Ключовите избори за Русия са през ноември
Руските президентски избори не се очакваха да бъдат главоломни. Победата на действащия президент Владимир Путин беше до голяма степен осигурена от липсата на регистрирани кандидати, които наистина биха могли да оспорят преизбирането му. И все пак това е важен крайъгълен камък, който отбелязва още шест години на Путин – най-войнствената и агресивна негова версия – начело на Русия.
Кремъл оформи това, което по същество е самоназначаването на действащия президент, като плебисцит за войната в Украйна – внимателно хореографирано представление, целящо да убеди както руската, така и западната публика, че огромно мнозинство от руснаците стоят зад усилията на режима да победи Украйна и подкопават Запада. На следизборната си пресконференция късно в неделя Путин каза, че хората са дошли масово до урните, за да „създадат условия за вътрешна политическа консолидация“.
В навечерието на изборите източници от Кремъл казаха на различни руски независими медии, че необходимостта от демонстриране на национално единство е накарала президентската администрация да си постави безпрецедентната цел за постигане на 80 процента от гласовете в полза на Путин. Крайният резултат беше още по-висок – над 87 процента.
Няколко фактора допринесоха за постигането на този сюрреалистичен резултат: интензивното промиване на мозъци чрез руски държавни медии, които канализират токсичната пропаганда на Кремъл; купуване на гласове чрез разширяване на социалната държава и различни социални придобивки в навечерието на изборите; и пълнене на бюлетини и фалшифициране чрез непрозрачните системи за ранно гласуване и електронно гласуване.
Кремъл превърна избирателната система в непревземаема крепост, като този път забрани дори на най-конформистките опозиционни кандидати да се появят в бюлетината. По-голямата част от истинските, неконформистки опозиционни политици и активисти са отишли в изгнание от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна.
Лидерът на опозицията Алексей Навални почина в руски затвор при подозрителни обстоятелства миналия месец. Забележително е, че речта на Путин след изборите беше първият път, когато той спомена Навални по име – нещо, което избягваше да прави по време на тяхното десетилетно ожесточено съперничество.
Но тази картина не би била пълна, без да се вземе предвид друг важен фактор, който накара руснаците да гласуват за Путин: историческият страх и недоверие на Запада. Съединените щати и Европейският съюз не са направили много малко, за да убедят руското население в добрите си намерения и вместо това се стремят да изолират Русия от нейните непосредствени съседи, като се стремят към евроатлантическа интеграция, която приветства всеки, освен Русия.
Това изключване, което произтича от безсмисления западен триумфализъм през десетилетията след разпадането на СССР, формира органичен компонент от подкрепата на Путин. Това също така обяснява защо толкова много руснаци вярват на разказите на Кремъл, че войната в Украйна е едновременно неизбежна и екзистенциална за Русия.
Без значение коя страна има по-голям принос в конфликта между Русия и Запада, Путин се очертава като негов главен бенефициент. Това удължава политическия му живот с десетилетия. Това дори му помогна да запази силна хватка на властта, когато нахлуването в Украйна заплаши да развали неговия „обществен договор“ с руския народ – т.е. неофициалното споразумение, че лидерството му няма да бъде оспорвано в замяна на това той да осигури стабилност и подобрен стандарт на живот.
Въпреки че обхватът на тези настроения е труден за измерване, със сигурност може да се каже, че те все още ще играят роля, дори ако руската политическа система се отвори за честна конкуренция.
Засега Кремъл успя да смекчи мнозинството от последиците от войната, като само малка част от населението – най-безгласното и най-бедното – страда от последствията от опустошителните човешки загуби.
Отворен въпрос е дали ще остане така през новия мандат на Путин. Всичко зависи от изхода на войната в Украйна, която Путин има добри шансове да прекрати при условията си, тъй като сега нещата стоят на фронтовата линия.
Въображаемо или реално, възприеманото национално единство зад военните усилия дава на Путин мандат да увеличи мобилизацията, за да постигне решителен напредък в Украйна, който може да притисне страната да капитулира.
Далеч не е ясно дали Украйна има отговор на това – нейните законодатели не бързат да приемат непопулярен закон за мобилизация, докато предоставянето на решаваща помощ от САЩ е блокирано в Конгреса от републиканците, съюзени с Доналд Тръмп. Дори ако тези пари в крайна сметка бъдат изплатени, настоящите проблеми предполагат, че ще бъде още по-трудно да се финансират украинските военни усилия след тази година, независимо кой ще спечели президентските избори в САЩ през ноември.
Проучванията в момента показват съперника на президента Джо Байдън, Тръмп, като вероятен победител в президентската надпревара в САЩ. Ако бъде избран, той може или не може да промени хода на събитията в Украйна. Той наистина обеща да сложи край на войната „в рамките на 24 часа“, но първият му мандат ясно показа, че позицията му за подкрепа на Украйна също може да се съгласува до известна степен с тази на Байдън. Тръмп разреши доставката на смъртоносни оръжия за Украйна – нещо, което администрацията на Обама не желаеше да направи – и започна кампания срещу газопровода „Северен поток 2“, който трябваше да доставя руски газ за Европа.
Изборната победа на Тръмп може да бъде по-значима за Русия по различен начин. Връщането му на власт би означавало, че американската общественост е решила да поеме по пътя на суверенизма и нативизма, на национални и корпоративни интереси, които изрично надделяват над ценностите по всяко време. Това би сигнализирало за нова ера за останалия свят, особено за Европа.
В този нов свят Путин ще бъде възприеман по-малко като лидер-измамник, а повече като ранен пионер на новата глобална политическа парадигма и определено като човек, с когото САЩ могат да сключат прагматична сделка – и не само за Украйна. То ще оправдае позицията му след десетилетия на изолация и остракизъм и ще възстанови членството му в клуба на световните лидери.
В този смисъл за Путин и Русия има повече залог в изборите в САЩ, отколкото в самите Русия.
От добрата страна, закъснялото осъзнаване, че Русия представлява гротескно проявление на западната криза на ценностите, а не собствената си присъща злоба, може да помогне на онези на Запад, които все още ценят универсалните ценности, да започнат критична преоценка на западните политики към Русия през последните 30 години.
Руската опозиция има какво да каже за това как нечестивият съюз на безотговорна олигархия и параноични секюритократи може да отмени демократичните институции и други постижения на цивилизацията. Нейният опит ще бъде от голяма полза в процеса на формиране на глобална коалиция за противопоставяне на пълзящия авторитаризъм и за отстояване на универсални ценности, а не на геополитически интереси.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
