Крайнодесният скок във Франция
Хазартът на Еманюел Макрон да свика предварителни парламентарни избори наподобява още по-глупав. На първия тур болшинството от френските гласоподаватели отхвърлиха президента и центристкия реформизъм, който той въплъщава в продължение на седем години; една трета гласоподаваха за крайнодясното Национално обединяване на Марин льо Пен при извънредно висока изборна интензивност. Висящият парламент остава най-вероятният излаз след втория тур идната неделя. Но RN има късмет да си обезпечи безусловно болшинство - застрашавайки полезностите на Френската република и изпращайки пулсационни резултати из целия континент. Противниците на RN към момента може да съумеят да предотвратят сходен излаз.
Днес няма положителни варианти за Франция. Най-лошото обаче би било мажоритарно RN държавно управление. Някои настояват, че подлагането на екстремисткото придвижване на действителностите на ръководството би го разобличило такова, каквото е. Наистина, част от залога на Макрон наподобява беше, че в случай че това докара до проклинание на държавно управление, ръководено от RN, президентът ще може да извика неговите ексцесии - и гласоподавателите ще бъдат отблъснати от поддръжката на Льо Пен да го наследи през 2027 година
И въпреки всичко, макар напъните на Льо Пен да „ детоксикира “ RN, френските гласоподаватели не би трябвало да си вършат илюзии по отношение на това, което съставлява. Идва от тъмната страна на политическата традиция на Франция, чиито инстинкти са властнически и националистически. Тя е построена върху расистки корени; нейните политики по отношение на имиграцията и „ националните желания “, целящи да облагодетелстват френските жители пред чужденците за обществени жилища и обществени помощи, провокират разделяне и са стимулирани от раса.
Човекът, който ще бъде министър-председател на RN, 28-годишният Джордан Бардела, сподели пред Financial Times предходната седмица, че има намерение да води „ културна борба “ против ислямизма. Той и Льо Пен, които в предишното демонстрираха проруски благосклонности, дадоха сигнал, че ще оспорят престижа на президента във връзка с външната политика.
Най-добрият резултат би бил за центристите на Макрон и новосформираната лява Нова известна партия Фронт (NFP) да се спогодят за лявоцентристки министър-председател и да задържат RN от власт. Това би представлявало рискове от единствено себе си. NFP също по този начин предлага политики за високи разноски, които биха рискували да взривят финансите на Франция. Пазарите са толкоз нервни от твърдата левица, колкото и от твърдата десница.
Комбинация от центристи и левичарски съюз може да не е в положение да ръководи дейно с Макрон. Гневните гласоподаватели на RN може да се почувстват подценени и защото крайнодесните партии процъфтяват в хаоса, това може да отвори вратата за Льо Пен през 2027 година Рисковете обаче са към момента по-малко от тези да се предадат на RN ключовете за ръководство в този момент и така нататък резултатът би спечелил известно време за започване на възобновяване на центъра.
В надпревари по изборни региони, където RN може да бъде надвит на втори тур, центристите на Макрон и NFP ще би трябвало да работят тактически. Всеки би трябвало да се съгласи да се отдръпна от стотици тристранни надпревари, където другият има по-добри шансове да надделее, и да призове своите поддръжници да поддържат другия лагер в двустранни балотажи с RN.
Някои в лагера на Макрон, разбираемо, се застъпват за тактическо евакуиране единствено против „ републиканските “ съперници – без да се имат поради тези от крайнолявата Франция Непреклонена или LFI на Жан-Люк Меланшон. Антикапиталист и евроскептик, Меланшон омаловажава антисемитизма във Франция. За благополучие, LFI не е в положение да поеме властта самичък, само че ще се наложи известно задържане на носа. Без него RN може да има задоволителна поддръжка, с цел да обезпечи болшинство.
Разрушаването на макронизма е тъпо за Франция, Европейски Съюз и западната народна власт. Самият президент носи огромна отговорност: неговият могъщ жанр и някои нужни, въпреки и непопулярни промени, отблъснаха гласоподавателите, даже в случай че има и по-дълбоки аргументи за неразположението на Франция. Тези избори няма да разрешат проблемите на Франция и в действителност могат да ги влошат. Политиците обаче би трябвало най-малко да подсигуряват, че изборите не заплашват демократичната народна власт, в която Франция живее от края на Втората международна война.
