Какво Обединеното кралство може да научи от Канада по отношение на пенсионните фондове

Авторът е помощник на FT

Когато се проучват минусите на пенсионната система на Обединеното кралство, вниманието постоянно се насочва оттатък Атлантика към Канада и неговите великански пенсионни фондове, които се трансфораха в действие в интернационалните финанси, изключително в директното им ръководство на частни активи.

Планът на Англия да подтиква вложенията в стопанската система си и да спре изтеглянето на средства от локални акции се основава доста на консолидиране на пенсионните фондове, тъй че да наподобяват по-канадски. Но дали това ще реши проблемите на Обединеното кралство? Разглеждайки двете страни, четенето от Канада до Обединеното кралство е комплицирано.

Някои от проблемите на двете стопански системи в действителност наподобяват сходни. Брутният вътрешен продукт на отработен час във Англия нараства с нищожните 0,6 % годишно от 2015 година насам, към половината от темпа в Съединени американски щати. Темпът на напредък на продуктивността в Канада е съвсем също толкоз слаб.

Експертният консенсус и в двете страни упреква неналичието на вътрешни вложения за този проблем. В края на 2023 година повече от 70 английски бизнес водачи написаха отворено писмо до канцлера Джереми Хънт, оплаквайки се, че пенсионните фондове лишават Обединеното кралство от капитал и го приканиха да направи повече, с цел да обърне спада на вътрешните финансови пенсионни вложения. Месеци по-късно 92 канадски бизнес водачи издадоха сходно писмо до министъра на финансите на Канада.

Този проблем поражда макар обстоятелството, че и двете страни имат големи количества средства в пенсионните си системи. Призивите за увеличение на вътрешните вложения би трябвало да бъдат съотнесени към наличните благоприятни условия. И тук се крият някои от разликите сред страните.

Въпреки че Англия даде главните си летища, електрическа мрежа, вода и канализационна мрежа на частни фондове, възможностите за канадските пенсионни фондове да влагат в личните си сериозни инфраструктурата е нищожна. Там, където са зародили благоприятни условия за вложение - да вземем за пример финансиране и създаване на системата на метрото в Монреал - пенсионните фондове са се възползвали от тях. Канадските схеми надали могат да бъдат упреквани, че не са пробвали. И капиталите се насочиха към инфраструктурата на Обединеното кралство, без значение от нейната народност.

Въпреки това способността на Англия да предлага нови капиталови планове, с цел да отговори на евентуалното локално търсене, е под въпрос. По-рано тази година отчет на Целенасочената финансова комисия, конгрес на фигури от районното държавно управление, откри подобен дефицит на опит в локалното обмисляне, че те предложиха на вложителите да се обединят, с цел да финансират спомагателни чиновници по планирането, с цел да изчистят насъбраните кандидатури. Ако неотдавна консолидираните пенсионни фондове в Обединеното кралство се опитат да отделят нови пари за вложения в инфраструктура в Обединеното кралство, те може да се сблъскат. Британските политици, сходно на канадските им сътрудници, ще би трябвало да се съсредоточат върху предлагането толкоз, колкото и върху търсенето, в случай че желаят да подтикват вложенията.

В региона на капитала за разрастващите се компании казусът не е толкоз предлагането в Обединеното Кралство. Англия не страда от неналичието на висококачествени компании на ранен стадий. Страната се трансформира в най-големия европейски център за рисков капитал и капитал за напредък - набирайки повече от идващите два най-големи пазара взети дружно - даже без вътрешен пенсионен капитал. Въпросът е по-скоро за неналичието на капитал за поддръжка на фирмите в напредък, до момента в който се разрастват. Схемите за консолидиране биха могли да отворят вратата за по-големи разпределения за рискови вложения на рисков капитал, които имат наклонност да имат висока дълготрайна възвръщаемост за вложителите и стопанската система.

За листнатите в Обединеното кралство акции обстановката е по-малко обещаваща. Дори пенсионните фондове в Обединеното кралство да тръгнат по канадския път към консолидация, наподобява малко евентуално това да е панацея за акциите, регистрирани в Обединеното кралство, като доста се усили стратегическите разпределения към тях. Глобалната наклонност е да се влага в международен мащаб, подхранвана от опасения по отношение на риска от централизация, който съпровожда пристрастието към дома.

Но концепцията, че английските компании имат по-висока цена на капитала заради намаляващото користолюбие към дома, се оспорва. Кийт Амбахтшиър, почетен шеф на Международния център за пенсионно ръководство, твърди, че заради световната смяна локалните компании не страдат от достъпа до капитал. Пенсионните фондове в Канада и Обединеното кралство отделят средства от локални акции, само че същото важи, споделя той, и за фондове от Австралия, Европа, Близкия изток, Сингапур и други страни. Нещата се изравняват.

Консолидирането на фондовете би трябвало да отключи по-евтини способи за систематизиране към по този начин наречените продуктивни финанси. И като се имат поради големите данъчни заеми, предоставени на пенсионерите, заслужено е Министерството на финансите да има думата къде се влагат пенсиите - в случай че желаят това. Но оставени на личните им средства, малко евентуално е прекосяването от котирани на вътрешния пазар акции да спре, камо ли да се обърне скоро.