Кражба-Историята на Абдулразак Гурна за живота, преплетена и разделена на любовта

, когато Нобеловата премия в литературата беше присъдена през 2021 година на английския романист, роден в Занзибар Абдулразак Гурна, това беше изненада, а освен за създателя. " Не бих ме избрал ", сподели той. Беше изненада, тъй като работата на Гурна не дава отговор на обичайна форма на последните Нобелови лауреати, т.е. европейски модернисти от Олга Токарцук до Питър Хандке и Джон Фос. Романите на Гурна са доста по-традиционна (и читателска) литературна фантастика, водена от история и темперамент. Но макар евентуалния си необятен апел, доста от романите на Гурна бяха отвън печатни в Съединени американски щати, когато беше оповестена неговата Нобелова победа.

Цитирането на Нобеловия комитет похвали „ безкомпромисното и състрадателно навлизане на резултатите на колониализма и ориста на бежанката “. Самият Гурна е бил емигрант, избягал от това, което в този момент е Танзания през 60 -те години на предишния век Занзибар гражданска война и се открива в Англия, където е живял повече от 50 години.

, само че в случай че Гурна напусна Занзибар, книгите му са непреклонно привлечени откъм гърба и по този начин е с 11 -ия си разказ, кражба. Това е история, сложена най -вече през 90 -те години на предишния век Занзибар, чийто център се измества сред три знака, въпреки че скоро излиза наяве, че един от тях интересува най -много създателя.

Започваме с Карим, или по -скоро с майка му Рая, чийто живот е обрисуван в ефикасния, само че засищащ жанр на Гурнах в няколко страници. Рая живее на най-големия остров на Занзибар, Unguja, и нейното сантиментално гонене от „ Hooligan Soldier “ подтиква фамилията си да уреди брак с бракоразвод на междинна възраст, човек „ на междинна височина, над пет фута “. Скоро тя има наследник Карим, който е оживено дете, „ първенец смешник в учебно заведение “ - когато той си прави труда да участва.

Ние също се срещаме с Фаузия, който по -късно ще се ожени за Карим. Тя е отгледана в облак на безпокойствие от майка, която се опасява, че „ падащата болест “ - евентуално епилепсия - че Фаузия е страдала като малко дете, ще се върне. Това заразява чувството на Фаузия за себе си и по какъв начин тя ще се отнася с личното си дете навреме и тя отблъсква упованията на обществото, като желае да стане преподавател, а не доктор: „ В техния свят да станеш доктор беше най -скорошната ученато упоритост, по -уважавана, в сравнение с финансиране или закон, и двете, които се смятаха за някаква степен на кройка. “

, само че в действителност се смятахме за това, което се смята за това, което се смята за това, което се смята за това, което се смята за това, което се смята за това, което се смята за това, което се смята за това, което се смята за това, което се смята за това, което се смята за това, което се смята за това, което се счита за това, че това се смяташе за някаква степен на кривор. Когато той е изпратен от татко си да стане служащ онлайн в къщата на богато семейство. Скоро той усеща, че има нещо в тази класификация: като прислужник, отговорностите му наподобяват доста леко, фамилията - с едно изключение - се отнасяйте добре с него и той бързо се сприятелява от сина на семейството, който, се оказва, е Карим.

Чрез тази поддръжка Бадар пораства. Той стартира да не помни или най-малко да елементарни, татко си, „ Шитьонът, който го изхвърли “, и когато прави малко посещаване на остарелия си дом, намира къщата „ по -тъмна и по -малка “ от преди и открива „ нещо безропотно “ по маниера на майка си. Но, несъмнено, не са те, които са се трансформирали.

Отговорът на това за какво Бадар се третира толкоз добре от фамилията на Карим се крие в фамилиите на тайните. Кражбата е книга, в която доста става неизказана, където има историята на страницата и историята под страницата. Мотивациите на героите, изключително защото любовта стартира да ги сплотява и разделя, се загатват, само че читателят би трябвало да свърши някаква работа, което прави богато, ангажиращо прекарване.

Друг несбъднат въпрос по -късно води до това, че Бадар е изпратен от къщата и дава на книгата заглавието си. Той отива да остане при Карим и Фаузия, които в този момент са се оженили и имат личен дом. Ухажването им е изтеглено от Гурна с погрешно, сладостен звук от първите им разпаления („ На третата им среща той държеше ръката й “) до отговора на майката на Фаузия на романтиката („ Това ще бъде едно терзание по -малко “), до „ възхитителната интервенция “, в сравнение с политическа. Съответно, кражбата се усеща като по -съдържаща книга, сложена на по -малък стадий, в сравнение с някои от по -ранните книги на Гурна, като неговия пробив от 1994 година или романа му за 2020 година Но това е не по -малко красиво направено. Когато Бадар получи работа в хотел, историята преди в този момент стартира да наподобява като увод, защото фокусът се стеснява и темпото набира. Гурна скицира вторичните герои ловко, като асистент -мениджър на хотела, чиито правила за гостите („ Не се шегувайте и не се смейте на глас. Бежанец два пъти, той се навежда на бриз на персоналните си благосъстояния, само че в никакъв случай не се счупва. По времето, когато историята му завърши - когато шнурът, свързващ всичко, най -накрая е привързан на последната страница - читателят може да се зарадва единствено на уменията на Гурна да ни даде целия живот в такива пъргави подиуми. Към края на книгата един воин изисква Бадар: „ Какво научихте в живота си, ненужен ли сте? “ Бадар, нормално, не дава отговор. But later, when alone, he thinks, “I have learned to endure. ”

Theft by Abdulrazak Gurnah Bloomsbury £18.99/Riverhead Books $30, 256 pages

Join our online book group on Фейсбук at and follow FT Weekend on and