Кой ще надделее в битката отдясно?

Писателят е зам.-редактор на ConservativeHome.com

Пътят към политическото прояснение има три стадия. Първо, приемате за чиста монета аргументите, които политиците дават, с цел да вършат нещата, които правят; на втория се пробуждате в цинизъм и приписвате всичко на по-малки, по-малко впечатляващи и по-човешки претекстове, като плашливост или упоритост.

И на третия стадий осъзнавате, че за всяко обещано политическо развиване и двете пояснения могат да бъдат — и нормално са — правилни по едно и също време.

Бягството на Робърт Джерик към Reform UK е образец за това. Официалната причина на някогашния министър от кабинета е, че Консервативната партия отхвърля и в този миг може да не е в положение да се оправи вярно с неуспехите си на поста. Циничното пояснение е, че той е припрян кандидат за короната на торите, чиято планувана жертва, Кеми Баденок, се събира в анкетите. И двамата са прави.

Badenoch с право получи овации за оправянето си с цялата спекулация. Като работи толкоз уверено и изгони Дженрик от празненството в четвъртък сутринта, тя пое контрола върху описа на деня и подсигурява, че той ще се измъкне с доста по-малко политически капитал, в сравнение с може би е имал.

Но неговото овакантяване въпреки всичко е сериозен удар за Консервативната партия. На Баденок може да бъде простено, в случай че тя персонално счита друго; езерцето, което ръководи, е по-малко, в сравнение с беше в четвъртък сутринта, само че откакто втората по величина риба беше извадена от него, може да й се стори по-просторно.

Въпреки това е смешно да твърдиш, че не съжаляваш за загубата на човек, който си бил подготвен да оставиш в кабинета си в сянка. Ако гласоподавателите одобряват сходни изказвания за чиста монета, те са изцяло в границите на правото си да слагат под подозрение вашата преценка; в случай че не, да почувстват, че може да обиждате тяхната просветеност.

Това е правилно даже и при най-циничния прочит на дейностите на Дженрик. Критиците са склонни да го отхвърлят като непоследователен опортюнист, който трансформира посоката, когато му е комфортно. Но единственото нещо, на което може да се разчита, е да ви каже накъде духа вятърът, а потребен индикатор за здравето на всяка институция е дали амбициозни хора се пробват да влязат или излязат от нея.

Освен това Reform UK е подозрително място за човек с желания, най-малко над избрана диаметър. Ако тревата наподобява по-зелена от страната на Найджъл Фараж, тя е добре оплодена от кариерите на всеки, който е провокирал, засенчил или даже в един случай съумял по съглашение позицията на висшия водач.

Това е най-голямата структурна въпросителна над Реформата. Талантът на Фараж като деятел беше задоволителен, с цел да изведе последната му партия до върха на анкетите и да я задържи там. Но той не можеше да ръководи Англия единствено с неповторимите си гении. Ако Реформата желае да се трансформира в ръководеща партия, тя ще се нуждае от най-малко стотици способни хора, които да бъдат депутати – и като се имат поради жертвите, които влизането в политиката нормално изисква от способните хора, това ще бъдат амбициозни, способни хора, минимум обичаният тип на Фараж.

Дали дезертирането на Дженрик ще се окаже повратен миг за английската десница зависи значително от това дали той може да приспособява стила си на водачество и да разреши на Реформата да пораства в институция, задоволително огромна, с цел да притегли тези, от които ще има потребност, с цел да сформира държавно управление. Решението му по едно и също време да разкрие Дженрик и да изпрати полушеговит изстрел през лъковете му на същата конференция допуска, че това към момента не се е случило.

Освен в случай че не поеме ръководството от консерваторите по този метод, и двете партии може да са на път да понесат ориста, претърпяна от канадската десница през 90-те години, когато либералите се радваха на поредност от доста лесни победи, тъй като двете десни партии доста не се харесваха и нито един от тях нямаше учтивостта да почине.

Може би такова съревнование и делене са неизбежни, колкото и безполезни да са. Пространството за частно вътрешно противоречие, толкоз значимо за здравия разсъдък на всяка огромна организация, изчезва. Новите медии вършат тогавашните секрети кътчета на политическата машина доста по-видими, до момента в който публицистите с 24-часови новинарски цикли, които би трябвало да запълнят, са постоянно бдителни за доказателства, че дадена партия не е „ обединена “.

Резултатът е, че партиите към този момент нямат място да водят — от време на време грозните — вътрешни борби, които би трябвало да имат. В един миг по време на последното съревнование за водачество на торите ме попитаха дали партията „ приказва сама на себе си “. Това беше показано като явно неприятно нещо, само че незабавният ми отговор беше: има съревнование за водачество - на кого би трябвало да се приказва?

Каквито и да са салдото на претекстовете на Дженрик, имам вяра, че не се е случило искрено разпитване на неуспехите на консерваторите, тъй като би провокирало скандал. И е тъжно, освен за торите, само че и за английската политика като цяло, в случай че единственият метод да се прицелите в заслужаващи цели е да ги застреляте на излизане.