Горещият въздух на тарифите на Тръмп се доближава до тавана на студената реалност
Не беше толкоз от дълго време, че мултинационалните компании и задграничните държавни управления бяха в положение на непрекъсната свръхбдителност за следващото експлоадиране на Доналд Тръмп в обществените медии, заплашващо с нов бараж от цени.
В наши дни има устойчиво шествие от новинарски събития в другата посока. Срещата през октомври с китайския президент Си Дзинпин, на която Тръмп отстъпи, откакто заплаши с солидна ескалация на митата, в този момент наподобява доста като инфлексна точка.
Миналата седмица, откакто остана невъзмутим пред лицето на Тръмповата рецензия против наказателното гонене на неговия предходник, подбудител към преврата, президента на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, беше заплатен с солидни съкращения в Американски мита върху храните. Другите страни от Централна и Южна Америка Аржентина, Еквадор, Гватемала и Ел Салвадор получиха сходно облекчение, както евентуално и Европейски Съюз.
Канада занапред ще бъде унищожена с спомагателните 10-процентни мита, които Тръмп заплаши за отвратителното закононарушение с точното цитиране на Роналд Рейгън в телевизионна реклама. Докладите демонстрират, че той ще смекчи или отсрочи идните мита върху полупроводниците. Предстои и решение на Върховния съд, което може да го принуди да реконструира тарифната стена с висока скорост, като употребява други правни принадлежности, привличайки повече внимание към политика, която към този момент е непопулярна измежду обществеността и бизнеса.
В този подтекст продължаващите бръщолевения на Тръмп в поддръжка на митата в опит да обърне враждебното публично мнение имат леко сантиментален тип. Реалността го е разочаровала и рецензиите няма да оказват помощ.
Всъщност евентуално следва и по-лошо. Ефектите, които икономистите предвидиха, до момента са се показали единствено отчасти, не на последно място тъй като огромната част от митата, обещани на по този начин наречения „ ден на освобождението “ през април, не дойде до август и тъй като президентът беше заставен да пробие дупки в тях, с цел да облекчи избрани промишлености. Приходите от мита във връзка с стойностите на вноса остават малко под 10 % – и този налог не е задоволителен, с цел да финансира хипотетичния „ тарифен дял “ от 2000 $, който Тръмп даде обещание на гласоподавателите.
Все още не е настъпило огромно нарастване на потребителските цени. Създаването на инвентар и други гъвкави корпоративни тактики подсигуряват, че нито застрашените празни лавици, нито разпределението на кукли за американски деца не са се случили до момента.
Тарифите са досадни, само че не и пагубни. Производствената мрежа на играчки и електроника „ Factory Asia “, построена през 90-те години на предишния век, в последна сметка беше построена макар че междинните цени измежду участващите страни остават (ниски) двуцифрени.
Но е доста евентуално да има още стопански и политически проблеми, в случай че цените се покачат и търговията бъде съществено прекратена. Производствената продукция и заетостта към този момент понижават по време на президентството на Тръмп и фирмите се оплакват, че не могат да получат вносни първични материали.
Отстъплението на цените на Тръмп може да се наложи да се форсира. Намаляването на митата за храна отразява възобновената угриженост за цената на живота, нещо, за което беше упрекнат и неговият предходник Джо Байдън. Тръмп непочтено даде обещание освен да понижи темпа на инфлацията - повишението на равнището на цените - само че и самите цени. Байдън пострада ненапълно незаслужено от публичната некадърност да разбере разликата сред ценовите промени и нивата; разочарованието от Тръмп е негова лична виновност. Администрацията му е сведена до това просто да лъже за цените на питателните артикули.
Тръмп е разкрил, че светът и стопанската система на търговията и растежа просто не са такива, каквито е вярвал. Дори цените да работят за отбрана на промишлеността, те няма да оказват помощ доста на Съединени американски щати. Америка е богата страна, доминирана от потреблението на домашни услуги и със относително дребен бранш на комерсиалните артикули, а не източноазиатска стопанска система със междинни приходи, разчитаща на износа на произвеждане.
Всъщност беше задоволително рационално рекламата на канадската акция да твърди, че Рейгън е свободен търговец, несъмнено спрямо Тръмп. Както допуска тази към този момент известна реклама, Рейгън е употребявал целенасочена отбрана за противоречиви браншове като стомана и коли, с цел да сътвори политическо пространство за по-общо гонене на по-ниски мита. Той също по този начин наложи несъгласие върху ограничаващите квоти за импорт на облекла и обувки и приказва за резултата върху потребителите, както и върху фирмите.
Що се отнася до митата като инструмент за световно икономическо ръководство, от дълго време никой в администрацията не е направил устойчива позиция за смешното „ съглашение Мар-а-Лаго “ – концепцията, че Съединени американски щати могат да употребяват търговски ограничавания, с цел да принудят света към стабилно намаляване на $. Много сме надалеч от заблудите на министъра на финансите Скот Бесент, който изрази мнение през октомври предходната година, че Вашингтон може да принуди други страни да преустроят стопанските системи си в интерес на Съединени американски щати.
Вярно е, че държавни управления като малайзийското неотдавна подписаха съглашения, за които се допуска, че разрешават на Съединени американски щати да диктуват техния надзор върху износа и други сходни. Но аз от своя страна съм мощно песимистичен, че Съединени американски щати ще бъдат подготвени да навредят на личната си стопанска система задоволително, с цел да заплашат да ги употребяват като лост.
Фактите са упорити неща. Светът не е подобен, какъвто си го е представял Тръмп. Би било самоуверено да се обадите на върха на тарифната му кампания; той е прекомерно променлив за това. Но един от обичаните му принадлежности се оказва доста по-малко ефикасен и доста по-вреден за потребителя, в сравнение с си е представял. Ние, несъмнено, му го казахме.