Ключовите избори за Русия са през ноември

Руските президентски избори не се чакаха да бъдат стремглави. Победата на настоящия президент Владимир Путин беше значително обезпечена от неналичието на регистрирани претенденти, които в действителност биха могли да оспорят преизбирането му. И въпреки всичко това е значим крайъгълен камък, който отбелязва още шест години на Путин – най-войнствената и нападателна негова версия – отпред на Русия.

Кремъл оформи това, което всъщност е самоназначаването на настоящия президент, като плебисцит за войната в Украйна – деликатно хореографирано зрелище, целящо да убеди както съветската, по този начин и западната аудитория, че голямо болшинство от руснаците стоят зад напъните на режима да победи Украйна и подкопават Запада. На следизборната си конференция късно в неделя Путин сподели, че хората са пристигнали всеобщо до урните, с цел да „ основат условия за вътрешна политическа консолидация “.

В навечерието на изборите източници от Кремъл споделиха на разнообразни съветски самостоятелни медии, че нуждата от демонстриране на национално единение е предиздвикала президентската администрация да си сложи невижданата цел за реализиране на 80 % от гласовете в интерес на Путин. Крайният резултат беше още по-висок – над 87 %.

Няколко фактора способстваха за постигането на този халюцинационен резултат: интензивното промиване на мозъци посредством съветски държавни медии, които канализират токсичната агитация на Кремъл; пазаруване на гласове посредством разширение на обществената страна и разнообразни обществени придобивки в навечерието на изборите; и пълнене на бюлетини и подправяне посредством непрозрачните системи за ранно гласоподаване и електронно гласоподаване.

Кремъл трансформира изборната система в непревземаема цитадела, като този път забрани даже на най-конформистките опозиционни претенденти да се появят в бюлетината. По-голямата част от същинските, неконформистки опозиционни политици и деятели са отишли ​​в заточение от началото на пълномащабното навлизане в Украйна.

Лидерът на опозицията Алексей Навални умря в съветски затвор при подозрителни условия предишния месец. Забележително е, че речта на Путин след изборите беше първият път, когато той загатна Навални по име – нещо, което избягваше да прави по време на тяхното десетилетно яростно съревнование.

Но тази картина не би била цялостна, без да се вземе поради различен значим фактор, който накара руснаците да гласоподават за Путин: историческият боязън и съмнение на Запада. Съединените щати и Европейският съюз не са създали доста малко, с цел да убедят съветското население в положителните си планове и вместо това се стремят да изолират Русия от нейните непосредствени съседи, като се стремят към евроатлантическа интеграция, която приветства всеки, с изключение на Русия.

Това изключване, което произтича от безсмисления западен триумфализъм през десетилетията след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, образува органически съставен елемент от поддръжката на Путин. Това също по този начин изяснява за какво толкоз доста руснаци имат вяра на разказите на Кремъл, че войната в Украйна е по едно и също време неизбежна и екзистенциална за Русия.

Без значение коя страна има по-голям принос в спора сред Русия и Запада, Путин се обрисува като негов основен бенефициент. Това удължава политическия му живот с десетилетия. Това даже му оказа помощ да резервира мощна хватка на властта, когато нахлуването в Украйна заплаши да скапе неговия „ публичен контракт “ с съветския народ – т.е. неофициалното съглашение, че водачеството му няма да бъде оспорвано в подмяна на това той да обезпечи непоклатимост и усъвършенстван стандарт на живот.

Въпреки че обсегът на тези настроения е сложен за премерване, сигурно може да се каже, че те към момента ще играят роля, даже в случай че съветската политическа система се отвори за почтена конкуренция.

Засега Кремъл съумя да смекчи болшинството от последствията от войната, като единствено дребна част от популацията – най-безгласното и най-бедното – страда от следствията от опустошителните човешки загуби.

Отворен въпрос е дали ще остане по този начин през новия мандат на Путин. Всичко зависи от изхода на войната в Украйна, която Путин има положителни шансове да приключи при изискванията си, защото в този момент нещата стоят на фронтовата линия.

Въображаемо или действително, възприеманото национално единение зад военните старания дава на Путин мандат да усили мобилизацията, с цел да реализира съдбоносен прогрес в Украйна, който може да притисне страната да капитулира.

Далеч не е ясно дали Украйна има отговор на това – нейните законодатели не бързат да одобряват неизвестен закон за готовност, до момента в който даването на решаваща помощ от Съединени американски щати е блокирано в Конгреса от републиканците, съюзени с Доналд Тръмп. Дори в случай че тези пари в последна сметка бъдат изплатени, актуалните проблеми допускат, че ще бъде още по-трудно да се финансират украинските военни старания след тази година, без значение кой ще завоюва президентските избори в Съединени американски щати през ноември.

Проучванията сега демонстрират противника на президента Джо Байдън, Тръмп, като евентуален победител в президентската конкуренция в Съединени американски щати. Ако бъде определен, той може или не може да промени хода на събитията в Украйна. Той в действителност даде обещание да постави завършек на войната „ в границите на 24 часа “, само че първият му мандат ясно сподели, че позицията му за поддръжка на Украйна също може да се съгласува до известна степен с тази на Байдън. Тръмп позволи доставката на смъртоносни оръжия за Украйна – нещо, което администрацията на Обама не желаеше да направи – и стартира акция против газопровода „ Северен поток 2 “, който трябваше да доставя съветски газ за Европа.

Изборната победа на Тръмп може да бъде по-значима за Русия по друг метод. Връщането му на власт би означавало, че американската общност е решила да поеме по пътя на суверенизма и нативизма, на национални и корпоративни ползи, които категорично надвиват над полезностите когато и да е. Това би алармирало за нова епоха за останалия свят, изключително за Европа.

В този нов свят Путин ще бъде възприеман по-малко като лидер-измамник, а повече като ранен пионер на новата световна политическа парадигма и несъмнено като човек, с който Съединени американски щати могат да сключат прагматична договорка – и освен за Украйна. То ще оправдае позицията му след десетилетия на изолираност и остракизъм и ще възвърне участието му в клуба на международните водачи.

В този смисъл за Путин и Русия има повече залог в изборите в Съединени американски щати, в сравнение с в самите Русия.

От положителната страна, закъснялото осъзнаване, че Русия съставлява гротескно проявяване на западната рецесия на полезностите, а не личната си присъща завист, може да помогне на тези на Запад, които към момента ценят универсалните полезности, да стартират сериозна преоценка на западните политики към Русия през последните 30 години.

Руската съпротива има какво да каже за това по какъв начин нечестивият съюз на безотговорна олигархия и параноични секюритократи може да анулира демократичните институции и други достижения на цивилизацията. Нейният опит ще бъде от огромна изгода в процеса на образуване на световна коалиция за опълчване на пълзящия авторитаризъм и за отстояване на универсални полезности, а не на геополитически ползи.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.