Глобалната икономика залита ли в „хладните двадесетте“?

След период на скок на цените и високи лихвени проценти Кристин Лагард тази седмица си позволи момент на оптимизъм.

„Ние сме ясно вижда признаци на възстановяване“, каза президентът на Европейската централна банка в сряда. Един „феноменален“ пазар на труда ще бъде съчетан с възстановяване, което, макар и „плахо“ в началото, ще набере скорост през 2024 г., добави тя.

Нейният облекчен тон – отразен другаде в слънчево Вашингтон по време на пролетните срещи на МВФ и Световната банка – беше разбираемо. Подемната американска икономика, растящото вътрешно търсене в Индия и намаляващият натиск върху цените на други места намалиха шансовете за глобална рецесия, от която много се страхуваха, почти до нула. Сега МВФ прогнозира, че световната икономика ще нарасне с 3,2% тази година спрямо 2,9%, прогнозирани преди шест месеца.

„Този ​​път настроението беше малко по-положително“, казва Масуд Ахмед, президент на мозъчния тръст Центъра за глобално развитие и бивш служител на МВФ и Световната банка. „Близкосрочната икономическа перспектива е малко по-добра.“

И все пак всякакви празненства по повод очевидното меко кацане сред централните банкери и министри във Вашингтон бяха силно смекчени от два фактора.

Първата беше нарастващата възможност твърдият ценови натиск в САЩ да задържи лихвените проценти на Федералния резерв и следователно глобалните разходи за заеми по-високи за по-дълго време. Това ще удари нововъзникващите пазари с големи суми дълг в долари и ще усложни плановете на ЕЦБ и другите централни банки да намалят собствените си лихви, дори ако те настояват, че няма да бъдат повлияни от обсъжданията във Вашингтон.

По-големият облак на хоризонта беше все по-мрачна прогноза за перспективите за глобален растеж през останалата част от това десетилетие. Световната икономика е изложена на риск да изпадне в „хладните двадесетте“, предупреди управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева преди срещите, ако политиката не се промени драстично.

Средносрочните прогнози в Доклада за глобалната финансова стабилност на фонда, който показва къде служителите смятат, че растежът ще бъде след пет години, са най-ниските от десетилетия. До края на 2020 г. глобалният растеж ще се понижи с повече от процентен пункт в сравнение със средния преди пандемията, установи фондът.

Това, което се крие зад мрака, е смесица от слаба производителност, намаляване на глобализацията - и нейното следствие, чести пристъпи на геополитически сътресения.

Заедно тази токсична комбинация ще намали растежа до нищожни нива и по този начин ще посее семената на „народното недоволство“ от основната политика, предупреди Георгиева. Рискът е особено изразен в някои от най-бедните страни в света, които вероятно ще изостанат още повече от своите партньори в нововъзникващите пазари и развитите икономики.

Тенденцията – и как да се справим с нея, добави ръководителят на МВФ в четвъртък – е „това, за което си мисля, когато се събудя посред нощ“.

Песимизмът на фонда е изграден около възгледа, че годините на ниски лихвени проценти след глобалната финансова криза от 2008 г. са довели до неправилно разпределение на капитала, което поддържа неефективните зомби компании в бизнеса и спира инвестициите се разгръщат в по-обещаващи и печеливши дейности.

При ниските инвестиции резултатът е бавен растеж на производителността в няколко големи икономики, особено в ЕС. Опасенията на длъжностните лица са, че страните, особено тези със застаряващо население и по-малко бюджетни възможности, ще се борят да обърнат тенденцията.

Доналд Кон, бивш заместник-председател на Фед, сега в Брукингс, казва, че глобалната обстановка вероятно ще остане по-нестабилна от наблюдаваните по-благоприятни условия през последните десетилетия. „Имаше цяла поредица от положителни шокове в предлагането през 90-те и 2000-те години, например падането на желязната завеса, интеграцията на Източна Европа, влизането на Китай в СТО и т.н.“, казва той.

Сега тези положителни шокове вече не идват. Вместо това световната икономика се блъска от катаклизми, включително пандемията и войните. „Това очевидно е лоша новина за световната икономика.“

В допълнение, голямото увеличение на глобалното предлагане на работна ръка, наблюдавано през предходните десетилетия, намаля, което доведе до натиск за повишаване на разходите и цените. „Това ще трябва да бъде противодействано от централните банки“, добавя Кон.

Друг голям източник на безпокойство за присъстващите е фрагментирането на глобалната търговска система, като нациите – включително двете най-големи икономики в света, САЩ и Китай – все повече прибягват до тарифи и субсидии, за да защитят вътрешните си интереси.

Индустриалните политики, някога анатемосани в кръговете на глобалните икономически политики, отново са на дневен ред. По изчисления на МВФ миналата година е имало повече от 2500 политически интервенции по света. Трите големи икономически сили в света - Китай, ЕС и САЩ - представляват почти половината от общия брой.

Гита Гопинат, първият заместник-управляващ директор на МВФ, предупреди през декември, че глобалните загуби от търговската фрагментация може да достигнат до 7 процента от брутния вътрешен продукт.

Страхът за тези, които се противопоставят на този вид интервенционизъм, е, че в година, когато повече от половината население на света ще се отправи към урните - включително в САЩ и в Европа - политиците ще бъдат изкушени да издигнат все по-големи търговски бариери за спечелване на гласове.

Възможният републиканец, кандидат за президент на САЩ Доналд Тръмп планира да наложи 10-процентно мито върху целия внос, предложение, което беше критикувано от генералния директор на Световната търговска организация Нгози Оконджо-Ивеала вторник.

„Искрено се надявам, че това няма да се случи“, каза тя на събитие в Института Питърсън, „и че ако се случи, другите членове ще запазят хладнокръвие и няма да отмъстят, за да можем да запазим световната търговска система .”

Но настроението във Вашингтон е ястребово и от двете страни на пътеката. Джо Байдън, президентът, каза тази седмица, че иска да утрои митата върху китайската стомана.

В кулоарите на срещата други обвиниха организации като МВФ и СТО, че са пренебрегнали губещите от натиска след Втората световна война за създаване на глобален икономически ред, който е в полза на елитите.

„Проблемът през последните 50 години не беше глобализацията, а глобализмът“, казва Иън Бремер, основателят на Eurasia Group. „Решенията, взети от малък брой бенефициенти, които бяха много мощни, казаха: „Няма да обръщаме внимание на факта, че социалният договор се разпада.“

< strong>Запълването на разликата в производителносттаще изисква ново мислене, предупреди фондът. Стивън ван Вайенберг, холандският министър на финансите, повтаря посланието си, че правителствата трябва да „намерят нови двигатели на растежа“. Това може да включва по-привлекателно за работниците да прекарват по-дълго време на работа, казва той пред Financial Times.

Повече имиграция – фактор, който, колкото и да е политически противоречив, мнозина на срещите казаха, че е в центъра на впечатляващото представяне на американската икономика – също беше рекламиран във Вашингтон като начин за възстановяване на глобалния растеж. Други тук предложиха усилия за увеличаване на инвестициите в ключови умения и участието на жените на пазара на труда може да повиши производителността, заедно с потенциала за спестяване на време на генеративния изкуствен интелект.

И все пак мнението на пролетните срещи беше, че може да не е останало много време или място за финансовите министри и централните банкери да обърнат прилива.

Хората четат, че има огромен дефицит в САЩ и смятат, че това е вярно. Но след това просто продължете с живота си

Това, което прави ситуацията толкова трудна, е нищожната фискална огнева мощ, с която толкова много държави разполагат. Централните банкери в САЩ и извън тях, уплашени от най-лошия пристъп на инфлация от поколения, остават предпазливи относно намаляването на лихвените проценти и понижаването на разходите за заеми на правителствата.

Комбинирането на „невероятните количества инвестиции“, необходими за бъдещ растеж с „Стабилните и устойчиви публични финанси изискват избор“, казва ван Вайенберг. „Тук предстои доста предизвикателство.“

САЩ бяха в центъра на страховете на много висши политици. Очаква се фондът да запише фискален дефицит от 7,1 процента през следващата година - повече от три пъти над средния 2 процента за други развити икономики - докато Бюджетната служба на Конгреса вярва, че неговите нетни лихвени плащания ще надхвърлят 1 трилион долара след 2026 г.

Много икономисти смятат, че състоянието на бюджета ще продължи да се влошава с класа политици, които не показват очевиден апетит да овладеят вземането на заеми, независимо от резултата от президентските избори.

Притесненията не спират със САЩ. Китай, който се бори със заплахата от дефлация и слаб растеж, се очаква да отчете дефицит от 7,6% през 2025 г. - повече от два пъти повече от средното ниво от 3,7% за другите нововъзникващи пазари.

Някои смятат, че опасността е, че в среда на чести сътресения — вариращи от войни до пандемии — властите може да са станали по-умели в игнорирането на нарастващите бюджетни опасности, отколкото да се справят с тях.

„Има толерантност и желание да се живее с тези рискове“, казва Ахмед от Центъра за глобално развитие. „Хората четат, че в САЩ има огромен дефицит и смятат, че това е вярно. Но след това просто продължете живота си.”

Безпокойството относно икономическите перспективи е намаляло допълнително предвид липсата на отдавна опасявано твърдо приземяване, водено от главозамайващи увеличения на лихвените проценти. „Сега хората са по-малко притеснени за близкото бъдеще“, добавя Ахмед.

И все пак предвид силите, които пречат на стабилния растеж през следващите години, сегашната икономическа почивка може да се окаже обезсърчаващо мимолетна. Низходящата траектория в дългосрочните прогнози за растеж на МВФ изглеждаше като „швейцарска ски писта“, каза Георгиева. „Не искам това за в бъдеще.“

Последвайте ни в