Как да дишаме с дърветата

Дори на екрана на компютъра Ада Лимон, която служи за втория си мандат като поет, лауреат на Съединените щати, излъчва такава топлина и увереност, че вие почти можех да се закълна, че седи до теб и държи ръката ти. Този вид връзка между непознати, човешко сърце с човешко сърце, е толкова рядко срещана, че е стряскаща, особено в наши дни.

Април е национален месец на поезията и това ме поразява че никой не е в по-добра позиция от г-жа Лимон да убеди американците да загърбят своите кавги и тревоги, поне за известно време, и да се предадат на езика на поезията. Това е както заради публичното й присъствие, така и заради публичната й роля на главен поет на страната. Когато Ада Лимон ви каже, че поезията ще ви накара да се почувствате по-добре, вие й вярвате.

В своите почти седмични пътувания като поет лауреат, г-жа Лимон имаше много практика предаване на това съобщение. „Всеки път, когато съм сред група хора, думата, която продължава да се появява, е „претоварена“, каза тя. „Толкова е важно да разчиташ на поезията точно сега, защото те кара да забавяш. Кара те да дишаш.”

Стихотворението е изградено от почивки. Всяко прекъсване на реда, всяко прекъсване на строфа и всяка цезура представлява пауза и в тази пауза има място за поемане на въздух. Да размишлявам. Да седим, веднъж в живота си, с мистерия. Ако не можем да намерим начин сами да забавим темпото, да си поемем дъх, стиховете могат да ни научат как.

Вие сте тук: Поезия в естествения свят“, антология с поезия за природата, която ще бъде издадена във вторник; и „Вие сте тук: Поезия в парковете“, поредица от инсталации в стил маси за пикник, насочени към поезията, в седем национални парка. Всеки ще бъде надписан с думите на поет, свързан с този пейзаж, както и с подкана за писане, предназначена да подтикне читателите да опитат собствените си ръце в създаването на стихотворение. Тези инициативи ще бъдат официално представени в четвъртък в Библиотеката на Конгреса във връзка с встъпителното събитие на библиотеката в памет на Мери Оливър.

Независимо дали е обширна и великолепна или почти микроскопична - величествена национална гледка към парка, да речем, или общите усилия на колония от мравки да спаси собствените си неволно открити яйца - естественият свят винаги е бил катализатор за лиризъм. „Има причина хората да посещават тези невероятни природни пейзажи и да си мислят: „Нямам думи“, каза г-жа Лимон. „И все пак поетите, ние обичаме да видим дали можем да разберем някои думи: „Да видим дали можем да назовем това чудо, този вид страхопочитание.“

Тези рискове са на първо място в съзнанието на г-жа Лимон. Когато обмисляше какъв ще бъде нейният знаков проект като поет лауреат, мисълта, която й хрумна, беше едновременно малка и невероятно огромна: „Просто искам всички ние да пишем стихове и да спасим планетата“, пише тя във въведението към „Ти си тук“ .”

Маргарет Ренкл, сътрудник на Opinion, е автор на книгите „The Comfort of Crows: A Backyard Year”, „Graceland, at най-сетне” и „Late Migrations.”

The Times се ангажира да публикува в редактора. Бихме искали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите статии. Ето няколко . А ето и нашия имейл: .

Следвайте раздела за мнение на New York Times относно , , , и .