Гледайки наблюдателите: американска телевизия, Газа и двете страни на прекратяване на огъня
Ако желаете да разберете за какво през последните четири десетилетия Близкият изток е претърпял един жесток спор след различен, макар многократните ръководени от Съединените щати старания за „ ходатайство “ и „ реализиране на мир “ сред арабите и Израел, ето безвъзмезден съвет за вас: гледайте американско телевизионно отразяване на миг на рецесия или огромна драма в района и по-късно сравнете какво видяхте с арабско или даже европейско отразяване на същото събитие.
Точно това правех през последните няколко дни – гледах отразяването на нежното преустановяване на огъня в Газа и размяната на арестувани сред Израел и Хамас в разнообразни американски телевизионни мрежи (главно CNN, ABC и NBC), както и на BBC и Al Jazeera.
Никога през половин век, откогато проследявам интернационалните вести, не съм бил очевидец на толкоз неприятна, пристрастна и повърхностна публицистика като тази на тези американски телевизионни канали през последната седмица. Всъщност това, което видях, беше по-малко публицистика, ориентирана към информиране на публиката за настоящи събития по света, и повече риалити телевизия, деликатно проектирана и изпълнена, с цел да ги забавлява. За разлика от тях Ал Джазира и до известна степен Би Би Си очевидно се стремяха да реализират по-голям баланс, да обезпечат изчерпателен разбор, да включат историческия подтекст и да хуманизират всички наранени от спора. Техните старания да обезпечат качествена публицистика за своите аудитории единствено подчертаха шокиращо неприятното показване на американските мрежи.
Нищо чудно, че американската общност е толкоз зле осведомена по проблемите на Близкия изток, а американското държавно управление продължава да се проваля в напъните си за „ реализиране на мир “ и вместо това постоянно изпраща военни батальони и флотилии в района.
И по този начин, ето какво ми направи усещане по отношение на американското телевизионно отразяване на примирието в Газа. Моля, имайте поради, че това не е научно проучване, а лист с усещания и наблюдения:
По-голямата част от американските публицисти, отразяващи събитията „ на място “, са били основани или в Тел Авив, или в израелския Западен Йерусалим, и не са имали директен контакт с палестинците в Газа.
Доминиращата тематика на американското отразяване беше освобождението на израелците, които бяха арестувани в Газа (ще назовавам тях и хилядите палестинци сега в израелски затвори „ арестувани “, с цел да избегна към този момент дебата за който бива именуван „ пленник “ или „ пандизчия “). Американските телевизионни канали не поставиха доста старания да предадат на аудиторията си палестинските гледни точки и настроения. Разбираемо е израелската телевизия да се концентрира непосредствено върху израелските арестувани, само че американската телевизия би трябвало най-малко да се опита да показа цялата история и да сътвори пространство за възприятията и вероятностите на двете общества.
Огромното време и старания, които американските домакини и репортери посветиха да споделят с аудиторията си мощните страсти на фамилиите на израелски арестувани, бяха впечатляващи по всевъзможен стандарт. Имаше многократни изявленията, фотоколажи, видео свидетелства и безчет прочувствени истории за тестванията на израелските арестувани и техните разтревожени фамилии. И въпреки всичко нямаше сходен интензитет или степен на отразяване на възприятията на палестинските арестувани и техните фамилии, които съставляват половината от историята. Израелските арестувани и техните фамилии бяха показани като същински хора, с имена, възраст и мощни човешки страсти, обхванати от боязън и вяра, правейки всичко допустимо, с цел да спасят членовете на фамилиите си, арестувани в Газа. Опознахме ги и почувствахме болката им, която значително ни беше отказана за палестинците.
Всеки, който гледа американски вести, бързо научи имената на всички израелски деца, арестувани в Газа. Техните разкази, съпроводени със фотоси и видеоклипове, предоставени от техните фамилии, допряха сърцата на всички, които ги гледаха. Бях изключително разчувствуван, да вземем за пример, от отчета за едно малко момиченце, чийто татко довел кучето й, с цел да я посрещне при завръщането й в Израел.
Като цяло, отразяването от страна на Съединени американски щати на историите на израелски арестувани в Газа и техните фамилии показва публицистиката – и човечеството – в най-хубавата прочувствена и разказна форма. И въпреки всичко, отразявайки може би второто най-значимо политическо/военно събитие във вековния спор сред ционизма/Израел и арабизма/Палестина (след 1947/48 г.), човек би очаквал американските новинарски мрежи да предложат на публиката си обстоятелства, персони, страсти и обществени действителности и от двете страни. Едностранчивото отразяване, колкото и да е механически опитно и прочувствено завладяващо, не е новинарско отчитане, то е мажоретка.
Думите, употребявани от американски водещи, водещи и репортери, до момента в който отразяваха тези събития, също издаваха техните пристрастия. Израелците под 16-годишна възраст постоянно са били наричани „ деца “, до момента в който лишените от независимост млади палестинци от същата възрастова група са били преобладаващо наричани „ малолетни “. Израелските арестувани дами нормално бяха разпознати като „ майки “, „ дъщери “ или „ баби “ – и с право. Палестинските арестувани дами обаче са били наричани най-вече единствено „ дами “ или „ дами “ – по този метод публиката не е била насърчавана да ги възприема като майки, лели, баби и да основава прочувствени връзки с тях.
Служителите на Хамас бяха съвсем универсално наричани „ терористи “ – може би разбираема номенклатура, когато се разказват тези, които са взели участие в нахлуване против невъоръжени цивилни, само че не е потребна или съответна за изложение на всички членове на организация, която прави политически, военни и обществени функции в обществото – и съставлява най-новата демонстрация на войнствена политическа опозиция против Израел и века на експанзия на ционизма против и послушание на палестинците.
В някои случаи мрежите проследяваха ежеминутно пътуванията на израелски арестувани от Газа до домовете им в Израел – връщайки се към изявленията със фамилиите и напред към подготовката, с цел да ги поздравят. За разлика от това, с доста малко изключения, не е имало сериозен опит да се обезпечи сходно отразяване на пътуванията на палестинските арестувани или техните фамилии – макар че достъпът до доста от тези фамилии на Западния бряг беше вероятен.
Отразяването на палестинците, приветстващи завръщащите се арестувани, беше разпръснато и леко дефинирано, до момента в който отразяването на еквивалентната израелска история беше повтарящо се, разтърсващо сълзи и буйно.
Анализаторите/коментаторите, интервюирани в Съединени американски щати от американските мрежи, дават спомагателни пластове ориенталистки стандарти за палестинци и араби, които оферират дребна или никаква новинарска стойност, само че се поддават основно на естествените инстинкти за развлечение на публиката или на шовинистичната поддръжка на мрежите за политиките на Съединени американски щати в района.
Така чух някогашни договарящи за заложници в Съединени американски щати да изясняват (всъщност да предположим) какви компликации ще срещнат израелците при освобождението на техните арестувани жители, в това число натиска на „ арабската улица “. Дори чухме, че сътрудници на ФБР са били в Израел, с цел да проверяват вероятни палестински закононарушения против американски жители – несъмнено, мрежите не са създали опит да слагат под подозрение дали се вършат сходни старания за следствие на многото израелски закононарушения против палестинците – в това число убийството на повече от 14 000 души – някои от които също са американски жители.
Най-яркият минус в американското телевизионно отразяване на последните събития в Израел-Палестина беше съвсем цялостната липса на какъвто и да е исторически подтекст, който би оказал помощ на публиката да осмисли офанзивата против Израел от 7 октомври и всичко последвало. Този подтекст беше нужен не с цел да оправдае офанзивата на Хамас, а просто с цел да помогне на хората да схванат за какво това се случи в този древен спор.
Наистина офанзивата против Израел не може да бъде изцяло разбрана и оценена, без да се вземат поради половин дузина други конфликти сред Израел и Хамас през последните 35 години от раждането на Хамас. Палестинците и по-голямата част от интернационалната общественост упорстват, че историческият подтекст на този спор би трябвало да бъде оценен, в случай че войните би трябвало да приключат и да се прокара път към взаимно битие. Израел, въпреки това, е решен да спре всеки исторически разбор, който би могъл да изясни по какъв начин земя, която е била 96 % палестинска преди век, в този момент е 80 % евреи израелски. Когато американската телевизия не показва никакъв исторически подтекст, тя категорично застава на страната на Израел по този централен въпрос. Може да прави това колкото си желае в предложенията си за отзиви, само че не и в отразяването на вести.
Тези бързи наблюдения не са обстоен разбор на телевизионното отразяване на Съединени американски щати на последните събития в Израел-Палестина. Наясно съм, че американските телевизионни мрежи също предоставиха няколко момента на уравновесено отразяване, по време на които израелци и палестинци бяха третирани като идентични хора. По-голямата част от репортажа, който видях обаче, не признаваше човечността на палестинците и вместо това отразяваше преобладаващия израелски мироглед, че палестинците не са хора и по този метод тяхното страдалчество, страсти и желания могат да бъдат пренебрегнати, минимизирани или показани незадълбочено в медийното отразяване.
Всички медийни организации, в това число телевизионните мрежи, които се пробват да отразяват този век на спор за американската аудитория, би трябвало да се стремят да практикуват по-добра публицистика, като заобикалят, доколкото е допустимо, представянето на забавление и агитация в своите новинарски излъчвания.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
