Компилационна слава: 40 години `Now That`s What I Call Music` – и най-великото му издание

Това е най-продаваният компилационен албум в света и отпразнува своята 40-та годишнина тази седмица...

Поредицата Now That's What I Call Music в Обединеното кралство започва на 28 ноември 1983 година Оттогава компилациите служат като музикална фотография на преминаващите столетия, обрисувайки всяка музикална наклонност от ранните дни на хип-хопа към бритпопа, инди рока от началото на 2000-те и сегашния взрив на K-pop.

И Питър Андре.

Преди ерата на Spotify и плейлистите, компилациите бяха наложителни, с цел да сте в крайник с най-новите мелодии и трендове, както и да откривате нови реализатори.

До момента има 116 елементи, като последната излезе през ноември, включваща Сам Смит, Оливия Родриго, и последния сингъл.

За всекиго по нещо. Винаги.

И при положение, че се чудите, изпълнителят, който се е появявал най-вече пъти в компилациите Now, е Robbie Williams – 38 места, в това число неговите солови песни и дните му Take That.

Албумите към момента се развиват мощно в Обединеното кралство и единствено Съединени американски щати не престават да ги издават от 1998 година насам. 

Нова Зеландия даде добър старт на компилациите Now (1985 – 2020), последвани от храбри старания от Австралия (1987 – 2019), Канада (1988 – 2017) и Япония (1988 – 2014). Дания и Финландия се оправиха добре (съответно 1999 – 2009 и 2003 – 2013), Италия съумя 14 години Now – All the Hits (2000 – 2014), а Франция имаше своя вид единствено от 2002 до 2006 с Now! Hits Référence.

Всеки има своя обичан албум Now и аз към момента си припомням по какъв начин си купих първия си албум на аудиокасета през август 1996 година: Now 34.

До ден сегашен той остава освен моята най-ценна компилация Now, само че и тази, която би трябвало да победя, когато става дума за музикални компендиуми.

Знам всяка ария наизуст – тъжна значка на достойнството, която нося с горделивост. Това е прустска мадлен, която ми припомня за щастливи, по-прости времена. Даяна най-сетне се разведе с Чарлз; Фарго и Денят на независимостта бяха в кината; Приятели и Досиетата Х бяха в разгара си и цялата ярост; бяха короновани за първенци на НБА; преди малко се появи чудноват дребен уебсайт, наименуван Ebay; Овцата Доли беше клонирана – което ме накара да се надявам, че Джилиан Андерсън може един ден да бъде дублирана и да ме одобри като единствената си същинска любов; беше задоволително (и даже готино) да се каже „ Booyah! “; и без знанието на света, една от най-хубавите актриси преди малко беше почнала своя кислороден табиет.

Флорънс Пю, ако се чудите.

Какво време да си жив.

Но да се върнем към музиката.

Позволете ми да ви отведа по звуковата автомагистрала на ушния газ от 90-те години.

Започваме - по какъв начин другояче? - с „ Wannabe “ на Spice Girls, което изстреля групата до световна звезда и сложи началото на тийн поп взрива от края на 90-те.

Гореспоменатият Роби Уилямс ни дава „ Freedom “ идващ, последван от Питър Андре и Революционният сингъл на Bubbler Ranx „ Mysterious Girl “. Инди рок частта идва по-късно с „ Good Enough “ на Dodgy и страхотната „ The Day We Caught The Train “ на постоянно подценяваните Ocean Color Scene.

Време е за саундтраци с „ Theme from Mission: Impossible “ от членовете на U2 Лари Мълън младши и Адам Клейтън (тъй като бяхме единствено на Глава 1 от поредицата, водена от Том Круз през 1996 г.), и песента, станала известна от Trainspotting – „ Born Slippy “ от Подземен свят.

Между другото всичко това е направено по памет.

Ето какъв брой демонски ефикасен беше и остава Now 34.

Смяната на жанрове продължава. Следват танцовите мелодии с „ There’s Nothing I Won’t Do “ на JX; несравнимата „ Ooh Aah... Just a Little Bit “ на Джина Джи (чийто полов подтекст беше цялостна тайнственост за мен по това време); „ Blurred “ на Pianoman – който семплира мощно „ Girls & Boys “ на Blur; и довеждане докрай на секцията на дансинга с „ Naked “ на Louise (чиито загадъчни последствия разбрах изцяло, когато компилацията беше пусната).

Следва хип-хоп с Марк Морисън („ Return of the Mac “) и (' Калифорнийска обич " ), до момента в който някои интернационалните склонности бяха удовлетворени от " Макарена " на Лос дел Мар.

Нека не си пестим думите. Жена на име Макарена изневерява на военния си другар с двама от неговите другари, до момента в който той е разпределен. И ОЧАКВАШ ДА ТАНЦУВАМ?? Не одобрявах държанието тогава и няма да бъде одобрявано в този момент.

Това нищожно пропускане настрани, електрическите убеждавания стартират с тройното допиране на „ Higher State of Consciousness “ на Wink, Страхотната „ Keep On Jumpin “ на Тод Тери и „ Children “ на Робърт Майлс – която продължава да звучи повече като тематиката от „ Досиетата X “, в сравнение с като действителната тематика от „ Досиетата X “.

И това е единствено първа страна.

Вторият продължи - този път без избран ред - с шлагери от Oasis ( " Wonderwall " ), Bon Jovi ( " Hey God " ), Blur ( " Charmless Man " ), Suede ( " Trash " ), Джоан Озбърн („ One of Us “), Тина Търнър („ On Silent Wings “), объркващо подбраните химни „ How Bizarre “ и „ Walking on the Milky Way “ от OMC и OMD. Обърквам и двете групи до ден сегашен освен поради имената им, само че и заради този объркващо нагъл ред на песните.

Последните три песни бяха съвършеното изпращане: „ Female of the Species “ от Space ; забравени инди любимци Cast и техния шлагер „ Walkaway “; и най-после, малко момчешки размисли от Boyzone („ Coming Home Now “), единствено с цел да повторя цикъла, като се има поради, че бяхме почнали с девойките от Side One.

От 1996 година до 2023 година, Now 34 ме придружаваше на всички места - празненства, пътувания, празници, инспекция на изпити, разходки до работа...

Ценях AC версията, след това излязох на CD версията и можете да се обзаложите, че в случай че в миналото пуснат щемпел на винил, аз ще бъда първият на опашката за придобиване на трето копие.

Настоятелно ви приканвам, скъпи читателю, да проучите еклектичните наслади на Now 34 – и компилациите Now като цяло.

Spotify евентуално е най-хубавият ви залог, преди да се учудите на величието му и да решите, че физическото копие на този монумент на музиката от 1996 година е просто нужда.

И споделете с нас коя е обичаната ви компилация Now.

Приятно слушане.

И не, Макарена, вие и вашите омагьосващи танцови придвижвания към момента не не извинявай нищо.