Компилационна слава: 40 години `Now That`s What I Call Music` – и най-великото му издание
Това е най-продаваният компилационен албум в света и отпразнува своята 40-та годишнина тази седмица...
Поредицата Now That's What I Call Music в Обединеното кралство стартира на 28 ноември 1983 г. Оттогава компилациите служат като музикална снимка на преминаващите епохи, очертавайки всяка музикална тенденция от ранните дни на хип-хопа към бритпопа, инди рока от началото на 2000-те и настоящия бум на K-pop.
И Питър Андре.
Преди ерата на Spotify и плейлистите, компилациите бяха задължителни, за да сте в крак с най-новите мелодии и тенденции, както и да откривате нови изпълнители .
До момента има 116 части, като последната излезе през ноември, включваща Сам Смит, Оливия Родриго, и последния сингъл.
За всекиго по нещо. Винаги.
И в случай, че се чудите, изпълнителят, който се е появявал най-много пъти в компилациите Now, е Robbie Williams – 38 места, включително неговите солови песни и дните му Take That.
Албумите все още се развиват силно в Обединеното кралство и само САЩ продължават да ги издават от 1998 г. насам.
Нова Зеландия даде добър старт на компилациите Now (1985 – 2020), последвани от храбри усилия от Австралия (1987 – 2019), Канада (1988 – 2017) и Япония (1988 – 2014). Дания и Финландия се справиха добре (съответно 1999 – 2009 и 2003 – 2013), Италия успя 14 години Now – All the Hits (2000 – 2014), а Франция имаше своя вариант само от 2002 до 2006 с Now! Hits Référence.
Всеки има своя любим албум Now и аз все още си спомням как си купих първия си албум на аудиокасета през август 1996 г.: Now 34.
До ден днешен той остава не само моята най-ценна компилация Now, но и тази, която трябва да победя, когато става дума за музикални компендиуми.
Знам всяка песен наизуст – тъжна значка на честта, която нося с гордост. Това е прустска мадлен, която ми напомня за щастливи, по-прости времена. Даяна най-накрая се разведе с Чарлз; Фарго и Денят на независимостта бяха в кината; Приятели и Досиетата Х бяха в разгара си и цялата ярост; бяха короновани за шампиони на НБА; току-що се появи странен малък сайт, наречен Ebay; Овцата Доли беше клонирана – което ме накара да се надявам, че Джилиан Андерсън може един ден да бъде дублирана и да ме приеме като единствената си истинска любов; беше приемливо (и дори готино) да се каже „Booyah!“; и без знанието на света, една от най-добрите актриси току-що беше започнала своя кислороден навик.
Флорънс Пю, в случай че се чудите.
Какво време да си жив.
Но да се върнем към музиката.
Позволете ми да ви отведа по звуковата магистрала на ушния газ от 90-те години.
Започваме - как иначе? - с „Wannabe“ на Spice Girls, което изстреля групата до глобална звезда и постави началото на тийн поп бума от края на 90-те.
Гореспоменатият Роби Уилямс ни дава „Freedom“ следващ, последван от Питър Андре и Революционният сингъл на Bubbler Ranx „Mysterious Girl“. Инди рок частта идва след това с „Good Enough“ на Dodgy и страхотната „The Day We Caught The Train“ на често пренебрегваните Ocean Color Scene.
Време е за саундтраци с „Theme from Mission: Impossible“ от членовете на U2 Лари Мълън младши и Адам Клейтън (тъй като бяхме само на Глава 1 от поредицата, водена от Том Круз през 1996 г.), и песента, станала известна от Trainspotting – „Born Slippy“ от Подземен свят.
Между другото всичко това е направено по памет.
Ето колко дяволски ефективен беше и остава Now 34.
Смяната на жанрове продължава. Следват танцовите мелодии с „There’s Nothing I Won’t Do“ на JX; несравнимата „Ooh Aah... Just a Little Bit“ на Джина Джи (чийто сексуален подтекст беше пълна мистерия за мен по това време); „Blurred“ на Pianoman – който семплира силно „Girls & Boys“ на Blur; и завършване на секцията на дансинга с „Naked“ на Louise (чиито загадъчни последици разбрах напълно, когато компилацията беше пусната).
Следва хип-хоп с Марк Морисън („Return of the Mac“) и (' Калифорнийска любов"), докато някои международни склонности бяха доволни от "Макарена" на Лос дел Мар.
Нека не си пестим думите. Жена на име Макарена изневерява на военния си приятел с двама от неговите приятели, докато той е разпределен. И ОЧАКВАШ ДА ТАНЦУВАМ?? Не одобрявах поведението тогава и няма да бъде одобрявано сега.
Това незначително пропускане настрана, електрическите убеждавания започват с тройното докосване на „Higher State of Consciousness“ на Wink, Страхотната „Keep On Jumpin“ на Тод Тери и „Children“ на Робърт Майлс – която продължава да звучи повече като темата от „Досиетата X“, отколкото като действителната тема от „Досиетата X“.
И това е само първа страна.
Вторият продължи - този път без определен ред - с хитове от Oasis ("Wonderwall"), Bon Jovi ("Hey God"), Blur ("Charmless Man"), Suede ("Trash"), Джоан Озбърн („One of Us“), Тина Търнър („On Silent Wings“), объркващо подбраните химни „How Bizarre“ и „Walking on the Milky Way“ от OMC и OMD. Обърквам и двете групи до ден днешен не само заради имената им, но и поради този объркващо нахален ред на песните.
Последните три песни бяха перфектното изпращане: „Female of the Species“ от Space ; забравени инди любимци Cast и техния хит „Walkaway“; и накрая, малко момчешки размишления от Boyzone („Coming Home Now“), само за да повторя цикъла, като се има предвид, че бяхме започнали с момичетата от Side One.
От 1996 г. до 2023 г., Now 34 ме придружаваше навсякъде - партита, пътувания, празници, проверка на изпити, разходки до работа...
Ценях AC версията, впоследствие излязох на CD версията и можете да се обзаложите, че ако някога пуснат печат на винил, аз ще бъда първият на опашката за придобиване на трето копие.
Настоятелно ви призовавам, скъпи читателю, да проучите еклектичните радости на Now 34 – и компилациите Now като цяло.
Spotify вероятно е най-добрият ви залог, преди да се учудите на величието му и да решите, че физическото копие на този паметник на музиката от 1996 г. е просто необходимост.
И споделете с нас коя е любимата ви компилация Now.
Приятно слушане.
И не, Макарена, вие и вашите омагьосващи танцови движения все още не не извинявай нищо.
