, индексните фондове щеше да би трябвало да купуват и рискът от държавна интервенция - присъстващ повече от 15 години - щеше да изчезне. Днес обаче акциите костват към 15 на 100 по-малко оттогава. Кристализирането на тази загуба би изпепелило стотици милиони лири от цената на данъкоплатците, изключително като се има поради, че директната продажба на акции на частни вложители евентуално ще би трябвало да включва 10-20 % отстъпка. Далеч не е ясно дали Националната счете палата може да бъде уверена да преглежда това като добра договорка.

Една от огромните аргументи за спада на цената на акциите на NatWest и по-слабото му показване спрямо сътрудниците от Голямата четворка в Обединеното кралство (които са сред 7 % надолу и 6 % нагоре през този период) е, че управлението му е нестабилно от юли предходната година, след мощно политическото премахване на тогавашния основен изпълнителен шеф Алисън Роуз.

Роуз беше подсилен от борда на NatWest и неговия ръководител сър Хауърд Дейвис, макар грешката в преценката в поддръжка на прекратяването на някогашния водач на Ukip Найджъл Фараж като клиент на частното банково поделение Coutts и по-късно правейки подвеждащи изказвания по отношение на аргументите. Правителството анулира съвета, откакто Фараж събра поддръжката на редица високопоставени тори, в това число тогавашния градски министър Андрю Грифит – последната в поредност от държавни намеси в банката.

Цялата спекулация докара до преждевременно назначение на нов ръководител, Рик Хейторнуейт. В петък, откакто приключи цялостното външно търсене на нов основен изпълнителен шеф, той удостовери краткотрайния началник Пол Туейт като непрекъснат правоприемник на Роуз - основно, наподобява, с цел да може държавното управление да продължи с лятната продажба на акции.

Хънт има вяра, че всеобщата продажба на акции на обществеността може да помогне за съживяването на културата на капитала в Обединеното кралство. Но продажбата тъкмо преди избори би била искрено партийна политика - пробвайки се да пресъздадете вълнението на Тачър по отношение на финансовите вложения на всеобщия пазар и да излезете от последната от огромните избавителни стратегии за банки, наследени от лейбъристите през 2010 година

Цикличността насрещните ветрове, пред които са изправени банките, биха могли в допълнение да дефлират цените на акциите, защото кредитните загуби, породени от по-високите лихвени проценти, се зареждат, а маржовете на бъдещото кредитиране се свиват от свиващите се лихви. Thwaite намали задачите за облага в петък.

Хънт загатна, че може да употребява бюджета за идващия месец, с цел да съживи концепцията за английската Isa за акции, нов поврат в необлагаемата спестовна сметка. Това би могло да даде спомагателен тласък за закупуване на акциите на NatWest — макар че би нараснало вероятността неопитните вложители да бъдат прекалено изложени на високорисков капитал.

Желавата интервенция на държавното управление в аферата Роуз и поредност от други спорни политически решения накараха необятен кръг от интернационалните вложители да считат английските банки за неинвестируеми. Хънт изглеждаше не запомнил за това, когато провежда неотдавнашна кръгла маса с банкови шефове, с цел да обмисли по какъв начин да увеличи възприемането на банките в Обединеното кралство и по този метод продаваемостта на предлагането на NatWest.

Някои банкери гледат на проекта за акции като част от по-широкият опит на държавното управление да играе краткосрочни игри с обществените финанси, до момента в който се приготвя за предстоящо предаване на властта на лейбъристите. Дори ликвидирането, да речем, на половината от акциите на NatWest за 7-8 милиарда паунда, които има, би лишило лейбъристите от актив, чиято стойност другояче би могла да нарасне.

Една всеобща продажба на дребно би била в несъгласие с дългогодишни препоръки от чиновници на Министерството на финансите и тези в границите на UKGI, държавното капиталово звено, които предизвестиха за цената и сложността на сходен ход.

Има една обща позитивна картина — в случай че предлагането се реализира, NatWest евентуално е на път най-сетне да извади държавното управление от регистъра на акционерите си до края на идната година. За банката и нейния нов основен изпълнителен шеф и в последна сметка за страната това може да бъде единствено нещо положително.`