Главни изпълнителни директори в ерата на безпокойството

Корпоративните водачи нормално не отделят дни от натоварените си графици, с цел да разискват бъдещето на демокрацията. Но това не са елементарни времена. Миналата седмица посетих ритрийт с към 40 световни бизнес водачи и имах късмет да видя пулса им в една нова ера на безпокойствие. По-долу са моите три най-хубави неща за у дома. 

Първи урок: в днешно време политиката е съществена грижа на борда. Преди на такива конференции бихте чули доста повече диалози за самия бизнес, както и за технологии и ръководство. Но този път диалогът на водача се въртеше към смисъла на основните резултати от изборите през 2024 година, изключително в Съединени американски щати и Европа.

Няма явен консенсус по отношение на това дали Джо Байдън (ако приемем, че той остане номинираният от Демократическата партия) или Доналд Тръмп е най-хубавото за бизнеса, което отразява терзанията по отношение на фискалното влияние на проектите за разноски на Байдън (въпреки че имаше доста по-малко терзания по отношение на резултатите от данъчните облекчения на Тръмп). Но това също наподобява отразява много наивно разбиране, че бизнесът може сполучливо да ръководи Тръмп през втори мандат. Съмнявам се, че това ще бъде по този начин.   

Повечето участници (които говореха съгласно разпоредбите на Chatham House) имаха вяра, че Европейски Съюз е заплашен от раздробяване поради нестабилната политика във Франция и Германия и че след Брекзит Англия по подигравка на ориста се е трансформирала в минимум грозната къща на блокът, който е Европа.

Имаше също по този начин доста разногласия по отношение на все по-агресивните дейности към Тайван от страна на китайския президент Си Дзинпин и капацитета за парещ спор — или най-малко транспортни въздушни точки — в Южнокитайско море. Докато един китайски участник се застъпи за връщане към статуквото „ тъкмо в точния момент “ от 90-те години на предишния век, при което огромни мултинационални компании изнесоха произвеждане в Китай въз основа на мащаба и ниските разноски за труд, множеството участници се съмняваха, че това е допустимо.

Това води до втори урок: основните изпълнителни шефове хеджират своите залози, и то доста. Бизнесът може да се оплаква гневно обществено от цените, популизма и рисковете на индустриалната политика, само че в частния бранш водачите знаят, че в бъдеще държавното управление ще играе доста по-голяма роля в ръководството на фирмите.

Между възхода на китайския шовинизъм, реиндустриализацията на Съединени американски щати, възраждането на крайната десница в Европа и избирането на пролейбъристки водачи тук-там като Мексико (и напълно евентуално Англия по-късно тази седмица), натискането и привличането на националните проблеми размени една единствена световна парадигма за „ успеваемост “ за бизнеса.

Това значи изблик на доста по-сложни тактики за регионализация и понижаване на риска. Те не са единствено за политика, несъмнено. Разходите и времето за превоз на дълги дистанции през дълги вериги на доставки, нуждата от понижаване на въглеродните излъчвания, възходящото търсене на работна ръка и нетърпеливите консуматори, които желаят това, което желаят тъкмо в този момент, тласкат доста компании към голям брой локални центрове на произвеждане и ползване.

Технологията е това, което прави тази наклонност към „ клъстеризация “ допустима и даже мечтана. Както отбелязва Майк Уилсън, създател на Parc Institute for Manufacturing, Logistics and Inventory в университета в Кардиф, към 800 милиарда $ от 2,5 трилиона $ в инвентара, държан в Съединени американски щати в края на 2023 година, идват от настоящи разноски, обезценка, налози и остаряване. За да понижат това, фирмите употребяват датчици за следене на обособени артикули и основаване на подробни карти на веригата за доставки, които по-късно могат да бъдат ръководени посредством ръководени от изкуствен интелект предсказуеми аналитични системи за понижаване на времето за осъществяване и отпадъците.

По същия метод, адитивното произвеждане се употребява за в допълнение превъзмогване на празнината в запасите от непредвидени шокове в търсенето и предлагането. Уроците, научени от пандемията – през което време фирмите използваха 3D принтиране, с цел да създават бързо неща като елементи за респиратори или автокомпоненти на място – се ползват към потребителската електроника и други промишлености.

Въпреки че това не е по този начин безусловно да се обосновавам в интерес на близкото систематизиране на производството, за мен беше явно, че фирмите към този момент не желаят всичките си яйца в една кошница. Точно в точния момент в действителност се пренасочва към тъкмо за всеки случай, което ще има необятни последствия за метода, по който работят световните бизнеси.

Накрая, трета точка: Имам мощното чувство, че някои мултинационални компании стартират да откриват опция във всички рецесии на момента. Още през 2008 година, след огромната финансова рецесия, банките реалокираха прочут риск от балансите си, само че не премислиха фундаментално своите бизнес модели. Наистина прекомерно огромните, с цел да банкрутират банки стават все по-големи, защото концентрацията в промишлеността се усилва, дружно с равнищата на частния дълг. Една от аргументите за това е, че държавното управление също не промени модела си на работа - ниските ставки и количествените облекчения взеха решение казуса с дълга с повече дълг. 

Но този път има ясно чувство за същинска смяна на политическото икономическо махало по света. Това от своя страна принуждава бизнеса в действителност да промени метода, по който мисли и работи на главно равнище. До степента, в която фирмите стават по-продуктивни, устойчиви, ефикасни и пазарно чувствителни вследствие на това, това ще бъде положително нещо както за Уолстрийт, по този начин и за Мейн Стрийт.

Мухата в мехлема е световното /локално спиране на връзката, което към момента съществува сред изпълнителните шефове и техните междинни клиенти и служащи. Имаше увлекателна сесия за това по какъв начин страните, които са в положение да предотвратят упадъка, го вършат, като намерят обща цел измежду своите жители. Но елитите и елементарният човек би трябвало да споделят тази цел. В Съединени американски щати, както и в толкоз доста страни, общата формулировка на публичното богатство остава недостъпна.