Изпращане от пиянска дегустация на 2002 срещу 2004 шампанско

Шампанското отравяне нещо ли е? Не чакам никакво състрадание, само че в петък, 24 ноември предходната година сигурно се почувствах по този начин, като че ли пострадвам от това. Това беше датата, определена от експерта Master of Wine Dawn Davies от The Whisky Exchange and Specialty Drinks за нейната годишна дегустация на шампанско в Glaziers Hall с аспект към Темза.

Но това беше дегустация предходния ден, гигантска сляпо съпоставяне на шампанско от 2002 година и 2004 година, което ограничи опциите ми за събитието на Дейвис. Скитах се от маса на маса в Стъкларската зала, безсилно пробвайки се да намеря минимума, който бих могъл да измъкна с дегустация, с цел да запълня дупки в познанията си за настоящите бутилирания.

Шампанското, което пробвах предходния ден, беше определен от лондонския профилиран търговец на шампанско Ник Бейкър от The Finest Bubble. Той е захласнат от шампанското. Участвал съм в доста дегустации, проведени от него в неговата база в Ислингтън или в 67 Pall Mall. Това не са презентации на неговите артикули, а проучване на една теза. Магнумите постоянно ли са по-добри от общоприетите размери на бутилките на същото вино? Какъв резултат оказва датата на дегоржиране върху усета и способността за стареене? Всичките му въпроси са предопределени да получат отговор въз основата на слепи дегустации.

Според моя опит, когато предложенията са били изцяло тествани, той нормално е произвеждал още повече бутилки шампанско — просто за развлечение.

Следователно беше видимо, че след тази приказност от 2002 година против 2004 година даже Бейкър не предложи да се пукат повече тапи. Впоследствие попитах Джули Кавил, основен готвач на Champagne Krug, какъв брой шампанско биха сметнали тя и нейният екип за безспорен най-много за дегустация в една сесия. Десет беше твърдият й отговор. Дегустацията на Бейкър през 2002 година против 2004 година включваше взимане на проби от 50 бутилки или магнуми сред трима от нас.

Сблъсках се с третия участник, сътрудника Master of Wine Ричард Бампфийлд, няколко дни по-късно. Попитах го по какъв начин се е чувствал по-късно. Той направи мимика. Трябваше да тръгне незабавно, с цел да вземе трен за Ливърпул. Всичко, което трябваше да направя, беше да се прибера и да се отпусна на стола. И това макар обстоятелството, че в действителност не гълтах нито едно от виновността - може би мехурчетата в действителност придвижват алкохола в кръвта по-бързо от тихото вино. Или може би самото качество на това, което опитвахме, притъпи рефлекса на храчене.

Генезисът на голямото сляпо съпоставяне на Бейкър беше, че той, като мен, беше забелязал, че макар че 2002 има репутацията на страхотна годишна продукция шампанско, някои от 2004-та са били извънредно положителни на усет. Когато предложи упражнението, бях предположил, че ще опитаме единствено елементарните шампански с годишна продукция, само че несъмнено, защото беше захласнат от шампанското, той се концентрира върху влиятелните кювета, като Cristal и Dom Pérignon.

Започнахме с бутилките и по-късно преминахме към магнумите. Вината бяха сервирани, в купи от шест, изцяло комплицирани. И единствено за добра мярка, един или два бяха сервирани два пъти, единствено с цел да ни държат на крайници (все по-нестабилни).

Наистина не би трябвало да стена, тъй като постоянно поздравявам опцията да правя оценка виновност на сляпо – изключително шампанско, което е толкоз насочено към имиджа. Всеки си мисли, че има обичана марка, до момента в който етикетът не бъде оголен. Но в случай че имам недоволство по отношение на виновността, събрани от Бейкър, то е, че селекцията беше доминирана от огромните къщи, а не от по-малките, по този начин наречените шампански производители, които в този момент са толкоз съвременни (и, уви, към този момент не са доста по-евтини). Единственият показан производител от по-малък мащаб беше уважаемият Пиер Петерс. Вместо това трябваше да го затрупаме с такива като Salon, Krug, Bollinger RD, Pol Roger's Cuvée Winston Churchill и Clos des Goisses с едно лозе на Philipponnat.

Имаше едно изобретение и за тримата ни обаче, измежду виновността, наляти от магнум. Едва ли бяхме чували за Les Clos Pompadour, новото влиятелно кюве на Pommery, преобладаваща селекция от шардоне от единственото му лозе в Реймс, продавано единствено в магнуми. Той е съединен за първи път от годишна продукция 2002 година и наподобява, че към момента няма годишна продукция по-млада от 2004 година на пазара.

Les Clos Pompadour от 2004 година означи третия най-голям резултат като цяло, когато нашите три оценките бяха осреднени: 19, победени единствено от впечатляващите 19,5 и 19,3, присъдени надлежно на Comtes de Champagne Blanc de Blancs на Taittinger 2002 и 2004 година

Като се има поради огромният брой виновност, които дегустирахме, беше много необикновено, че две реколти от едно и също вино заеха златни и сребърни позиции на подиума. Първоначално се чудех дали напълно Шардоне Блан дьо Блан има особена прелест в тези две реколти, само че виждам, че другите две Блан дьо Блан, които опитахме от бутилка — Dom Ruinart и Lanson Noble — не се показаха изключително добре, макар че измежду шампанското в magnum, Deutz Blanc de Blancs се показа добре, както през 2002 година, по този начин и изключително през 2004 година

От бутилката Dom Pérignon беше различен пореден превъзходител със междинен резултат от 19 за 2004 година и 18,5 за 2002 година — малко над междинните ни резултати за по-скъпите, „ P2 “ версии, които са пуснати късно и се допуска, че се възползват от спомагателна възраст на бутилката.

Най-добре представящите се „ елементарни “ шампански с годишна продукция от бутилка, за разлика от всички тези извънредно скъпи влиятелни кювета, бяха Louis Roederer 2002 и 2004. Всъщност реализирах Louis Roederer 2002 с половин точка повече от същата годишна продукция на влиятелното кюве Cristal на Louis Roederer.

Ценителите могат да бъдат много самомнителен настроени към Moët, тъй като версията Brut Impérial без годишна продукция се прави в такова количество, само че Moët & Chandon 2002 и 2004 се показаха сносно.

От magnum, Laurent-Perrier 2004 беше в действителност впечатляващ, а Pol Roger 2004 съвсем толкоз добър.

И по този начин, можете ли да заключите кой от двете реколти се демонстрираха по-добре като цяло?

Всичко, което написах тогава беше, че равнищата на еволюция, наслада и киселинност са „ на всички места “. Наистина изглеждаше, че няма никакви правила. Някои от виновността изглеждаха изцяло отлежали и аз допуснах, че евентуално би трябвало да се пият тази или идната година, до момента в който други изглеждаха подготвени за остатъка от това десетилетие, в случай че не и повече в тази ситуация на някои от магнумите.

Когато бяха изчислени междинните резултати, моята оценка за виновност от бутилки беше 17,6 за 2002 година и 17,2 за 2004 година Бейкър също избра 2002s пред 2004s от бутилка (18,2 до 17,8), до момента в който Ричард даде приблизително по-щедрите 18,0 както за 2002, по този начин и за 2004 от бутилка. Но и тримата предпочетохме 2004-та пред 2002-ра от магнум. Преценете.

С такива дребни разлики и — което е по-важно — толкоз доста виновност, мисля, че можем да се съгласим, че всяко от виновността, представени нагоре, е пъклен положително, даже в случай че доста от тях имат съответна цена. Но подробният разбор на цените демонстрира, че 2004s като цяло са с 19% по-евтини от 2002s и несъмнено не са 19% по-малко вкусни.

Някои шампанско от 2002 година и 2004 година

Цените варират доста по-широко от нашите резултати. Всички те са или 12% или 12,5% алкохол и ги оцених 19 или 18,5. Представено в моя низходящ ред.

Taittinger, Comtes de Champagne 2002
£235 в облигации Seckford, £266,50 Lay & Wheeler, £275 Бордо показател, £400 платено мито Хедонизъм

Laurent-Perrier 2004
£350 a magnum платено мито Millésima UK

Les Clos Pompadour 2004 £539 магнум в облигация The Finest Bubble

Taittinger, Comtes de Champagne 2004
£137,50 в облигация Lay & Wheeler, £150 в облигация Bordeaux Index, £210 с платено мито Nemo, £219 Berry Bros & Rudd

Dom Pérignon 2002
£204 с платено мито Barber Wines

< strong> Pol Roger, Cuvée Sir Winston Churchill 2004
£150 в облигации Bordeaux Index, £269 платено мито The Sipster

Moët 2002
£450 за каса от шест в гаранция от Mann Fine Wine, £475 Bordeaux Index

Krug 2002
£295 в гаранция Nickolls & Perks

Louis Roederer 2002
Около £1800 за каса от шест в облигация от The Fine Wine PA, Crop & Vine, Ideal Wine Co, Cru World Wine

Dom Pérignon 2004
£155 в облигации Bordeaux Index, Grand Vin Wine Merchants

Дегустационни бележки, резултати и препоръчани дати за питиета на Purple Pages на. Международните търговци на артикули в

Следвайте, с цел да научите първи за най-новите ни истории