Двусмислената сделка за пристанищата на Етиопия подхранва несигурността относно държавността на Сомалиленд
В понеделник споразумение, подписано в етиопската столица Адис Абеба, между министър-председателя Абий Ахмед и президента Мусе Бихи Абди на отцепилата се република Сомалиленд предшества шокиращо съобщение, че вече даде тона на междудържавните отношения в Африканския рог тази година.
Меморандумът за разбирателство беше за отдаване под наем на 20 км (12 мили) от морското крайбрежие на Сомалиленд до Етиопия без излаз на море. В замяна Сомалиленд ще получи дялове във водещия превозвач на своя съсед, Ethiopian Airlines – и ще получи официално признание като суверенна държава.
Международното признаване е дълго търсена цел за Сомалиленд, регион в Северна Сомалия, който се радва на фактическа независимост от 1991 г. Но новаторското споразумение предизвика вълни от сътресения в региона и гняв в Сомалия, които го гледат като враждебен нарушаване на суверенитета на Сомалия.
„Като правителство вчера осъдихме и отхвърлихме незаконното посегателство на Етиопия върху нашия национален суверенитет и териториална цялост“, каза президентът на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд в изявление на X малко след свикването на извънредно заседание на кабинета във вторник. „Нито един сантиметър от Сомалия не може или няма да бъде подписан от никого.“
В Етиопия, където през по-голямата част от 2023 г. правителството наблягаше на икономическата необходимост от морско пристанище и дори едва доловимо намекна за възможно нахлуване в Еритрея за достъп до Червено море, сделката се описва като победа.
Но условията на тази победа се различават за Етиопия и Сомалиленд и това може допълнително да усложни ситуацията през следващите дни.
Докато Сомалиленд настоява, че признаването вече е договорено и уредено, Адис Абеба не е склонна да реши твърдо въпроса за държавността. В публикувано комюнике правителството каза, че все още не е признало официално Сомалиленд. Но публикациите в социалните медии от служителя на етиопското министерство на външните работи Месгану Арга тази седмица изглежда подкрепят тълкуването на сделката от Сомалиленд.
Двусмислието на съобщенията продължава да подхранва спекулациите. Проектът на споразумението все още не е публикуван, но всички индикации сочат, че то почти ще анулира тристранния договор от 2018 г., укрепващ връзките между Етиопия, Сомалия и Еритрея, подробности за който също така никога не са били оповестени публично.
Натиск или патриотизъм?
Етиопските официални лица бяха много по-нетърпеливи да говорят за ползите, които се твърди, че е осигурило споразумението.
„Споразумението е взаимноизгодно и Етиопия ще сподели военен и разузнавателен опит със Сомалиленд, така че двете държави да могат да си сътрудничат за защита на общите интереси“, каза Редуан Хюсеин, съветник по националната сигурност на Абий, на събитието, обявяващо споразумението. „За да улесни това, Етиопия ще създаде военна база в Сомалиленд, както и търговска морска зона.“
Абий се надява, че споразумението може да помогне за тласък на съживяването на Етиопия след година на влошаване на икономическите проблеми, вътрешни конфликти и срив в отношенията с Еритрея. След подписването на широко обявения мирен договор между двете страни през 2018 г., който помогна на Абий да получи Нобеловата награда за мир година по-късно, Етиопия се стреми да пренасочи вноса си към еритрейските пристанища.
Но това никога не се е случило.
„Преди това Абий беше култивирал лични отношения с [президента на Еритрея] Исаяс Афеверки за достъп до Червено море, но споразумението от Претория го препъна“, обяснява авторът и изследовател Мохамед Кхейр Омер, имайки предвид мирния договор от 2022 г. процес, който сложи край на войната на Етиопия в нейния северен регион Тиграй. Еритрея, чиито войски бяха съюзници на Етиопия в този конфликт, се противопостави на сделката.
Вътрешно, конфликтът с милициите от Фаро в Амхара и безредиците в Оромия отслабиха основните опорни бази за Абий. Неизвършването на плащания по еврооблигациите на Етиопия в края на 2023 г. също засили натиска върху министър-председателя.
Така че в Африканския рог и в чуждестранни кръгове се шушука, че той се е насочил към популярния ход да получи достъп до пристанище за втората по население нация в Африка, за да засили подкрепата си.
Има и вътрешни проблеми в Сомалиленд, който е известен с относителна стабилност от десетилетия. Анклавът се бори с въстанието на местните кланови милиции, които изтласкаха силите си от оспорвания град Лас Анод през август.
Този конфликт се разглежда като удар върху надеждите на Сомалиленд за признаване, които бяха свързани с поддържането на стабилност във функционираща държава. Но някои наблюдатели казаха, че не е ясно дали конфликтът е повлиял на решението на Бихи да подпише споразумението в Адис Абеба.
„Би било твърде спекулативно да се свърже споразумението с настоящите вътрешни проблеми на Сомалиленд, като се има предвид неговият постоянен стремеж към международно признание от 1991 г. насам“, каза Мухамад Абди Дуале, основател и старши редактор на сомалийския новинарски портал Horn Diplomat, пред Al Jazeera. „Сомалиленд … установи дипломатически връзки с Етиопия много преди сделката за пристанището да бъде обявена.“
Стремежът на Етиопия към пристанище
Дипломатическите връзки между тях датират от 80-те години на миналия век, когато Етиопия подкрепи бунтовническите бойци от Сомалиленд, които помогнаха за спечелването на фактическата й независимост през 1991 г., същата година, когато Етиопия няма излаз на море след успешната война за независимост на Еритрея.
Етиопия продължи да използва пристанищата на Червено море на Еритрея, докато двете държави прекъснаха връзките си и водеха гранична война през 1998-2000 г., която уби 70 000 души.
Оттогава Етиопия използва пристанището на Джибути като свой основен търговски канал, но милиардите, които Джибути се смята, че начислява на Етиопия годишно като пристанищни такси, я карат да проучва алтернативи в Судан, Сомалиленд и Кения от средата на 2000-те години.
Споразуменията между Етиопия и Сомалиленд относно използването на нейното пристанище Бербера датират още от 2005 г., но проблеми, включително логистиката и потенциалната вреда за отношенията с Могадишу, попречиха на Адис Абеба да осъществи прехвърляне на едро от Джибути.
През 2017 г. Етиопия придоби дялове в пристанището на Бербера като част от сделка, включваща компанията за управление на логистиката на Емирството DP World за разширяване на пристанището и превръщането му в доходоносен търговски портал, обслужващ нуждите на 119 милиона етиопци. По това време Сомалия заклейми сделката като незаконна. Етиопия не изпълни ангажиментите си и в крайна сметка загуби своя дял до 2022 г.
Въпреки тази история и като цяло топлите отношения между властите в Адис Абеба и Харгейса, Адис Абеба никога не е обмисляла открито да предостави пълно признаване на Сомалиленд.
Дори сега Редуан подчерта, че споразумението, подписано тази седмица, е само отправна точка за преговори – без определен график – които ще изискват задълбочени обсъждания и одобрение от двата парламента.
Въпреки това, възможността Етиопия да стане първата държава, която официално признава независимостта на Сомалиленд, заплашва да навреди на дипломатическите отношения между Етиопия и Сомалия, две държави с дълга история на военен конфликт и враждебност.
Ново напрежение в отношенията
След независимостта на Сомалия през 1960 г. и до края на Студената война, статутът на сомалийския регион на Етиопия, вторият по големина по площ, е горещо оспорван между двете страни.
Регионът, известен още като Огаден, е дом на етнически сомалийци, които съставляват около 7 процента от населението на Етиопия. Стана свидетел на множество конфликти. Едната беше войната в Огаден от 1977 до 1978 г., която уби десетки хиляди хора, преди Етиопия, с помощта на съветски военни съветници и кубински войски, да възстанови господството си над земята.
По време на правителствата на етиопския Менгисту Хайлемариам и сомалийския президент Сиад Баре и двете страни подкрепяха бунтовнически фракции в страните на другата страна, които ще продължат да отслабват и в крайна сметка ще доведат до свалянето на двамата лидери от власт през 1991 г.
Сомалия никога не е възвърнала стабилността, която познаваше по време на ерата на Баре. Части от страната в момента са под контрола на бойци от издънката на Ал Кайда Ал Шабаб.
Значителна част от етиопските войски са били част от мироопазващата мисия на Африканския съюз, имаща мандат да се бори с бунтовниците в Сомалия. Тяхното полупостоянно присъствие в страната от 2006 г. подхранва допълнително негодувание.
Така че споразумението от понеделник само допълнително обтегна крехките отношения между съседите.
„Това е най-грубото нарушение на суверенитета на Сомалия от чужда държава от около десетилетие и половина“, каза Абди Айнте, сомалийски политик и бивш министър на планирането, пред Ал Джазира. „Последната страна, която наруши суверенитета на Сомалия, беше Етиопия, когато нахлу през 2006 г., което завърши катастрофално. [Инвазията от 2006 г.] всъщност доведе до възхода на ал-Шабаб, най-жестоката войнствена група в региона, така че можете само да си представите какво може да направи това в Сомалия и в целия регион.“
Друг политик, депутатът Абдирахман Абдискакур, призова централата на Африканския съюз да бъде преместена извън Етиопия, според Сомалийската национална информационна агенция.
Тъй като военните действия са неосъществими, Сомалия вероятно ще използва официални дипломатически канали в АС или ООН, за да предотврати прилагането на споразумението. Досега Европейският съюз и Съединените щати са издали изявления, изразяващи подкрепа за позицията на Сомалия.
Позицията на други влиятелни играчи в региона все още не е толкова ясна.
„Възможно е ОАЕ, които имат сърдечни отношения както с Етиопия, така и със Сомалиленд, да са насърчили страните да продължат със сделката“, обясни Мохамед. „ОАЕ са амбицирани да имат присъствие в пристанища по Червено море, Аденския залив и Индийския океан. Със Сили за бърза поддръжка [паравоенни], които подкрепят завладяването на позиции в Судан, ОАЕ може да се стремят да консолидират своите печалби в региона.“
Междувременно бомбардирането на Израел върху ивицата Газа има вълнообразен ефект, включително най-скорошните атаки на бунтовниците Хути срещу кораби в Червено море, засягащи стратегическия пролив Бад ал Мандеб.
Тъй като и двата района са точно до бреговете на Сомалиленд, новогодишното споразумение в Адис Абеба може да даде тласък на повече от икономическа активност в последния стремеж на Етиопия за морско пристанище.
