Фалшива война от Карлос Мануел Алварес - Медитация за миграцията

Роден през 1989 година, Карлос Мануел Алварес принадлежи на поколението създатели, за които идеалите на кубинската гражданска война се трансфораха в кисело. Дебютният му разказ „ Fallen “ (2019) рисува горчив портрет на фамилния живот в селската Куба, където революционните фантазии са мъртви, свободите са лимитирани, а опциите са нищожни.

Фалшива война, неговите следващи дейности, оповестени на испански през 2021 година и в този момент в магистрален превод от Наташа Уимер, оповестени на остров. Това е разпилян, полифоничен разказ, подхранван от гняв и съпричастност.

Няма изчерпателен сюжет, няма централен роман, който се зашива дружно тези винетки от емигравния живот в Маями, Ню Йорк, Мексико Сити, Париж и Берлин. Вместо това има общите тематики за загуба и блян, на живота, изкоренени и присадени на друго място, носени на океански течения на бягство и завръщане.

'не ви е даден, " aria-hidden = " true " >

' не ви е на място темперамент на някогашния му дом. „ Омразата се трансформира в пътуваща процедура “

Повечето герои в романа даже нямат име. Вместо това ние сме осведомени с „ Бръснарят “, „ Инструменталистът “, „ Клиент “, „ Юноша “, „ Дисидентът “. Всеки един от тези гласове можеше да бъде неизвестен код, елементарен стенд-ин, само че в ръцете на Алварес те въплъщават мъчително характерен аспект на кубинската (и латиноамериканската) диаспора.

„ Ти не принадлежиш на някогашния му дом, до момента в който не го презирате “, споделя един от тези герои, отразяващ връзката му с някогашния му дом на остров. „ Изгнанието означаваше увековечаване на страна, а не отвод от нея и омразата се трансформира в пътуваща процедура. “

Докато някои се измиват във Флорида, бягащи от потисничеството, други бягат от руините от предходния си живот. „ Бях печален човек, в действителност унищожен човек “, изяснява различен повествовател. „ Земетресението в Мексико Сити беше унищожила част от постройката ми и на практика целия ми апартамент. Много неща бяха заровени под руините. Дрехи, ястия, изкуството по стените - младостта ми също по някакъв метод. И годеницата ми. Щях да се оженя. “

в сърцето на книгата. Интерлудията със междинен родовец се концентрира върху неназована кубински отстъпник в Берлин, обмисляйки неуместната нравственос да бъдеш феериран в чужбина, че е преследван вкъщи.

Скоро „ Дисидентът “ се е трансформирал в „ изгнанието “ и се оказва, че пътува назад към Куба след гибелта на сестра си. „ Все още съм млад, счита за заточение и към този момент хората са мъртви, хора, чиито лица съм виждал доста пъти. “ Островът, който в миналото е бил дом, в този момент е остров от призраци. Междувременно разрушената кубинска столица идва внезапно на фокус като място на отчаяние, „ град с доста бездомни тъжни “, където всеки има блъсканица.

Това несполучливо завръщане на дома разрешава на изгнанието да се отрази на ориста на ориста на останалите откъм гърба. Минавайки около парк, където хората вършат сателитни видео позвънявания, той вижда дядо, разговаряйки с внуци в морето: „ Дядото може да ги види ясно, само че в този момент е нощ и внуците не могат да го видят. Вие. ”

Времето е компресирано и опънато в този разказ, който наподобява по -решен да изследва разединението на емисията, в сравнение с да продължи конвенциите на линейното описване на истории. Това е импресионистичен и дезориентиращ, само че тръби с истината на живия опит. В последна сметка, споделя един от по -гадните гласове на романа, „ времето за преселник е друго “.

„ В тази страна има богатство за всички “, има разгорещено някой различен за живота в Съединени американски щати. If False War teaches us anything it is that emigration often means replacing one deep disillusionment with another.

False War by Carlos Manuel Álvarez, translated by Natasha Wimmer Fitzcarraldo £14.99/Graywolf $17, 268 pages

Join our online book group on Фейсбук at and follow FT Weekend on, and