Кои са учителите, които оформят живота ни?

Тази седмица бях наясно с честванията на двама плодовити и мощни учители. В понеделник Съединени американски щати си спомниха работата и живота на деятеля за цивилен права и баптистки просветител доктор Мартин Лутър Кинг младши с формален празник. Предишната неделя монашеската общественост в Plum Village във Франция означи кончината на своя създател и преподавател, виетнамския будистки духовник Тиен, стихотворец, създател и международен деятел за мир Тич Нят Хан, който умря на 22 януари 2022 година на 95-годишна възраст.

Двамата мъже станаха другари и бранители на работата на другия за мир и правдивост в съответните им страни. Съединени американски щати и Виетнам. През януари 1967 година MLK написа до Нобеловия институт да номинира Нят Хан за Нобелова премия за мир, наричайки го „ деятел на мира и ненасилието “.

Традицията и общността на Plum Village се трансфораха във значима част от личния ми живот и в неделя слушах онлайн сказка за дхарма от брат Чан Фап Ху’у, сегашен абат на манастира и някогашен чиновник на Нят Хан. Беседа за дхарма, която Нат Хан разказва като „ практика ...  която напоява положителните семена в нас “, е предложение за размисъл, прозрения и учения от будистката традиция. Известен като „ Тай “ на учениците си, Нят Хан преподава зает будизъм, процедура за внасяне на внимание и съчувствие във всяка част от ежедневния живот. Phap Hu’u разиска многото способи, по които Нат Хан като преподавател продължава да оформя живота му и този на общността.

В продължение на час или два след лекцията открих, че премислям по-задълбочено върху това по какъв начин животът ни е изпълнен с всевъзможни учители, в по-широк смисъл: хора, природа и условия, които, без значение дали го осъзнаваме или не, оформят метода, по който разбираме какво значи да бъдеш субект и част от общественост и по-голяма екосистема.

Започнах да мисля за това по какъв начин всички ние можем да извлечем изгода от обмислянето на това, което би трябвало да бъде преподавано, с цел да поддържаме чувството за нашето споделено човечеството и нашата взаимосвързаност с останалата природа. Кои са учителите, които оформят живота ни и кого учим по какъв начин да бъдем в света, без значение дали го осъзнаваме или не?

Картината „ Christmas Jumper and DMs: Ella on the Stairs “ е от актуалния английски художник Питър Браун. Той изобразява една от дъщерите му, седнала сама на стълбище, евентуално в фамилния дом, облегната на стена с рамкирани картини с единия си крайник, вдигнат към парапета. На стъпалото тъкмо под нея има книга, само че тя се взира в мобилния телефон, който държи в двете си ръце.

В никакъв случай не е необикновена сцена. Подозирам, че множеството читатели виждат такива по няколко пъти дневно - на някой, не безусловно младеж, който се взира в телефона им. И че е доста евентуално сами да вършим това доста пъти дневно. Ето по какъв начин сме се научили да оставаме „ свързани “ един с различен и със света.

Но това, което ме поразява в тази картина, е контрастът сред самотното момиче, изгубено в света на своя телефон, и нейната среда. На стълбищната площадка на горния етаж рамкирана картина, която наподобява като дело на дете, седи изкривена върху радиатора, малко допиране, което дава чувство за интимността на дома. Поглеждайки надолу, можем да забележим светлина, идваща зад ъгъла, може би от кухня или столова, което във всеки случай допуска, че има човешка активност наоколо.

Напълно съм наясно, че тази картина е единствено миг от това, което би представлявало през целия ден от живота на героя, само че се усеща алегорично за възходяща норма. Образът на изолирана фигура, погълната от телефона си, до момента в който други членове на фамилията, може би, населяват същия комфортен на тип дом, ме кара да се чудя по-малко за това, което тя научава онлайн (има прекалено много изфабрикувана или изкуствено генерирана „ действителност “ там, с цел да може даже да се спекулира), а повече за това какви житейски уроци и наследена мъдрост се губят, когато спрем да приказваме един с различен, когато спрем да обменяме истории и хрумвания и истории.

Обичам споделеното пространство в картината „ Да разсъждаваш с езичниците по време на жътвата “ на британско-ганайската художничка Линет Ядом-Боакие. Трима млади мъже със зелени тениски и черни панталони лежат един против различен на нещо като ливада. Човекът в горната част на платното е поставил ръка в страниците на книга, от която подвига взор за малко, като че ли слуша младия мъж в предните редици на платното, който също има отворена книга пред себе си, само че приказва на мъжа в средата. На назад във времето виждаме какво може да са паднали есенни листа. Композицията на картината наподобява на фотографски непосредствен проект, който е фокусиран върху тази компактно сплотена група мъже, прекарващи един ден в четене и диалози дружно.

В дома си съм хазаин на женски хартиен клуб. Въпреки че от време на време се боря да свърша четенето наред с другите си задължения, постоянно чакам с неспокойствие събирането. Всеки член на групата носи неповторим и дразнещ размисъл взор върху определената книга, което постоянно води до по-широки полемики за това за какво читателят е почувствал или интерпретирал нещо по избран метод и по какъв начин тези хрумвания се играят в живота ни. Разговорът от време на време води до това да споделяме на глас по какъв начин тематиките са се разигравали в живота на нашите предшественици, дамите, които са пристигнали преди нас.

Когато четем дружно, без значение дали в хартиен клуб или даже единствено като двойка, ние се отваряме да станем по едно и също време учители и възпитаници един на различен, предлагайки нови гледни точки и хрумвания, които може да ни провокират по способи, които намираме за неуместни. Но не е ли това методът, по който продължаваме да растем? Четенето дружно може да ни научи по какъв начин да разсъждаваме с самообладание и незаинтересованост и по какъв начин да поддържаме връзка един с различен с почитание и интензивно слушане, даже когато не споделяме едни и същи вярвания, тълкования или вероятности.

Не ви споделям нищо, което към този момент не знаете, само че постоянно се сюрпризирам какъв брой постоянно не помня, че някои от най-силните учения за съчувствен, размишляващ, великодушен и несметен живот към този момент са заложени в нас.

Фердинанд Ходлер е швейцарски художник от 19-ти век , който развива доктрина, наречена от него „ паралелизъм “, която, както разбирам, разказва симетричност и повтаряне, открити в природата и човешкото общество, които могат да разкрият истини за света. Виждаме детайли от тази концепция в картината на Ходлър от 1892 година „ Разочарованите души “ („ Les âmes déçues “), в която редица от петима мъже, облечени в черни облекла, седят на скамейка в гол, хълмист пейзаж.

Можем да забележим модел на повтаряне и симетричност в позите на мъжете. Двете фигури в двата края на картината са с наведени глави и стиснати ръце сред коленете. Двамата във вътрешните краища държат главите си в ръцете си, а мъжът в центъра е приведен напред в кръста. Сякаш равнището на отчаяние, което изпитват тези мъже, се демонстрира посредством всеки един от тях.

Разчитам картината като знак на груповата човешка горест. Докато окото на фена пътува към центъра на картината, ставаме очевидци по какъв начин тялото разпознава и има разочарованието или тъгата. Може да наподобява необичайно да се включи подобен облик в колона за ролята на учителите, само че мисля, че скръбта от време на време може да бъде бездънен преподавател в живота ни.

Ние живеем в сложни времена и научаваме мъчителни уроци за това по какъв начин властта може да бъде манипулирана по противоречащи на логиката и безчовечен способи. Тези действителности може би ни учат какъв брой е значимо да работим за поддържане на идеали и способи на живот, които сме приели за даденост.

Понякога има учители, от които избираме да не се учим. Но каквато и форма да одобряват, учителите могат да ни отворят очите за действителностите, да ни оказват помощ да забележим къде можем да играем пасивна или дейна роля в тези действителности, да ни покажат по какъв начин предишното, сегашното и бъдещето са сплетени дружно и в последна сметка да ни попитат какво планираме да вършим със знанията, които придобиваме.

Научете първо за нашите най-нови истории — следете FT Weekend и, с цел да получавате бюлетина на FT Weekend всяка събота заран